Българите отдавна са малцинство в Първа лига, но от началото на пролетния дял статистиката стряска. Вече почти всички от борещите се за оцеляване отбори разчитат предимно на чужденци. Тези от челото са ясни. На какво се дължи това и как бихме могли да го спрем, как да се налагат правилно българите във водещите отбори, кога е добре за млад талант да излезе в чужбина и още наболели въпроси попитахме Александър Захариев.
Предлагаме ви любопитно интервю с треньора и специалист в работата с млади футболисти, който анализира темите специално за читателите на Nostrabet.com.
Тук можете да откриете и мнението му по проблема на ЦСКА с налагането на таланти след завръщането им от наем.
– Отборите от Първа лига са препълнени с чужденци, с много малки изключения. Как може да се обърне тенденцията и все повече българи да попадат в смеките на елитните тимове?
– Не би трябвало да има ограничение. Няма как да го сторим с играчите от Европейския съюз, а тези извън него също не бива да се лимитират, а да бъдат стимулирани клубовете, които ще пускат българи. Мога да дам пример без да назовавам имена – миналото лято български треньор на отбор от Първа лига иска да вземе български играч, който играе във Втора лига. След направен контакт става ясно, че футболистът желае сума за подписване и друга за месечно възнаграждение, като те са в пъти по-високи от тези за чужденец от Африка, Южна Америка и тн. Съответно треньорът обяснява, че не разполагат с толкова голям бюджет и биха искали да работят с българи, но сънародниците ни очакват много повече пари от чужденците.
Затова се връщам към това, което вече казах – може да се стимулират отбори, ако пускат даден брой българи до 23 години. Нека се направи таблица и да се изчисли колко минути са играли те, на базата която се получава финансиране от държавата, БФС, Министерството или друга институция. Ясно е, че тимове като ЦСКА, Левски и Лудогорец се борят за участие в Европа и търсят готови футболисти. Нямат време да изчакват българите. Младите допускат грешки и съответно въпросните грешки могат да костват шампионска титла, участие в Европа, много приходи и тн. Аз ги разбирам. Няма проблем клубовете да плащат някаква такса за всеки чужденец вповече и тези пари да отиват към отборите, които използват юноши. В Нидерландия ПСВ Айндховен, Аякс, Фейенорд освен, че школите им работят по много добър начин, те привличат от останалите отбори като Го Ахед Ийгълс, Утрехт и тн. Там талантите се обиграват и когато вече са готови с нужния опит отиват във водещите клубове. Тук трябва да е същото с Локо София, Славия, Септември, които налагат повече българи и след това футболистите им да правят крачката към грандовете.
– Колко време е нужно да се даде на млад играч от школата в някой от силните отбори в Първа лига? Един Марин Петков натрупа сериозен стаж за своята възраст, но не са много младоците, които получават подобен картбланш. На какво го отдавате?
– Не са много, защото младите страдат, винаги когато има пари в даден клуб. Преди години Левски имаше финансови проблеми и тогава поколението на близнаците Цоневи, Стивън Петков и тн. разви успешно своите качества. Нямаше пари за чужденци и те влязоха, а и играха доста добре. Да, Левски не стана шампион, което се е искало на феновете, но на тези футболисти се даде време да разгърнат своя потенциал. С повече финансови средства в клуба това е мираж. Както брат ми казва (б.р. Георги Захариев), един 17-18-годишен българин няма как да е по-добър от 25-годишен африканец или южноамериканец с 200-300 мача в мъжкия футбол. Това е абсурдно и е ясно на всички, но се предпочита дадения чужденец, отколкото да се изчака една година за българина.
Не мога да посоча с точност нужното време на талантите, защото много зависи кой е треньорът, каква е визията на отбора, за кое място се бори, какво е напрежението, кои са по-опитните футболисти… при някои от тях желанието за победа е много силно. Гонят успехи и нямат търпението да се изчаква развитието на младите. Затова преходът в мъжкия футбол трябва да е много целенасочен. А не „пускаме ги от първата минута и те ще се научат“. За нас с брат ми е много важно и менторството. Организирахме семинар за треньори, за който пристигнаха специалисти от школата на ПСВ Айндховен, а сега изпращаме български треньори в тяхната база. Философията на академията им и първия отбор е свързана с менторство – прикачват по-млад към опитен футболист и те работят заедно. Става въпрос за играчи на една и съща позиция. Например 15-годишно крило го прикачваш към 18-годишно или 18-годишно към крило от мъжете. Така се предава опит и чисто ментално се развива дадения играч, за да може преходът в следващия етап да бъде по-плавен. При нас това го няма и преходът е изключително труден.
– На каква възраст е добре за младите обещаващи футболисти да помислят за чужбина? В много случаи те напускат много рано и след това се завръщат у нас. Други пък са като Иван Турицов, който според мнозина е пропуснал момента да излезе зад граница и от година-две търпи регрес в представянето си?
– За мен, няма неудачен момент за тази стъпка. Не е най-важното нещо да отидеш в чужбина, защото не навсякъде е по-добре от тук. Казвайки „чужбина“, ние приемаме, че навсякъде е по-добре от нас. Трябва да се помисли внимателно за кое първенство и отбор става въпрос, на какво ниво се работи в школата (ако става въпрос за подрастващи), визия, начин на работа, треньор и други процеси. Аз не съм фен на всяка цена да се отиде в чужбина, а единствено при по-добро ниво и надграждане. Не знам дали Иван е имал тази възможност да отиде в по-добър отбор от ЦСКА. Не само като финансова възможност, защото масово българските играчи отиват навън да изкарат повече пари. Но финансовото естество не е толкова важно, ако няма да претърпиш никакво развитие от кариерна гледна точка.
Трябва да се направи внимателен анализ при подобна стъпка и с какво могат двете страни да са си взаимнополезни. Дали аз ще помогна на отбора да постигне своите цели, дали той за моето развитие и впоследствие това да направя следваща стъпка към Топ 5 първенство. Затова е много важно да не се прибързва с решенията. Също така – някои отиват на 16-17 години и след това се връщат, но ако са преминали в академия като тези на Бенфика, Ювентус или друга реномирана школа, то това е чудесно. Дори да се върнеш след две години ти ще си по-добър, отколкото ако си останал в същата школа. Няма нищо срамно в това да се върнеш, но да си развил своята игра и своя потенциал. Има много фактори при завръщане на даден футболист и това не означава, че той е слаб. Може към въпросния момент да е имало по-добър от него. Но аз съм сигурен, че с правилния избор на академия или отбор в чужбина, дори нещата да не се развият по най-добрия начин, в самия тренировъчен процес и начин на работа ставаш много по-добър. Научаваш много повече играта и съответно това ще ти помогне занапред!
Ние се опитваме да развиваме освен играчите и треньорите. За съжаление, треньорите, визирам и себе си, не сме на нужното ниво. Затова постоянно посещавам семинари и вече имам доста опит. Организираме подобни мероприятия като споменатите за треньорите, за да може те да попиват информация и да вдигнат своето ниво. Когато има търпеливи специалисти със знания, умения, методика и визия за работа, тогава ще има повече готови за интегриране в първите отбори футболисти.
Защо дадените под наем от ЦСКА не успяват? Отговорът на специалист
Няма коментари.