Пер-Матиас Хьогмо започна престоя си начело на шампиона Лудогорец с победа, която на таблото изглеждаше спокойна, но на терена и около него остави много въпросителни. Успехът с 2:0 над Септември София в „Надежда“ върна разградчани в Топ 4 и сложи край на серия от пет поредни шампионатни двубоя без победа, но не промени факта, че „орлите“ и все още са далеч от облика на познатия хегемон. А усещането е, че старите навици, както на терена, така и около него, са на път отново да се върнат.
Дебют с три точки, но без блясък
В чисто статистически план стартът на норвежеца е перфектен – 2:0 като гост, „суха“ мрежа и изкачване в класирането. Голмайстори станаха Диниш Алмейда след статично положение и Ивайло Чочев, който продължава да е основният реализатор на отбора и във вътрешното първенство.
Лудогорец прекъсна негативната си серия в Първа лига и символично си пое въздух в момент, в който Левски вече се е откъснал сериозно в класирането и единственият реалистичен претендент да свали „сините“ от върха отново изглеждат именно разградчани. В същото време обаче представянето в „Надежда“ по-скоро потвърди, че проблемите на шампионите са системни, а не резултат само от треньорска рокада.
Септември не избра лесния вариант да се прибере дълбоко и да брани наказателното си поле. Отборът изнесе линията си високо, опита да пресира при аутове и да притиска Лудогорец още в първата фаза на разиграването. Това принуди гостите да играят по-директно, да търсят по-бързо дългите топки и вторите топки, нещо, което по принцип не им е приоритет, но в този мач изглеждаше по-скоро спасително решение.
Разградчани създадоха ограничен брой чисти положения от игра. Най-чистата възможност преди почивката, освен попадението, дойде за Ив Ерик Биле, който удари греда, а по-късно в мача се появи и Квадво Дуа за първи път на терена през сезона, влизайки като резерва. Самият факт, че голмайстор №1 на тима от миналата кампания вече е опция, е огромен плюс за Хьогмо, но на този етап Лудогорец остава твърде зависим от попаденията на Чочев и ефективността при статични положения.
Гол от корнер след вратарска грешка
Първото попадение дойде именно след ъглов удар, зона, в която Лудогорец традиционно отбелязва голям процент от головете си в последните сезони. Топката бе центрирана в малкото наказателно поле, тупна коварно пред вратаря Янко Георгиев, а Диниш Алмейда реагира най-бързо и реализира. Ако се гледа през очите на защитник, ситуацията е плод на добро движение и концентрация на португалеца. Ако се погледне през вратарска призма, логично се стига до извода, че Георгиев трябваше да бъде много по-решителен. Когато топката пада на метър–два от голлинията в малкото наказателно поле, приоритетът по правило е на вратаря да излезе, да боксира или да улови. Тук това не се случи.
Алмейда отбеляза първия си гол за сезона и остава един от най-силните защитници в първенството при играта във въздуха. А това е оръжие, на което Лудогорец ще разчита още повече в момент, в който крилата и централните нападатели не носят достатъчно голове.
Спорните решения и усещането за „стария“ Лудогорец
Мачът Септември – Лудогорец остави и странното усещане, че хегемонията на шампионите не е само футболна. Две ситуации приковаха вниманието, като и двете бяха в полза на разградчани. Първо останаха сериозни претенции за игра с ръка на Сон в наказателното поле на Лудогорец, които не бяха уважени нито от главния съдия, нито след намесата на ВАР. По-късно падна гол за Септември, при който топката изглеждаше преминала голлинията с половин метър, но след дълго колебание и допълнителна проверка попадението бе отменено заради игра с ръка на футболист на домакините в хода на атаката.
Дори и да приемем, че крайните решения са правилни по буква на правилника, самото колебание при ситуация, в която изглежда очевидно, че топката е зад голлинията, връща познатия за българския футбол въпрос: дали Лудогорец отново няма да играе не само със своята класа, но и с комфорт, който другите не получават? Тази тема, неизменна през годините на доминация, отново излиза на преден план в момент, в който Левски се е откъснал напред, а само Лудогорец изглежда способен да го застигне.
„Новият стар“ проблем на Лудогорец: атака и защита
Дори и в този мач симптомите, които доведоха Лудогорец до шестото място преди старта на кръга, не изчезнаха. Атакуващата линия остава много безидейна – Кайо Видал, който подписа нов договор има едва две асистенции за сезона, Бърнард Текпетей и самият Биле са с по два гола, което е твърде скромен принос за отбор, който традиционно доминира. В същото време именно дефанзивно ориентирания Чочев е голмайсторът на тима и отново реши мача в „Надежда“.
Защитата също преживява турбулентен период. Натрупаха се поредица от мачове с по два и повече допуснати гола, множество индивидуални грешки и постоянни промени заради травми. Липсата на Едвин Куртулуш, проблемите на Георги Терзиев, отсъствието на вратаря Серджио Падт се усещат. Затова и „сухата“ мрежа срещу Септември има психологическа стойност. Да, тя не решава проблемите, но връща малко увереност в отбраната.
Кой е Пер-Матиас Хьогмо?
Назначението на 65-годишния норвежец е ход, който отстрани изглежда като опит на ръководството да намери не просто треньор, а човек с опит в подобни кризисни моменти. В неговата биография има любопитен прецедент, силно напомнящ ситуацията в Лудогорец.
През 2005-а година Хьогмо поема Розенборг в момент, в който норвежкият гранд тъкмо е прекъснал серията си от 13 поредни титли. Той е назначен в хода на сезона, когато тимът вече изостава сериозно от върха. Вместо моментен подем след смяната, Розенборг тръгва с четири поредни загуби и стига до зона, в която дори изпадането изглежда реална опасност. Успоредно с това върви участие в групите на Шампионската лига – загуби от Реал Мадрид и Олимпик Лион, но и четири точки от двата мача с Олимпиакос, които осигуряват третото място и участие в Купата на УЕФА или сега Лига Европа. Там норвежците отпадат на 1/16-финалите от Зенит Санкт Петербург след две поражения.
В крайна сметка Розенборг се спасява и завършва седми, като печели пет от последните си шест мача. Хьогмо обаче плаща цената на тежкия старт. В началото на следващия сезон взима само три победи в първите 11 кръга и се оттегля по здравословни причини. Наследен е от помощника си Кнут Тьорум, който в крайна сметка връща титлата в Трондхайм със солиден аванс. Някак познато: треньор, дошъл да стабилизира изхабен шампион, който в крайна сметка вдига нивото, но не е човекът, който да прибере голямата награда.
Най-големият му триумф идва много по-късно и то в Швеция. През 2021-а година Хьогмо поема Хекен, когато тимът е на последно място след първите осем кръга. Година по-късно същият този клуб печели първата и единствена титла в историята си.
Сред важните спирки в кариерата му е и Тромсьо. Това е клуб от родния му регион, разположен далеч на север. В третия си период там Хьогмо води тима четири поредни сезона (2009–2012), два пъти го извежда в Топ 3, а веднага след раздялата през 2013-а година, клубът изпада. Това говори, че изгражда устойчиви структури, но и че отборите му не са имунизирани от кризи, когато той си тръгне.
Кой сценарий ще се повтори в Разград, е рано да се прогнозира. Ясно е обаче, че задачата пред него е двупластова. От една страна, да извади отбора от моментната дупка и да го върне в битката за титлата срещу Левски, който вече води с осезаем аванс. От друга – да рестартира самия модел „Лудогорец“, да върне културата на работа и дисциплината, която превърна клуба в доминираща сила у нас.
Философията на норвежеца: контрол, компактност и дисциплина
Още на официалното си представяне Хьогмо очерта ясно своя модел. Говори за контрол върху мача – и в атака, и в защита; за къси разстояния между линиите и висок интензитет на тренировките и двубоите. Подчерта, че в Норвегия успехите в Европа произтичат от културата на работа, инвестициите в школите и качественото обучение на треньорите. Определя философията си като базирана на добре организирана защита, както с индивидуално персонално поведение в единоборствата, така и атака, в която основният фокус е върху връзките между футболистите, а не върху соловите акции.
В първите си изяви той не скри, че вижда Лудогорец като голям клуб и предизвикателство, но и като отбор, който страда от серия контузии и умора от дълго участие в Европа с кратка почивка. Според думите му задачата му е заедно с футболистите, щаба и персонала да се работи за възстановяване на самочувствието и стандартите, които са направили Лудогорец шампион толкова години поред.
Изказването му за титлата бе кратко и показателно: „Всичко е възможно във футбола“. То звучи като клише, но зад него стои ясно послание – нито ще обещава чудеса, нито ще се скрива зад оправдания. Моделът му е да изгради дисциплиниран, компактен отбор, който да контролира мачовете чрез структура, а не само чрез индивидуален талант.
Проблемът в Лудогорец обаче не е само на пейката
Коментарите около назначението на Хьогмо не спират до биографията му. От ръководството вече признаха, че проблемите в Лудогорец са и в съблекалнята. Козмин Моци още след загубата от ЦСКА 1948 намекна, че вината не е само в треньора. Спортният директор Георги Караманджуков подчерта, че тимът има нужда от наставник, който да внесе спокойствие, но и човек, който да „държи“ футболистите и да затегне дисциплината. Именно тук се вписва профилът на Хьогмо – скандинавец, привикнал да работи в структурирани среди, да въвежда ясни правила и да изисква.
В същото време обаче има и други причини за кризата – непълноценна подготовка заради новия формат на европейските турнири, кратката почивка, но и не особено сполучливата лятна селекция. С изключение на Петър Станич, новите попълнения към момента се представят под очакванията, а дори българите като Станислав Иванов не получават достатъчно минути, за да докажат потенциала си.
Гласът на съблекалнята
След успеха в „Надежда“ Ивайло Чочев, който най-често вади Лудогорец от трудни ситуации този сезон, призна, че срещата е била тежка и заради терена, който превръща мача повече в битка, отколкото във футбол. Той говори и за първите впечатления от Хьогмо – желание за агресия, тичане, борба, но и за игра по земя, за контрол в двете фази. Самият Чочев призна, че за ден-два няма как да се промени коренно стила, но посланията са били ясни и в съблекалнята, и на терена.
Играчите усещат, че са в ролята на догонващи. Натискът върху тях е голям не само заради класирането, но и заради очакванията Лудогорец да играе по различен, по-доминиращ футбол.
Заключение
Успешният дебют на Пер-Матиас Хьогмо срещу Септември София бе важен момент и най-вече заради резултата и „сухата“ мрежа. Това не скрива проблемите, но дава база, върху която норвежецът може да стъпи. На терена обаче футболът на шампионите все още е далеч от онова, което свикнахме да наричаме хегемония.
Предстоят серия мачове, в които програмата изглежда благосклонна, а Лудогорец ще има шанс да скъси дистанцията до върха и да превърне зимната пауза в кратко примирие, а не в начало на нов ред. Дали Хьогмо ще бъде човекът, който да остави титлите в Разград, или поредният специалист, призван да тушира криза и да предаде щафетата на следващия треньор, тепърва ще разберем.
Няма коментари.