Първият сблъсък за сезона между Левски и Лудогорец завърши при нулево равенство – резултат, който едва ли радва някой от двата лагера, но който най-вече оставя горчив вкус у „сините“. Очакванията така или иначе не бяха за зрелище с много попадения, но почти пълната липса на истински футболни аргументи и голови положения разочарова зрителите на препълнения стадион „Георги Аспарухов“.
Левски с повече претенции и нереализирани шансове
Домакините от Левски излязоха на терена с повече желание да диктуват темпото и в големи периоди от мача именно те владееха инициативата. Най-обсъжданият момент безспорно остана спорната ситуация с дузпата, при която Радослав Гидженов отсъди нарушение в полза на „сините“, но след намесата на ВАР решението бе отменено. Така и не стана ясно дали нарушението срещу Радослав Кирилов е било извън наказателното поле или на самата линия, но фактът, че играта бе спряна и после възобновена без дузпа, остави тежко усещане за несправедливост у „синия“ лагер.
В нападение проблемите за тима на Хулио Веласкес проличаха отново. Мустафа Сангаре, от когото се очаква да бъде водещият таран, демонстрира борбеност и желание, но така и не намери начин да преодолее Сержио Падт, като не излезе на нито една стрелкова позиция. От края на месец юли насам малийският нападател не е отбелязвал в първенството, като последният му гол бе от дузпа при обрата срещу Септември София. Контузиите го извадиха от строя за дълги периоди, но фактът, че сушата продължава, е тревожен сигнал.
Подкрепление не дойде и от останалите офанзивни футболисти. Борислав Рупанов не е вкарвал от месец август, докато Рилдо Фильо, Мазир Сула, Георги Костадинов и Гашпер Търдин все още нямат попадение в Първа лига. Това ясно подчертава дефицита в атакуващ план и нуждата от класен реализатор.
Феновете отново изпълниха стадиона и създадоха впечатляваща атмосфера, която рядко се вижда у нас. Но дори подкрепата им не успя да вдъхне нужния импулс, за да може Левски да материализира превъзходството си в точки. Прекъсването през първото полувреме заради пирошоуто от привържениците на домакините и продължилата близо десет минути пауза допълнително свали темпото, което и без това не бе високо.
Лудогорец – от доминация към прагматизъм
В лагера на Лудогорец атмосферата след двубоя бе обяснена с аргумента „градим нов отбор“, както посочи изпълнителният директор Ангел Петричев. На терена обаче „орлите“ показаха далеч от това лице, което години наред вдъхваше респект. Вместо познатата комбинативна и атакуваща игра, разградчани заложиха на елементарен футбол – дълги топки, бавене на времето, тактически нарушения и редки изстрели без особена опасност.
Фактите говорят ясно: Лудогорец държеше топката едва в 38% от игровото време, отправи седем удара към вратата на Вуцов, но допусна 19 нарушения. Това е стил на отбор, който не играе, за да спечели, а за да не загуби. В предишните сезони шампионите се отличаваха с офанзивна мощ и индивидуални изпълнители, които решаваха двубоите. Днес под ръководството на Руи Мота виждаме предпазливост и липса на креативност.
Проблемът за разградчани е още по-сериозен, защото им предстоят мачове в Европа. С подобна игра те рискуват тежки поражения и вероятна треньорска рокада още през зимата. Португалският специалист показва страх в подхода си – сигурна отбрана и надежда, че някой напред ще успее да отбележи. Но и Лудогорец няма типичен голмайстор, способен да вкара по 20 попадения на сезон. Това, което някога бе тяхна сила, днес е ахилесова пета.
Прилики и разлики между „сини“ и „зелени“
В известен смисъл Левски и Лудогорец се намират в сходна ситуация – липсва им голаджия, който да носи отбора напред. Разликата обаче е в ресурсите. Докато софиянци правят селекция с ограничен бюджет и разчитат на открития като Майкон, в Разград инвестициите са значително по-сериозни, но ефектът е подобен. Резултатите показват, че милионите не гарантират успех, ако липсва правилната стратегия и смелост в играта.
Поглед към бъдещето – мечти и реалност
„Сините“ мечтаят за титла, но пред тях стоят тежки гостувания – в Пловдив на Локомотив и Ботев, във Варна на Черно море и в Кърджали на Арда, както и вечното дерби с ЦСКА. В същото време Лудогорец има ангажименти в Европа поне до края на януари – фактор, който традиционно влияе на формата им в шампионата.
На „Герена“ вече мислят за зимна селекция. Ръководството отново ще търси чуждестранни попълнения в Европа, а след това и в Бразилия – пазар, от който често се оказва успешен за тях. Приоритет ще бъде подсилване на ключови постове и подготовка за евентуални продажби. Интерес към левия бек Майкон е все по-осезаем, а самият Даниел Боримиров го определи като „душата на отбора“. Ако бразилецът бъде продаден, замяната му трябва да е приоритет номер едно. Паралелно с това ще се търси и нов централен нападател, както и крила, които да вдигнат конкуренцията в офанзивния вал.
В Разград пък ще трябва да решат дали ще продължат да залагат на Мота и предпазливата му тактика, или ще потърсят треньор, способен да върне шампионския облик на отбора. Европа няма да чака, а загуби там ще се отразят и върху авторитета на клуба у нас.
Равенство, което оставя повече въпроси, отколкото отговори
Мачът на „Герена“ показа, че нито Левски, нито Лудогорец са готови в момента да диктуват условията в първенството. Софиянци имат дух и публика, но им липсва класа в атака. Разградчани притежават финансова мощ, но са загубили идентичността си на хегемона отпреди години.
В крайна сметка равенството бе справедлив изход, но зад цифрите 0:0 се крият множество проблеми, които двата гранда трябва да решат. А титлата в България, както показва историята, никога не се печели със страх и пестелив футбол. Необходими са характер, смелост и понякога – малко лудост, за да пребориш „лудите“ от Разград и всички останали конкуренти.
Няма коментари.