Берое се раздели с Хосу Урибе след позорната загуба с 0:6 от Ботев Пловдив в Битката за Тракия. От същия този Ботев, който от няколко месеца насам се чуди как ще оцелява след лятото и на практика без собственост. Пределно ясно е, че заралии доиграват кампанията във втората четворка и нямат шанс за петата позиция (вече и математически). Дали футболистите бойкотираха треньора и отбора, дали организационно клубът има проблеми – остава загадка. Фактите са, че Берое остана без треньор. И смело може да се каже, че остана без един привидно добър за родните стандарти специалист.
Урибе не започна сезона начело на старозагорци, но с него начело спечели над 80% от точките си в шампионата. Опитният треньор застъпи след десетия кръг, заемайки мястото на Хосе Луис Ачиари, критикуван основно заради защитния си стил. За Ачиари бе говорено като за „архаичен“ треньор и такъв, който предпочита сигурността в защита пред атаката. Подобен стил го обрече на раздяла, а и с оглед по-офанзивните футболисти под Аязмото се получаваше една футболна безвкусица.
Урибе пристигна с есента в Стара Загора и набързо натрупа някои много положителни впечатления. Първото бе видимо по-агресивния и атакуващ стил на „зелените“. Играчи като Исмаел Ферар, Хуанка Пинеда и особено Леандро Годой „разцъфнаха“ под ръководството на Урибе. Кошмара, както е наричан Годой, ще стане и голмайстор на първенството. Еднолично, ако отбележи още един гол, или ще подели приза с Ахмед Ахмедов.
В следващите месеци беройци играеха все по-офанзивно и по-офанзивно. Записаха и някои разгромни победи като 5:1 над Ботев Враца и 3:0 над Спартак Варна. „Соколите“ се превърнаха в абонат на Берое и вече са с три от три загуби срещу старозагорския отбор. „Хванаха цаката“, както се казва. Латино Берое или испанският Берое се превърна в коварен съперник за абсолютно всеки тим у нас и някои от водачите в класирането също си патиха от старозагорци. Левски падна жертва на „Герена“ още в началото на престоя на Урибе и в никакъв случай не може да се каже, че Берое не показа футбол в този мач. Или във всеки друг.
Проблемите на Урибе в Берое изкристализираха едва в последните кръгове. Със сигурност липсата на зимна селекция каза своята дума и бе предвестник на идващия спад. Десният бек Жоао Милейрао се оказа добро попълнение в защита, но крайно недостатъчен за някакво надграждане. Отбраната на Берое е сравнително стабилна, но в нейното предмостие зее пропаст, с която Урибе не се справи. Не намери точната формула около постоянната величина Карлос Алгара. Алгара носи качество, но хората около него са непостоянни и в определени мачове са като сенки по терена. Такива бяха и в двубоя с Ботев Пловдив.
Битката за Тракия онагледи немощта на някои от играчите в зелено и показа, че съставът има нужда от постоянно обновяване, за да се държи „буден“. Урибе не получи подкрепа по време на трансферния прозорец и това му „ритна стола“ преждевременно.
Опитният Урибе изглеждаше подходящият треньор за аржентино-испанския микс от футболисти на Берое, но към него не дойде най-важната подкрепа – тази от ръководството. Може би точният треньор за Берое, но без гръб от играещите си на шефове в Стара Загора.
Няма коментари.