За Добруджа се знаеше, че ще има трудности с адаптирането към елита, след като 22 години не бе играл в него. Оптимистичният старт обаче остави усещането, че добричлии имат потенциал не само да се борят за оцеляване, но и да се утвърдят в групата.
Отборът постигна две победи в първите четири кръга и се държа равностойно на „Лаута“ и в Разград, като единствено липсата на късмет му попречи да вземе точки и в тези две срещи.
Впоследствие Добруджа се срина и се върна в реалността. Тимът остана без победа в седем двубоя поред, и след като записа шест загуби и едно равенство, се намира на дъното в класирането.
Обективно погледнато, причините за този спад, дано да е временен, са комплексни. Те задължително преминават през липсата на опит в някои играчи, които за първи път се докоснаха до елитния футбол.
На Добруджа се отрази и това, че прави новия си отбор в движение, тъй като през лятото постоянно идваха нови попълнения. При подобен процес се изисква време дошлите футболисти да се приспособят към стила на игра на отбора и да се получат така желаните взаимодействия и синхрон между отделните линии.
Прави впечатление също, че тимът няма и лидер, който да го поведе. Разбира се, Атанас Атанасов разполага с достатъчно играчи с качества, за да бъдат такива, но да не забравяме, че един лидер се ражда, а не се създава.
Но като че ли най-големия проблем на Добруджа към момента е слабостта в завършващия удар. Неслучайно добричлии имат най-слабата атака заедно с тази на Монтана. Осем вкарани гола в 11 мача е лош атестат за всеки един професионеленотбор.
Да не говорим, че половината попадения са вкарани от един играч – Лукас Кардосо, който се разписа по два пъти при успеха с 2:1 над Славия и при 2:2 със столичния Локомотив.
Останалите четири гола са реализирани от още трима – два пъти го направи Милчо Ангелов, и по един Антон Иванов и Иво Михайлов. Това показва, че вратите на съперниците са поразени от малко футболисти.
Андриян Димитров например, който е основен нападател, още е без гол. Същото се отнася и за много други офанзивни играчи.
Тук е важно да обележим, че Добруджа превърна в гол една нищожна част от положенията, които редовно създава. И дано пропуските на този етап да се дължат на липса на самочувствие, концентрация и увереност, напрежение или недобри изпълнения.
Защото, ако са свързани с липса на класа, тогава вече проблемът ще стане фундаментален.
Докато има мачове обаче, за Добруджа ще има и надежда, а тъй като във футбола най-важния мач е следващия, фокусът е насочен към домакинствотото с ЦСКА в неделя.
Очакванията са армейците да търсят настървено първата си победа на чужд терен, макар че в първите си два мача с новия наставник Христо Янев не се вижда някакво подобрение при тях.
Обикновено, когато дойде нов треньор, той дава импулс на даден отбор, но при ЦСКА засега още няма такъв. Все пак „червените“ се държаха добре срещу шампиона и дори имаха шанс накрая да го повалят, което идва да покаже, че Янев прави всичко възможно да вдигне нивото на своите.
Сигурното е, че на стадион „Дружба“ ЦСКА няма да има нищо общо с отбора под ръководството на Душан Керкез, но от друга страна и Добруджа притежава достатъчен футболен ресурс да окаже сериозна съпротива на опонента си.
Ако погледнем към цифрите, добричлии се намират в кошмарна серия срещу ЦСКА, преди двата противника да подновят съперничеството си в елита след повече от 22 години.
Последната победа на Добруджа датира отпреди 30 години и е постигната с 2:0 на 23 септември 1995-а в Добрич. В последвалите 11 двубоя добричлии са записали три равенства, и трите у дома, и осем поражения. Пет от загубите са в последните пет мача, като в тях „жълто-зелените“ отблязаха само един гол и допуснаха цели 18.
Ако е вярно обаче, че традициите са създадени, за да се нарушават, в неделя Добруджа ще има възможност да прекъсне една от тях.
Няма коментари.