Лидерът в Първа лига – Левски, официално финализира привличането на Хуан Переа, като трансферът бе обявен по нестандартен начин в социалните мрежи на клуба. Колумбийският нападател подписа договор до лятото на 2028-а година и ще носи фланелката с номер „9“. Това е второто ново попълнение на „Герена“ за зимния прозорец след ирландеца Армстронг Око-Флекс, привлечен от Ботев Пловдив, което ясно очертава посоката, в която „сините“ развиват селекцията си.
26-годишният Переа идва от Локомотив Пловдив, където за година и половина успя да се наложи като титуляр и да се утвърди като важна част от атаката на „черно-белите“. За този период той изигра 45 официални мача и реализира 15 гола във всички турнири. Пловдивският клуб потвърди, че ще получи трансферна сума, както и процент от евентуална бъдеща продажба на играча – показателно за това, че Переа напуска „Лаута“ с утвърден статут и реална пазарна стойност.
Какъв нападател получава Левски?
Профилът на Хуан Переа е ясен: физически мощен, издръжлив и ориентиран към директна игра в последната третина. Той е тип централен нападател, чието присъствие се усеща най-вече около наказателното поле, където чрез движение и агресия търси завършващи позиции. Статистиката му в Локомотив показва около четири докосвания в пеналта на 90 минути и над два удара средно на мач – индикатори за добро пласиране и усет към опасните зони, дори в отбор, който по-рядко доминира в притежанието на топката.
В същото време ефективността му пред гола остава спорна. Успеваемостта на ударите му е около 13%, което е под средното за нападател от водещ отбор. В настоящия шампионат той има четири гола, а с включване на попадението от прекратения мач с Ботев Пловдив – пет, плюс няколко гола за Купата на България. Това не са числа, които сами по себе си внушават образа на класически реализатор. Още повече, че примерът със Сантиаго Годой, който стана голмайстор на първенството с Берое, показва, че дори отбор с по-скромен атакуващ потенциал не е оправдание за липсата на висока резултатност.
Асистенциите също не са силна страна в играта на Переа. Макар очакваните му показатели да подсказват, че участва в създаването на ситуации, реалният принос в последния пас остава минимален, най-често заради липса на ефективно завършване от страна на съотборниците му.
Силата му е без топка
Там, където Переа изпъква отчетливо, е играта без топка. Колумбиецът е сред най-активните нападатели в лигата по отношение на преса, контрапреса и отнети топки в последната третина. Той работи агресивно срещу защитниците, затваря линии на подаване и често провокира грешки под напрежение. Неслучайно много фенове на Левски си спомнят директния му принос в мача срещу „сините“, когато именно настойчивостта му доведе до фатална грешка на Майкон и последвалия победен гол за Локомотив през септември.
Любопитен детайл е, че въпреки ръста си от около 190 см, Переа не доминира във въздушните единоборства. Процентът му на спечелени въздушни дуели е по-нисък от очакваното за нападател с такъв физически профил. Това допълнително подсказва, че ролята му не е да бъде класическа „кула“ при центрирания, а по-скоро активен и агресивен нападател, който притеснява защитата.
В комбинационен план участието му е ограничено – той подава сравнително рядко, с умерена точност, а приносът му в прогресивни подавания и изграждане на атаки е скромен. Переа не е нападател, около когото се структурира играта, а тип футболист, който разчита на физика, движение и натиск.
Част от по-голямата картина
В този смисъл привличането на Хуан Переа не бива да се разглежда изолирано. То е логично продължение на трансферната линия, която Левски следва през последните прозорци – ориентирана към функционални, физически подготвени и тактически дисциплинирани футболисти, способни да поддържат високо темпо и интензитет.
Новите попълнения на „сините“ не са звездни имена, но са играчи с ясно дефинирана роля. Клубът видимо се отдалечава от модела да разчита на един доминиращ голмайстор. Вместо това се търси колективна ефективност, баланс между линии и разнообразие в атаката. Показателен е фактът, че през настоящия сезон цели 12 различни футболисти на Левски вече са се разписвали в първенството.
В този контекст Переа изглежда като логично попълнение за системата на Хулио Веласкес. Той може да освобождава пространства за атакуващите халфове, да улеснява включванията от втора линия и да бъде важен елемент в пресата високо в половината на съперника. Очакванията към него не трябва да бъдат за 15–20 гола на сезон, а за принос, който не винаги се измерва в статистиката.
Символиката на №9 и посланието от „Герена“
Покрай трансфера на Переа, от Левски излязоха и с любопитна публикация, която добавя допълнителен контекст към очакванията около колумбийския нападател. Както е известно, колумбиецът пристига от Локомотив Пловдив, а на „Герена“ ще носи фланелката с номер „9“ – номер със специална тежест в историята на клуба.
От Левски направиха директна препратка към двама от най-емблематичните централни нападатели в новата история на „сините“ – Георги Иванов-Гонзо и Гара Дембеле.
„Деветките, които идват от Локо Пловдив, винаги оставят диря в историята на клуба. Време е за поредния епизод – номер 9 от „Лаута“.
Статистиката зад тези имена е повече от внушителна. Георги Иванов има 135 гола в 238 мача със синия екип и днес е президент на Български футболен съюз. Гара Дембеле пък остави трайна следа за изключително кратък период през сезон 2011/2012, реализирайки 37 гола в едва 29 срещи – ефективност, която и до днес служи като еталон.
Разбира се, тези сравнения са по-скоро символични и не бива да се възприемат като пряка прогноза. Те обаче ясно показват как Левски вижда ролята на Переа – не като просто ново име в състава, а като нападател с отговорност, който трябва да работи за отбора и да допринася за цялостната атакуваща структура, дори без да му се поставя задължението да бележи постоянно.
Заключение
Хуан Переа идва в Левски не като класически голмайстор, а като част от ясно изградена концепция. Той добавя физика, интензитет и работа без топка – качества, които повишават темпото, улесняват пресата и правят атаката по-разнообразна. В битката за титлата подобен профил може да се окаже ключов, защото помага на отбора да печели мачове не само с индивидуално качество, а чрез колектив, устойчивост и контрол в решаващите моменти от сезона.
Няма коментари.