Не, това срещу Спартак Варна, не беше Лудогорец. Срещу Локомотив в Пловдив, и Левски и ЦСКА в София – също. Това е един неприемлив Лудогорец и коренно различен от онзи хегемон, който сме свикнали да виждаме по нашите терени през последните 14 години.
Никога не е било разградчани да имат само една победа в пет мача поред и в тях да изгубят цели осем точки. Никога не било да страдат толкова дълго и да са безпомощни на терена. Никога не е и било да нямат идеи как да стигнат до пълен обрат, когато изостават в резултата, или как да поведат в него, след като е 0:0 или 1:1.
Нека да го кажем в прав текст – игровата криза при „орлите“ е очевадна, след като никой от треньора, полузащитнците и нападателите не си върши работата.
Започвам с Руи Мота. Срещу Спартак Варна той за пореден път не изкара оптимален състав, нито успя да вземе верните решения в хода на срещата, за да промени игровото поведение на своите подопечни.
Португалецът явно не осъзнава в какъв клуб е попаднал, и ако си мисли да я кара така и занапред, тъй като тлъстата му неустойка при уволнение го крепи, е в дълбока заблуда.
Треньорът няма извинение, че му липсва Квадво Дуа в атака, нито каквото и да е било оправдание, след като са му осигурени всички играчи, които е поискал. И, след като разполага с равностойна пейка, висока вътрешна конкуренция, дълбочина на състава и широк избор за 11-те.
Ами Ерик Биле. Влезе в началото на второто полувреме снощи и само в рамките на няколко минути излезе на чисти позиции, но не вкара нито веднъж. Тук няма никакво значение, че при първата от тях остана под топката и не я остави на Ивайло Чочев. Че при втората не видя кълбото заради играчите преди него, а при третата, че ъгълът бе малък.
Един таран, още повече, когато е оценен на 1.2 милиона евро, за да не се разпише поне един път от три възможности, които са се открили пред него, значи на него или му липсва класа, или няма нужната такава да играе за отбор като Лудогорец.
Към момента не става ясно също защо бяха привлечени Филип Калоч и Станислав Иванов. Матеус Машадо е пълно недоразумение, а Кайо Видал и Ерик Маркуш разхождат фланелките.
Обезпокояващо е и това, което се случва с Бърнард Текпетей. След дългото отсъствие ганаецът изигра 17 мача във всички турнири, а още продължава да търси себе си. Не са същите играчи през тази кампания и Педро Нареси, и Дерой Дуарте, и предвид казаното дотук, само с Ивайло Чочев и Петър Станич нещата няма да се получат.
На фона на всичко това, не мога да приема за нормални думите на коментатора на срещата Лудогорец – Спартак, който обяви, че приоритет за разградчани са мачовете в Европа.
Това най-малкото е обидно за клуб като Лудогорец, тъй като дори и двубоите в Стария континент да носят огромни приходи, идентичността, философията и традициите на Лудогорец не позволяват на играчите да делят мачове. Независимо дали са от първенството или в която и да е била надпревара.
Отделно Лудогорец има всичко, за да извади боеспособен състав във всеки мач. Друг е въпросът кои футболисти попадат в стартовата единадесеторка и как се справят, и какъв план е изготвил треньора и доколко е успял да убеди играчите си в своите идеи, за да ги пресъздават впоследствие те на терена.
В момента обаче черни облаци са надвиснали на Лудогорец, и ако наставникът и футболистите не съумеят да спрат по най-бързия начин пропадането, отборът рискува да се постави в неудобна и непозната ситуация за него.
А именно, да изостава с разлика от върха още на Нова година и да постави под съмнение изравняването на световния рекорд от спечелени поредни шампионски титли.
