Националният отбор по футбол на България стана за пореден път за посмешище и написа нова черна глава в историята си, губейки от Турция с 1:6 на пъпа на София. Така „трикольорите“ отново накараха тези, които обичат истински играта, а не живеят на нейн гръб, да се срамуват и червят.
Първата загуба от комшиите у дома ще означава, че след визитата на Испания във вторник ще сме загубили и математически шансовете за класиране на Мондиала.
Разбира се, предвид жалката картинка, която представлява родния футбол, никой не се е надявал да заемем първото или второто място в групата. Но да си футболно джудже съвсем не значи, че трябва да те бият като тъпан на сватба.
Да си джудже във футбола не значи и че непременно трябва да получаваш шест гола, въпреки че съперникът има по-силни футболисти и далеч по-скъп отбор, както и по-широк избор за качество заради по-големия човешки потенциал на нацията. Както сме я подкарали, не е далеч денят, в който ще падаме с 0:10 от Сан Марино.
На фона обаче на тази безхаберна продукция, пълна игрова безпомощност и безобразно поведение на нашите след почивката, буди недоумение извялението след мача на българския треньор.
На Александър Димитров, който направи всичко по силите си, за да се превърне в селекционера на България с най-голяма загуба в дебюта си. След като си загубил с такъв резултат, най-нормалното нещо би било да се извиниш на футболните хора и да поемеш цялата отговорност за поражението. Да, ама не, както казваше покойният Петко Бочаров.
Александър Димитров опита да оправдае собствената си некадърност и грешки, като заяви, че е доволен от играта на своите през първото полувреме, но автоголът в началото на второто сринал момчетата му психически и физически.
Дори и да има нещо вярно, въпреки че изравнихме с щастлив гол след рикошет, Александър май забрави, че футбол не се играе 50 минути, а 90, че и повече с добавеното време.
След 1:6 не това трябваше да бъде акцентът в мнението му. Защото така казано от него излиза, че с едно полувреме е задал вярната посока за развитието на отбора, която би трябвало да му осигури едно светло бъдеще, което обаче е в пълен противовес със случилото се на терена.
Димитров каза всичко друго, но не и това, което футболните хора искаха да чуят от него след унизителната загуба. Примерно: Коя е причината да не успеем да спрем трите големи звезди на Турция Кенан Йълдъз, Арда Гюлер и Хакан Чалханоглу? Защо резерва в клубен тим излиза титуляр в държавния такъв? Защо централен защитник играе като ляв бек, след като на пейката има типичен ляв бек? Защо се правят цели седем промени в стартовия състав, след като това е световна квалификация, а не контрола, в която може да се експерементира?
Александър Димитров трябва също да знае, че никъде не е казано или записано, че обновяване на националния тим на всяка цена се извършва с играещи в чужди първенства. Защото, ако бяха нещо повече от българите в нашия елит, нямаше да търпим такъв позор.
Разбирам да играят в Реал Мадрид, Байерн Мюнхен, Ливърпул или други водещи европейски клубове, но те не става въпрос за такива. Обновяване не се извършва предимно и с играчи, с които си работил, когато са се изграждали като футболисти. Нито пък с такива като Петко Христов, които си избират при кои национални селекционери да защитават честта на родината.
Александър Димитров сякаш не разбира и къде е попаднал. Защото А националният отбор няма нищо общо с юношеските и младежките националния гарнитури, където, ако си послушник, може да се пенсионираш.
А националният отбор не е лъжица за всяка уста и който не издържа на напрежението, значи тази работа не е за него. Така че, ако Димитров мисли, че европейските квалификации ще му служат за параван и ще му осигурят повечко време на поста, е в дълбока заблуда. Обаче има и нещо по-неприятно от всичко казано дотук. То е свързано с лошото управление на родния футбол от години и загубата снощи бе отражение на него. Пагубното за българския футбол е, че тези, които са призвани да работят за него, не само че не го правят, но и работят срещу него.
Като започнем от президента и неговите заместници във футболната централа, преминем през комисиите на БФС, ръководители на много клубове, школи, Зонални съвети и т.н. Различни през годините са само имената, но иначе системата за методичното и сигурно съсипване на нашия футбол функционира безотказно. Тонове с мастило се изписаха, че футболът се нуждае от тотална реформа и чистка на високите му нива, но написаното остава глас в пустиня.
И ако перефразирам приказката, че рибата се вмирисва от главата, рибата в родния футбол отдавна се е вмирисала. След като стигнахме дъното, ние ще продължим да копаем надолу, докато не бъдат премахнати всички настоящи футболни началници на най-високо ниво в БФС и структурите му. Всички до един.
Всички тези, които живеят в един свой измислен свят и се държат като дебили, все едно футболът ни е цветя и рози. Всички тези, които изкривяват представата за футбола у нас, издевателстват над него и отблъскват хората от стадионите.
Няма коментари.