Четвъртият полусезон на Ивайло Чочев с екипа на Лудогорец бе и най-силния за него. Полузащитникът игра във всичките 19 елитни мача на „орлите“ през есента, в които вкара 11 гола и записа 4 асистенции. В 16 от въпросните срещи Ивайло излезе титуляр, като в останалите три се появи през вторите полувремена. Дори като резерва обаче играчът имаше силни изяви.
Срещу Спартак Варна например той влезе в началото на второто полувреме и изработи попадението на Петър Станич за крайното 1:1.
В Бистрица пък Чочев смени Филип Калоч в 46-ата минута, когато тимът вече изоставаше с 1:3. В добавеното време той реализира два гола, с които направи загубата почетна – 4:5, а и пропусна дузпа.
Тук е важно да се отбележи, че когато Ивайло бе в игра, имаше участие в почти всички опасни атаки на шампиона. Що се отнася до вкараните от него попадения, повечето донесоха ценни победи на отбора, и позволиха на Чочев да завърши на първо място при стрелците в групата на майсторите през есента.
Нещо, което рядко е постигано от полузащитник, тъй като по традиция водачите в ранглистата на голмайсторите са нападатели.
Като цяло Ивайло Чочев демонстрира постоянно добро ниво и имаше огромно влияние върху играта на Лудогорец, като заедно с Петър Станич беше най-добрия футболист на „орлите“ през първия дял на тази кампания.
Чочев имаше силни мигове и в Европа. Халфът бе точен в продълженията за 2:1 срещу Риека у дома, като този гол на практика позволи на разградчани да елиминират хърватите. В плейофа за влизане в Лига Европа пък покачи на 2:0 срещу Шкендия в Разград, а впоследствие „орлите“ спечелиха с 4:1 след продължения и влязоха в основната фаза на втората по сила континентална надпревара.
В нея Чочев се разписа за 3:2 в трилъра с ПАОК и въпреки че Лудогорец допусна изравнително попадение накрая, запазва шансове да се класира за директните елиминации. През есента Ивайло продължи да бъде част и от националния отбор на България, като взе участие в 5 от 6-те му двубоя под ръководството на двама селекционери – Илиан Илиев и Александър Димитров.
Ако се върнем обаче на показаното от Ивайло с Лудогорец, може категорично да се твърди, че той бе над всички български играчи по нашите терени. Това означава, че ако резултатите от анкетата за Футболист №1 на България за 2025 година са обективни, именно Чочев трябва да получи наградата. Защото най-много я заслужава и защото тя най-много приляга на него.
При положение че не стане чудо и Чочев бъде поставен на върха от спортните журналисти, той ще се превърне в третия футболист на Лудогорец, който е носител на приза, и ще влезе в историята на клуба.
Първият бе вратарят Владислав Стоянов през 2014 година, а след това три пъти поред триумфира Кирил Десподов – през 2021, 2022 и 2023-та. При последното си първо място Кирил игра за „орлите“ до края на август и след това бе продаден изгодно на ПАОК.
Поглед пък върху трансферната цена на Чочев в момента показва, че той е оценяван на 1.8 милиона евро от реномирания германски уебсайт Transfermarkt. Ивайло е обвързан с Лудогорец до 30 юни 2028-а, което дава възможност на ръководството да се пазари за по-висока сума при евентуална негова продажба.
От друга страна обаче Чочев вече не е първа младост и „орлите“ са наясно, че трудно могат да получат парите, на които се надяват, от негов трансфер, колкото и да блести на терена. Така че, ако няма компромис от страна шефовете за сделка или самият футболист не изяви желание сам да напусне, Чочев ще продължи да носи екипа на Лудогорец, докато попада в сметките на треньора.
Сега обаче най-важното ще е Ивайло играе най-добрия си футбол и напролет, за да помогне на своите да постигнат целите си – да вдигнат Суперкупата и Купата на България, да стигнат поне до 1/16-финал в Лига Европа, както и да се борят докрай за нова рекордна титла, колкото и това да изглежда изключително трудна за изпълнение задача.
Няма коментари.