Левски изживява прекрасни моменти от началото на тази кампания, след като нещата на терена до голяма степен се получават така като ги искат играчи, треньори, ръководители и фенове.
Неслучайно „сините“ се представиха достойно в Европа и за втори път през последните три години стигнаха до плейоф за влизане в основната фаза на континентална надпревара.
В родния елит пък Левски е първи и дава сериозна заявка да се бори за титлата. Лидерите му пък поддържат постоянство и закономерно трима или четирима от тях ще излязат титуляри за националния отбор на България в първата му световна квалификация с Испания.
Това са вратарят Светослав Вуцов, стожерът в отбраната Кристиан Димитров и поне единия измежду атакуващите играчи Марин Петков и Радослав Кирилов. Всичко това няма как да не радва и Хулио Веласкес, чийто треньорски умения изпъкват все по-ясно и отчетливо, и помагат на тима да върви нагоре.
Разбира се, Веласкес го чака още много работа, защото, след като вдигна летвата, очакванията към него стават по-големи. Испанецът със сигурност ще се стреми да отговаря на тях, като надгражда и прави всичко възможно да вдига нивото, за да продължава Левски да е доминиращ на терена.
На фона на този позитивизъм обаче, има слабости и грешки, които е нужно „сините“ да коригират в движение, за да остават печеливш отбор.
Затова ще е необходимо и основните изпълнители да са на висотата, на която сме свикнали да ги виждаме и им прилича, защото те са тези, от които най-много зависят играта и резултатите на Левски.
В този контекст на мисли буди безпокойство случващото се с Асен Митков. Талант, който обаче вече четвърти сезон не получава очакваното развитие, предвид безспорните му спортно-технически качества.
Дали става въпрос за грешки на растежа или срив на духа? Дали пък честите контузии, които нарушиха тренировъчния и игровия му ритъм, не му попречиха?
Сигурно има по-малко от всичко, но има и нещо друго съществено. Една слабост при Асен, която кондиционните специалисти забелязват, но досега играчът не е направил нужното, за да се подобри в този аспект.
Става въпрос за неправилните движения на Митков, заради които двигателната му дейност не функционира пълноценно, и след като бързо се уморява, Асен по-бързо губи и своята психика и сила.
Във футбола, както и в леката атлетика се знае, че когато бягаш с вдигнато коляно напред и отваряш крака, тогава правиш голяма крачка. Обратното – когато бягаш, като влачиш крака надолу, тогава коляното е сгънато и мускулната и двигагелната дейност е по-натоварена, което налага да се изправяш и да си почиваш.
Асен тича със сгънати колене, леко приведен надолу и като не отваря коленете, при него умората идва по-бързо. Така и центърът на тежестта слиза по-надолу, и му трябва повече енергия да отскача и да бяга бързо. Когато по-често се прави това, организмът не може да се бори с тази промяна и по-лесно се изтощава.
Именно заради тези неправилни движения Асен губи бързина и издръжливост, а и получава перманентни контузии.
Проблемът обаче е възможно да бъде решен, ако футболистът наблегне на стречинг, който да заздрави мускулатурата и да подобри двигателната дейност.
Тогава еластичността ще помага на Митков да прави упражненията с по-голяма амплитуда, и заедно с гъвкавостта да е по-устойчив при единоборства и когато отскача на един крак или за въздушен двубой.
Хубавото е обаче, че 20-годишният Асен Митков разполага достатъчно време пред себе си, за да се докаже в клуба, в който пристигна на 14 години.
Халфът се ползва с доверието на Веласкес и игра в пет от досегашните шест шампионатни мача, както и в шест от осемте по терените на Стария континент.
Вярно е, че невинаги излизаше титуляр, но да не забравяме, че премина и през още една травма в началото на сезона. Щом обаче треньорът разчита на Асен, значи и от него ще зависи дали ще има сериозен принос към успехите на Левски.
И дали ще спечели сърцата на феновете, някои от които го засипаха с критики в социалните мрежи след загубата от АЗ Алкмаар в Нидерландия.
Няма коментари.