Есенният дял от българския футбол свърши, а ЦСКА със сигурност е един от най-доволните отбори от този факт. „Червените“ изпратиха не само кошмарна есен, но и футболна година, ако трябва да бъдем честни. Но концентрирайки се само върху актуалния полусезон, можем да отличим няколко елемента. Това е първият полусезон на новото ръководство на клуба в лицето на Фонд Спорт, бе извършена една треньорска смяна – Александър Томаш за Томислав Стипич, а също така се даде рекордна сума за селекция.
До голяма степен този дял е делът на Томаш. Въпреки че пое отбора едва след 7-8 кръг, Томаш го води в най-дълъг период от всички четирима треньори на ЦСКА през календарната година (добавяме Нестор Ел Маестро и Стамен Белчев от пролетта).
Томаш се ползва с огромно доверие сред феновете и има защо. Отдавна човек с подобна репутация не бе сядал на треньорската скамейка на „армейците“. Млад, нахъсан, амбициозен, юноша на клуба, създал облик на няколко провинциални отбора… Все предпоставки да получи голямото назначение. Уви, Томаш допусна и немалко грешки, въпреки че бавно стабилизира отбора. И то все такива, които костваха на ЦСКА по-добри резултати. Но въпреки тях Томаш трябва да работи, а НЕ да бъде заклеймяван.
Схемата на игра – безспорни 4-2-3-1 е една от най-добрите модерни схеми, а „червените“ имат футболисти, за да я изпълняват. Проблемът се корени във факта, че 4-2-3-1 изпълнявано от Томаш и компания е твърде преливащо и хаотично. На моменти прилича на 4-4-2, в други на 3-5-2. Изобщо, не изглежда така, сякаш това са тактически инструкции. По-скоро прилича на лутане и повсеместен хаос. От който, разбира се, се възползват съперниците.
Отхвърлянето на Улаус Скаршем – норвежецът изглежда приключил за ЦСКА, и то малко след като записа най-добрите си мачове от началото на полусезона. Скаршем не бе сред първите избраници на Томаш (периодът септември-октомври), но впоследствие показа друго лице. В малкото си появи през есента 7-цата показа доста добри и разнообразни качества – задържане на топката, извеждащ пас, солидна борба в защита, хладнокръвие при разиграване. Засега индикациите са, че Томаш го е задраскал тотално. И ако за неконтролируемия извън терена Тобиас Хайнц няма оправдание, то за Скаршем има много доводи в защита.
Аарон Исека като халф – Томаш опита да заложи на белгиеца като централен полузащитник в два случая. По думите на Томаш – Исека играе „8-ца“. А това си е точно централен или бокс-ту-бокс халф. Експериментът изглеждаше потресаващо на терена още в първия случай и не си заслужаваше втори, че дори и трети шанс. Парадоксът е, че точно със заявка за „8-ца“ дойде гореспоменатият Скаршем, ползван в 90% от случаите на непривични позиции.
Неразборията в защита – Томаш така и не опита да оправи отбранителната линия на ЦСКА. Тази, която винаги е изглеждала като стена за противниците. Самият треньор призна, че почти не е работил в тази фаза, което е тотален нонсенс и не отива на поста му да говори по този начин. Сам хвърля камъни в градината си. Много по-големи треньори от Томаш са казали, че отбор се гради от защитата напред, а не обратно.
Джонатан Линдсет какъв е? – за цялата есен Линдсет си остана най-ползваният от тримата норвежци в състава на ЦСКА. Само че русолявият футболист смени две-три позиции и от мач на мач спортната му форма върви от слаба към покъртителна. Засега Линдсет е сигурен оставащ в клуба, ала с такова приложение, каквото засега му поверява Томаш, пътят му към изхода изглежда подсигурен. Може би и със задочното съдействие на треньора.
Опитите за иновации – неколкократно Томаш заяви, че „ЦСКА играе само за точки до зимата“. Думи, некореспондиращи с тактическите промени, които треньорът предприе в някои мачове. От Джеймс Ето’о десен бек, а не опорен халф та до рокадата на позицията на Исека.
Няма коментари.