Едва три месеца след привличането на Дейвид Сегер в ЦСКА въпросът вече не е дали шведът ще разгърне потенциала си, а кой и защо е довел този футболист. През лятото за правата му бяха платени 400 хиляди евро, за да бъде гръбнак на отбор, който да се бори за титлата в Първа лига. За заместник на напусналите полузащитници Станислав Шопов, Марселино Кареасо и Джонатан Линдсет. Излишно е да споменавам, че Мазир Сула е класа над Сегер и можеше да бъде привлечен без трансферна сума, като самият той си качваше снимки с тренировъчна тениска на ЦСКА и намигна на скаутите…
Въпросът е кой от господата скаути избра шведа пред него? Проблемът със Сегер не е, че не се старае. Проблемът е, че от първия ден на „Българска армия“ се вижда, че просто няма профила – нито физическия, нито техническия, нито игровия интелект, за да прави разликата в гранд. А нима някой футболен специалист е очаквал обратното, след като привлича халф на изпадащия в Швеция (Йостерс)? Ако до вчера си бил с мисълта да се бориш за оцеляване, няма как днес да водиш битка за титла в гранд!
ЦСКА прекара второ поредно лято в търсене на нови от май до септември, но в крайна сметка не успя да намери добър „подавач“ за класните си нападатели Йоанис Питас и Леандро Годой. Подобен ход издава тревожен модел: решенията в селекцията явно се градят не върху наблюдение, анализ и ясна концепция, а върху контакти и пазарни удобства. Гледан ли е въобще Сегер? Ако е – колко? Един мач? Компилация от петминутни видеа в мрежата или са следили колко се развива във „Футбол Мениджър 2025“?
Дали пък просто някой агент е звъннал в правилния момент? Защото няма как ЦСКА да е направил сериозно скаутско проучване и да е стигнал до извода, че този футболист има нужните качества да вдигне нивото на „червените“. Най-лошото е, че предишните трима скандинавци бяха нива над Сегер. Джонатан Линдсет, Тобиас Хайнц и Улас Скаршем не са играчи от топ класа в европейския футбол, но поне имат добра школовка, научени са, а и блестяха в определени периоди и то срещу Левски и Лудогорец.
ЦСКА продължава да рови из скандинавския пазар, но не взима топ играчите, а остатъци.
И логично възниква вторият въпрос: защо клуб като ЦСКА изобщо продължава да разчита на този пазар, а не търси бразилци, латиноси или школувани в Европа африканци – футболисти с техника, импровизация, агресия в атака… Южна Америка струва пари. Скаутингът там изисква работа, контакти и ангажимент. Но не е ли едно от основните изисквания за главен скаут на ЦСКА да имаш нужните контакти?
Вместо да търси играчи, които могат да бъдат разлика още днес, ЦСКА събира трето нискоразрядни попълнения, че и плаща за тях. Те нямат нито профил, нито характер, подходящ за отбор, който претендира да бъде гранд. Сегер е просто символ на по-дълбок проблем – липса на ясна селекционна философия. ЦСКА трябва да взима играчи с класа, а не да се надява, че някой, дошъл от изпадащ тим, ще „процъфти“ само защото сменя обстановата.
Сегер може да е добро момче, работлив футболист, но той не е играч, който ще промени нивото на ЦСКА. И вината не е негова. Вината е на онези, които са го довели. Докато такива трансфери продължават, „армейците“ ще тъпчат на едно място – независимо кой е треньор и с какви амбиции започва сезонът.
Няма коментари.