Над седмица продължава волейболният екстаз в България. Родните „лъвове“ станаха световен вицешампион, като единствено двукратният пореден носител на златото Италия се оказа над нашите момчета. Шестмилионна България срещу 60-милионна Италия. Звучи утопия, но се случи, и то при сравнително равностоен мач, особено като за финал. В редиците на „Скуадра адзура“ са имена като Симоне Джанели, Алесандро Микиелето, Юри Романо – всеки от тях претендиращ да е най-добрият на позицията си в световен мащаб. Микиелето дори спори за титлата „Най-добър волейболист в света“ изобщо. А срещу тях? Родните кадри Алекс и Симеон Николови, Георги Татаров, Стоил Палев и няколко по-опитни бойци като Илия Петков, Алекс Грозданов и Мартин Атанасов…
Родната волейболна школа показа, че може да вади талант, може да учи на работа и отдаденост, и дава резултати на световно ниво! Летва, която изглежда недостижима за футболната система у нас в последните 10-15 години. Последният български футболист на най-високо ниво, изграден и изваден от родните терени, вероятно е Димитър Бербатов. Или ако свалим леко нивото до руската Премиер лига – Ивелин Попов и Георги Миланов, в това число може да бъде и Иван Иванов, играл в Шампионска лига с Базел.
А през тези 15-20 години дори джуджета като Армения, Естония, Северна Македония и Албания изкараха футболисти на елитно ниво като Хенрих Мхитарян, Рагнар Клаван, Елиф Елмас и Томас Стракоша, играли дълги години в топ 5 първенствата. Единствено у нас се чува как всичко е невъзможно, пробивът е труден и летвата умишлено се сваля на локално ниво. Та погледнете и евроучастията на отборите. С изключение на смелата игра на Арда, останалите ни тимове изпитваха неистови трудности да бележат голове в противниковата врата. Скромни тимчета от Фарьорски острови, Финландия, Исландия, Грузия и пр. вкарват по 2-3 гола във вратата на нидерландци и португалци. У нас се радваме на 0:0 и загуби в реванша като гост. С подобен манталитет не е учудващо, че трудно налагаме футболисти и трудно разбираме къде се намираме на футболната карта в Европа и по света.
Излишни са паралелите с индивидуални спортисти като Карлос Насар, Никола Цолов, Малена Замфирова, Иван Иванов, Александър Василев и т.н. България има силна волейболна школа, раждаща и работеща с талантливи кадри, а също и настанило се безхаберие във футбола, баскетбола и още няколко отборни спортове, които не са в центъра на обектива.
С подобна повсеместна апатия и некадърност единствено волейболът може да ни радва в следващите 10-15 години при отборните спортове. Футболът е в глуха улица, от която няма излизане. Хора като Алекс Николов ще са новите национални герои, докато връстниците му във футбола се задоволяват с някой и друг гол във вратата на опашкари, а по-често с излизания в Студентски град. Алекс ще запали искрата и в по-малките с няколко години от него, така че набързо да се оформи и сплоти цяло едно поколение. През това време националите във футбола ще редуват силен мач на мускули с кошмарни загуби. Докато се вайкат как чужденци им изяждат място в клубовете, без да са положили и капка усилие да променят тази фатална спирала.
Няма коментари.