Важният реванш в Лига Европа с Брага принуди треньорът на Левски да направи куп ротации за двубоя от вътрешното първенство със Септември. В него Хулио Веласкес започна със състав, в който повечето от футболистите не бяха играли заедно, и с оглед на тяхното бледо представяне през първото полувреме не е трудно да се предположи, че едва ли някога ще видим подобна синя единадесеторка.
След като се оттегли на почивка, Левски губеше с един гол, тъй като създаде малко в атака или почти нищо не създаде, а нарушения синхрон между отделните линии водеше и до пропуквания в защита. Това позволи на съперника да излезе напред в резултата.
Последва бърза реакция на Веласкес, и в началото на второто полувреме, а и по-късно, един по един започнаха да влизат основните футболисти. Те върнаха привлекателното лице на Левски от първите мачове през сезона, тимът стана доминиращ и след като притисна противника, успя да осъществи пълен обрат.
Обрат, който беше задължителен, тъй като нямаше да звучи приятно за шампионските амбиции на Левски, ако бе изостанал на две или три точки от върха още след втория кръг. Тук обаче на първо четене веднага възникват два въпроса – трябваше ли Хулио да прави чак толкова много промени в стартовия състав и защо тези, които получиха доверието му, не го оправдаха.
За себе си испанският специалист сигурно е прав, тъй като сблъсъкът с Брага е отворен и въпреки безспорната класа на португалците, предстои още един мач, в който Левски има своите шансове. Така че бе нормално да се съхранят силите на основни фигури, които на този етап вършат прекрасна работа и са с огромна заслуга за първите позитивни резултати през новата кампания.
Четирима от тях – Алдаир Невеш, Кристиан Димитров, Кристиан Макун и Марин Петков изобщо не се появиха на терена. Докато Рилдо, Асен Митков, Ради Кирилов, Майкон и Мустафа Сангаре трябваше да влизат на пожар в хода на срещата, за да спасяват положението и да се избегне фиаското.
Петимата се справиха и демонстираха нагледно защо са толкова значими за „сините“ на този етап. Особено Ради и Мустафа. Крилото изравни с първия си удар към вратата, малко след като се появи в игра, а таранът изработи дузпата и сам я превърна в гол, който донесе трите точки.
С добри футболни отигравания изпъкна и Рилдо, към който обаче има далеч по-големи очаквания, най-вече за влиянието, което може да има върху отбора при изгражданено на атаките при постепенно нападение. Трябва също да се отбележи и доброто включване на Асен Митков след контузията. Определено той има нужда да си върне увереността и самочувствието, и пролича, че гори от желание да го направи.
Що се отнася до другите изпълнители, повече от които до момента влизаха предимно на смяна или по-рядко бяха титуляри, при тях някои от тях нещата не изглеждат цветущи. Затова през първото полувреме се получи огромна разлика между играта на Левски с този състав и продукциите в предните срещи. Това обаче е трудно обяснимо, след като все пак това е Левски, и всички футболистите са провели лятна подготовка и имат нужния ритъм.
Какво обаче видяхме от тях до почивката – слабо движение, липса на комбинативност, грешки в двете фази и колектинна такава при гола на противника. Отделно губеха единоборства, а и липсваха удари към вратата или бяха незастрашяващи стража на Септември.
Очевидно е, че Оливер Камдем, Гашпер Търдин, Карлос Охене, Фабио Лима, Карл Фабиен, Патрик Мислович, Евертон Бала и Борислав Рупанов на този етап са дължници на отбора и публиката. Не че не се стараят и не искат, напротив правят го. Но ясно и отчетливо се вижда, че когато са едновременно на терена Левски е един узявим и непродуктивен тим.
Въпросните осем футболисти обаче ще имат достатъчно мачове пред себе си, за да покажат, че могат да са полезни на Левски и да имат принос за победите на Левски. Макар че трудно мога да си представя, че не само всичките осем, но дори и петима от тях биха започвали от първата минута в официален двубой занапред.
Няма коментари.