Нюкасъл Юнайтед победи с 2:1 Ливърпул във финала за Карабао Къп и спечели първи значим домашен трофей от 70 години насам. „Червените“ играха необяснимо слабо и заслужено загубиха. Но Ливърпул не просто загуби от Нюкасъл във финала – той беше безнадеждно вторият отбор по сила на терена по всички показатели. Крайният резултат дори може да ги ласкае.
След сезон, пълен с позитивизъм, това бе една обезсърчаваща седмица с две тежки поражения, които върнаха отбора на Арне Слот в дълбоката реалност. Ако отпадането от Шампионската лига от Пари Сен Жермен след изпълнение на дузпи беше прието като провал, то загубата във финала беше непростима – осеяно с грешки, бледо представяне и без никаква идея.
Разбира се, Ливърпул има дванадесет точки преднина от Арсенал с девет оставащи мача във Висшата лига, така че е нужно наистина нещо невероятно, за да не спечели титлата. Това постижение само по себе си все пак би направило първия сезон на Слот начело наистина специален.
Фразата „само титлата в Лигата“ е смешна, предвид размера на постижението и фактът, че Ливърпул бе чакал 30 години, за да я спечели през 2020-а година при Юрген Клоп.
Неделната загуба, обаче не може просто да бъде заметена под килима и затова ще се опитаме да обясним защо се стигна до нея.
The Carabao Cup final so far in one picture
— Squawka Live (@Squawka_Live) March 16, 2025pic.twitter.com/NhnpBNMP8a
1. Физическа и психическа умора
Интензитетът на мача срещу ПСЖ несъмнено оказа влияние. А отпадането имаше психологическото въздействие. Девет от десетте полеви играчи на Ливърпул на „Уембли“ стартираха и в двата мача срещу френския шампион. Слот със сигурност ще съжалява, че не направи някаква сериозна ротация срещу последния Саутхемптън преди реванша срещу ПСЖ на „Анфийлд“, когато направи само три промени. Трябваше да покаже повече вяра в периферни играчи като Уатару Ендо и Харви Елиът.
Старши треньорът на Ливърпул даде на играчите си почивка в четвъртък в подготовката за финала в неделя с надеждата, че това ще им помогне да се освежат, но те си останаха бавни и пасивни срещу Нюкасъл.
„В този мач обаче тичането не беше определящо, а индивидуалните сблъсъци. Нюкасъл играеше над нашата преса, което направи битката по-трудна. В този мач изобщо нямаше интензивност по отношение на бягането, така че не можете да прецените дали бяхме уморени психически или физически, защото не можахме да ги пресираме. Ако гледате резултата, може да направите различни заключения, но за мен по-важно беше развитието на срещата. А тя премина именно в стила, който очаквахме – сблъсък с много въздушни дуели. Ако имаме десет въздушни единоборства срещу тях, те ще спечелят девет от тях, защото са по-силен отбор във въздуха от нас“, заяви Слот след поражението.
Ливърпул беше буквално малтретиран от Нюкасъл, тъй като губеше всеки всеки един дуел. Ако не беше умора, тогава беше липса на желание, което е много по-страшно. Отборът на Слот спечели само 43% от дуелите като цяло и само 32% от въздушните такива.
Райън Гравенберх със сигурност е бил преуморен. След като изкара 1839 минути през миналия сезон, този той изигра почти двойно повече (3516 минути). Той спечели само три от седем дуела в неделя, докато Алексис Мак Алистър (два от седем) и Доминик Собослай (три от осем) също имаха затруднения да поддържат темпото на мача.
2. Липса на контрол и креативност
„Бяхме надиграни в техния стил, да, това е вярно…Да, те спечелиха повече дуели от нас. Това ли искаш да кажеш? За мен си надигран, ако не докоснеш топката и те играят през теб всеки път, когато се опитаме да ги пресираме, всеки път, когато закъснеем. Това е, за мен, надиграване. Но съм съгласен с Вас, ако кажете, че те заслужаваха да спечелят, защото играта вървеше по начина, по който те искаха. Да, те заслужаваха да спечелят, но не беше като да тичаме само след тях. Трябваше да защитаваме много дълги топки и втори топки, а това е тяхната сила“, каза Слот.
Забравете за директния подход на Нюкасъл, Ливърпул просто не успя да наложи своята игра. Къде бяха спокойствието и успешните пробиви чрез притежание на топката? Защо всичко беше толкова несвързано? Ливърпул имаше 66 процента владение, но направи толкова малко с нея, защото взимаше единствено лоши решения. „Червените“ просто не бяха достатъчно смели.
Те имаха само две докосвания на топката в наказателното поле на Нюкасъл преди почивката и така и не накараха Ник Поуп да прави спасяване, докато резервата Къртис Джоунс не го тества малко преди изтичането на час игра. Единствените играчи на Слот, които са създали по една отлична възможност, според Opta, са Собослай и Луис Диас.
Ливърпул сам беше най-големият си враг, тъй като непрекъснато допускаше евтини фалове, от които следваха статични положения да съперника. Полузащитата беше претоварена, плюс това Ливърпул така и не показа тази борба, както във финала миналата година, когато капитанът Върджил ван Дайк дори беше използван като импровизиран нападател.
Нюкасъл имаше 17 срещу седем за Ливърпул, шест срещу два точни, xG (очаквани голове) – 1.84 срещу 0.89. Да, това е конкретен пример, че си бил напълно надигран.
FT: Liverpool 1-2 Newcastle
— Squawka Live (@Squawka_Live) March 16, 2025
Newcastle become the 24th different side to win the EFL Cup.#CarabaoCupFinal | @bet365 | #Ad pic.twitter.com/mM7Vo2DkVw
Определено на Ливърпул му липсваше творческата визия на контузения Трент Александър-Арнолд. И този мач показа без какво ще останат мърсисайдци, ако десният бек реши да се присъедини към Реал Мадрид, когато договорът му изтече това лято. Неговият заместник във финала Джарел Куанса се справи добре при тези обстоятелства, но никога нямаше да застраши Нюкасъл с обхвата си на подавания. „Свраките“ бяха съгласни да му позволят да държи топката, защото центриранията му не бяха така опасни, както тези на Трент.
3. Арне Слот беше надхитрен
Характеристика на този сезон е, че Слот прави хитри тактически промени или рокади в състава, за да насочи съответния мач в посока на своя отбор. Обикновено той беше с крачка напред, но не и този път. Не беше ясно какъв е планът за игра, тъй като Ливърпул започна зле и се влошаваше с времето. Предупредителните знаци бяха там с някои от ранните шансове за Дан Бърн от статични положения.
Защо не им беше обърнато внимание? Защо Мак Алистър беше оставен да го маркира, когато Бърн засече центриране с глава от ъглов удар на Киърън Трипиър точно преди почивката? Просто нямаше логика.
„Мога да обясня. Ние играем зонално, имаме петима играчи зонално близо до нашата врата, така че ако топката падне там, винаги един от петимата по-силни играчи ще атакува тази топка. И имаме трима играчи, които са маркират човек за човек, а Мака (Мак Алистър) е един от тях. Обикновено играч като Дан Бърн тича към зоната. Никога не съм виждал в живота си играч от толкова далечна дистанция да насочи топка с толкова много сила към далечния ъгъл. Те или трябва да отидат далеч от нашата зона, което 99 пъти от 100 никога няма да доведе до гол, или трябва да са в зоната и тогава ще бъде равностоен дуел“, разкри Слот.
Като се има предвид окаяното представяне на Ливърпул през първото полувреме, не е ясно защо Слот изчака да изтече почти час, за да направи промени. Когато нидерландецът започна с рокадите вече беше късно, защото тимът губеше с 0:2, след като Андрю Робъртсън бе надскочен на далечната греда от Джейкъб Мърфи, който свали за Александър Исак, а той отбеляза втория гол.
Къртис Джоунс и Харви Елиът се появиха и създадоха три положения (повече от 11-те титуляри на Ливърпул взети заедно), но натискът не беше постоянен. Имаше толкова много пропуски, които Нюкасъл трябваше да използва при контраатака, че изравняването изобщо не изглеждаше вероятно. Еди Хау успя да надхитри Слот.
4. Ливърпул разчита прекалено много на Мохамед Салах
Мохамед Салах е най-добрият играч във Висшата лига този сезон. Неговите 32 гола и 22 асистенции в 43 мача във всички турнири са доказателство за изключителната му форма. Рекордният принос на египтянина беше такъв, че други, които не се справяха с тежестта им, останаха под радара.
Въпреки това, в ден, когато той беше толкова добре пазен и имаше само 23 докосвания, светлината на прожекторите с право падна върху околните. Салах не винаги може да се притече на помощ. Това беше едва третият мач, в който той не успя да запише нито удар, нито да създаде шанс в 392 изяви за клуба.
0 – For the first time in his Liverpool career, Mohamed Salah neither attempted a shot nor created a chance in a match where he played 90+ minutes. Uncharacteristic. pic.twitter.com/YYN9ZyAF7D
— OptaJoe (@OptaJoe) March 16, 2025
Диого Жота е заседнал в калта. Предвид слабото му представяне напоследък, той имаше голям късмет да започне от първата минута на „Уембли“ и отново не впечатли с нищо. Португалецът, който имаше едва четири от десет точни паса, пропусна единствения шанс за Ливърпул през първото полувреме и вече десет мача няма попадение. Изглежда му липсва увереност.
Луис Диас се справи малко по-добре, но страхотната му серия от началото на сезона вече е само далечен спомен. Колумбиецът има един гол в последните си 18 изяви.
Ако Ливърпул беше решил да играе с толкова много безцелни дълги топки, щеше да е много по-разумно за Слот да заложи на Дарвин Нунес, който влезе вместо Жота, но и той не успя да окаже влияни, като е отбелязал само веднъж в 13 мача.
Тъй като Коди Гакпо изглежда не е във форма след последната му контузия, единствената ярка искра беше предоставена от Федерико Киеза. Италианският национал изглеждаше остър и хладнокръвно вкара утешителния гол след острото подаване на Елиът в добавеното време. Киеза направи повече за 20 минути от Жота и Диас взети заедно. Слот определено трябва да преразгледа своя избор за нападението след международната пауза, защото Киеза със сигурност заслужава повече игрово време.
„Беше трудна седмица, но беше и седмица, в която увеличихме преднината си във Висшата лига до 12 точки, така че не всичко беше негативно. Знаете, че ако стигнете далеч в турнирите, съперникът, срещу който се изправяте, става все по-силен и по-силен. Дори Ливърпул може да губи мачове, това може да се случи“, обясни Слот.
Опитите на нидерландеца да погледне от положителната страна на приказката беше разбираема след двете болезнени загуби, но просто не можеш да губиш финал по такъв позорен начин…
Няма коментари.