Началото на престоя на Хулио Веласкес начело на Левски беше вдъхновяващо – три поредни победи, които вдъхнаха оптимизъм сред феновете. Успехът над Лудогорец с 2:1 на „Георги Аспарухов“ даде силен тласък, а успехите над Хебър в Пазарджик и Спартак Варна затвърдиха впечатлението, че столичният тим тръгва в правилната посока. Но колелото се завъртя. Последваха четири поредни срещи без победа, а с тях и съмненията.
Не беше далеч моментът, когато и предишният треньор Станислав Генчев стартира убедително този сезон, но бързо се видя, че това е само заблуда. Почти три месеца вече изминаха от назначението на Веласкес, за да се видят определени тенденции, а паузата за национални отбори дойде точно навреме за един по-задълбочен поглед върху работата му досега.
След първите три добри резултата дойде първият сериозен тест – мач за Купата на България срещу Черно море във Варна. Веласкес реши да ротира състава, нещо, което не беше правил до онзи момент. Промяната, обаче не донесе позитиви – загуба с 0:1 и отпадане от турнира. Последваха тежки двубои – равенство с ЦСКА, което дойде в последните минути, и слаб мач срещу Славия, в който Левски едва измъкна точка от тим, останал с човек по-малко още преди почивката. В Кърджали пък отборът поведе, но не удържа аванса си срещу Арда, а в края по-скоро игра за равенство.
Хулио Веласкес пък показва сериозен оптимизъм. Левски е сред лидерите по резултати през пролетния полусезон – макар и не самостоятелно на върха. Със същия актив от точки е и Славия – три победи и три равенства – но „сините“ имат предимство по голова разлика, благодарение на това, че са най-резултатният отбор за последните шест кръга. В тези мачове Левски е реализирал цели 14 гола.
Дотук всичко изглежда позитивно, но нещата не изглеждаха толкова впечатляващи в Кърджали. За първи път откакто Веласкес пое отбора, Левски отбеляза само едно попадение в среща от Първа лига – и то след единствения си точен удар в целия мач, който дори бе предназначен за центриране. Преди това в пет поредни мача тимът бе реализирал 13 гола от 30 точни удара – дори в двубоите срещу ЦСКА и Лудогорец, когато вкараха по два гола, играчите отправиха още поне два точни изстрела, отразени от вратарите.
Разбира се, 100% ефективност звучи впечатляващо на хартия, но късметът също игра важна роля. В Кърджали, например, домакините изпуснаха дузпа чрез Тонислав Йорданов, който по-късно пропусна още три добри шанса. От страна на Левски единственият отговор бе гредата на Вендерсон Цунами. И толкова. Липсваше обичайната енергия и натиск от предишни срещи, като тези със Славия и ЦСКА, в които с характерен финален щурм „сините“ измъкнаха точки. На терена в Родопите отборът изглеждаше разсеян, сякаш мислите на играчите вече бяха насочени към паузата в първенството.
Видя се липса на идеи и агресия в атака, играта по крилата е вяла, а централният нападател Мустафа Сангаре не успява да се възползва от шансовете си, като продължава да не намира път към мрежата. Последният му гол в първенството датира още от септември. Евертон Бала отправи два неточни удара, след което потъна в анонимност. Джавад Ел Джемили пък си изкара наказание с изключително ненужно нарушение на самата граница на наказателното поле – действие, по-характерно за неопитен юноша или играч, изгубил самообладание.
Истината е, че Левски не даде индикации, че има амбиция да спечели този мач. По-лошото е, че не загуби, макар и да заслужаваше. Може би една загуба щеше да ги накара да осъзнаят, че има проблеми за решаване. Ако се върнем пък на мача със Славия, между гола на Бала и на Фадига за 2:3 минаха цели 90 минути – цял мач, в който Левски бе с човек повече, но въпреки това се мъчеше, докато „белите“ не само се защитаваха, а дори вкараха с десет души на терена.
В средата на терена Веласкес все още не е намерил правилната формула, а Цунами и Патрик Мислович не вдъхват нужната стабилност. В защита, без Кристиан Димитров или Кристиан Макун, Левски трудно задържа контрола, а Келиан ван дер Каап е далеч от най-добрата си форма. Вратарят Маркович също не вдъхва увереност. Въпреки „признатата“ за отлична зимна селекция, малцина от новите играчи показват, че заслужават титулярно място. Гашпер Търдин е мистерия, а дори играчи като Карлос Охене се върнаха в състава, въпреки че бяха отписани.
Още един тревожен факт – в последните три мача Левски вкара шест гола, но допусна също толкова. В общ план през пролетта Маркович е вадил топката от мрежата си осем пъти. Защитата е под въпрос – цели десет отбора имат по-добри показатели в дефанзивен план. Единствената „суха“ мрежа бе при победата с 2:0 над Спартак Варна на „Герена“.
Да, трябва да отчетем, че Веласкес имаше сериозни кадрови проблеми с контузени и наказани играчи. Но и самият той заяви, че обича да работи под напрежение и в трудни условия. Е, сега има шанс да го докаже, защото ако Левски не успее да се наложи над Ботев Пловдив след паузата, отбор в тежка игрова и финансова криза, то оправданията ще звучат все по-празно.
По-големият проблем изглежда философски. Веласкес е назначен, за да вдъхне живот и атакуващ дух в Левски, но засега тимът му по-скоро играе дефанзивно и страхливо. Треньорът изглежда напрегнат, говори с клишета и избягва конкретика. В последните интервюта дори призна, че не мисли за бъдещето, а се фокусира върху настоящето – сякаш е на временна мисия.
Предстоят плейофи, в които конкуренцията ще е жестока – Лудогорец, Черно море, че дори и евентуално ЦСКА. Второто място изобщо не е гарантирано. Ако Веласкес не успее да стабилизира играта и резултатите, шегите, че ще си стяга багажа още през май, може да се окажат реалност.
В момента треньорът изглежда като човек, който се опитва да „добута“ до края на сезона, без да се излага прекалено. Но на „Герена“ времето за експерименти изтича. Публиката може и да няма големи очаквания, но усещането за застой, какофония и липса на ясна идея е нещо, което няма да бъде простено в дългосрочен план.
Няма коментари.