Стотици хиляди българи в градове от цялата страна скандираха този култов рефрен по площадите в последния месец. А песента за политик, който ще „падне“, се оказа пророческа – правителството подаде оставка. Към оставка е тръгнал и футболният шампион на България от последното десетилетие и половина. Лудогорец е напът да се сгромоляса, след като дори при победа над Берое в отложения мач ще е на цели седем точки от лидера Левски.
Не е като разградчани вече да не са заличавали подобен пасив спрямо ЦСКА в предходни сезони, но сега „зелените“ са бледа сянка на себе си. Отдавна имаше индикации, че статуквото е започнало да се клати, а в Разград не предприеха нищо. Треньорската им смяна пък бе ход тип „всичко или нищо“, защото си избраха поредния непроверен чужденец, какъвто бе и Руи Мота. Подобно на правителството и футболните шампиони не се вгледаха във „вота на недоверие“, който на няколко пъти излезе на дневен ред за португалския специалист. Сега на Пер-Матиас Хьогмо му потръгна, но зимната пауза ще сложи край на първоначалния импулс от назначаването.
Къде са Левски и ЦСКА в уравнението?
Столичните грандове „не искат да са отдолу“, за да не падне Лудогорец върху тях. Те бяха точно там – отдолу, в подножието на върха години наред. От много, много дълго време „сини“ и „червени“ не са играли толкова хубав футбол. В последните седмици ни напомнят на добрите стари времена преди появата на проекта от Делиормана. Вдъхват надежда на огромните фенски маси зад тях. Които се умориха от провали. Умориха се от горчилка и примирение.
„Падането“ на Лудогорец е не по-малко важно от онова другото, за което пяха млади и стари на студа по площадите. Този клуб се е увил като пиявица в любимия ни спорт и задушава всеки опит за прогрес. По негово време националният отбор стана за посмешище и дори Косово е като гранд за родните „лъвове“. За 15 години Лудогорец не произведе нито един футболист! Макар да събираше каймака от софийските школи срещу солидни суми и обещания. Влиза в евротурнирите благодарение на натрупания висок клубен коефициент и леките съперници в първите кръгове. Отпадне ли от Шампионска лига – спокойно, чака го още по-преодолим тим в плейофите на Лига Европа.
За останалите ни представители остава надеждата да имат късмет при жребия в Лига на конференциите. Те обаче нямат лукса на капарирана титла и 20 млн. евро приход от Европа на годишна база. Така шансовете да привлекат играчи като Петър Станич (голмайстор на Лига Европа в момента), Филип Калоч (взет за 2,8 млн. евро) или Квадво Дуа (за 3,5 млн. евро, национал на Швейцария) са нулеви. Принудени са да играят срещу АЗ Алкмаар, Базел или Панатинайкос, които на фона на родната Първа лига са грандове. Ах, „когато падне“…
И все пак се борят. Ето че Левски със скромния си бюджет събра много боеспособен състав. ЦСКА чака да завърши дългогодишната си битка за нова „Армия“, с което клубът ще се отпуши по много направления. А сериозният финансов ресурс на новото ръководство започва лека полека да дава резултати. Години наред „червените“ бяха единственият претендент на Лудогорец, а принудени да продават най-силните си чужденци, за да погасяват стари дългове и да се издържат, сами саботираха себе си. Не че не им се пречеше достатъчно и с познатите методи…
Да, в Разград не са виновни, че Левски и ЦСКА натрупаха огромни задължения към държава, футболисти, агенти и кой ли не.
Но пък столичните грандове изстрадаха грешките на предишни свои ръководства. Дори прекалено дълго и мъчително. Сега на тяхната улица отново изгрява слънце. Важното е грешките от миналото да не се повтарят, защото на хората им омръзна. Те живеят с Левски и ЦСКА. Не се издържа повече частни проекти без фенове да колят и бесят у нас. Убеден съм, че столичната футболна общественост ще празнува дори титла на Ботев, Локо, Черно море или Берое – само да не е „хегемона“.
Нищо чудно скоро по стадионите да се запее и песента Когато па-, когато па-, когато падне Лудогорец…
Няма коментари.