ЦСКА направи много крив мач със Септември. Най-важното безспорно е, че спечели. Трите точки са си три точки и победителите никой не ги съди, са безспорни клишета, защото има истина в тях. Но фактите са, че ЦСКА изигра доста посредствен мач с „виненочервените“, противопоставили се максимално на много по-скъпия тим на Александър Томаш. Късен гол на Джеймс Ето’о донесе успеха на „армейците“, които трябва много, много добре да помислят дали са на прав път с представяния като това в „Надежда“.
Томаш не спира да говори за постоянство, как иска още и още от своите, как не се отказва, как работи денем и нощем за силен ЦСКА, как ще събуди гиганта и още банални фрази. До болка втръснали клишета, които само най-върлите поддръжници на треньора не са се уморили да слушат. Едва ли някой фен на „червените“ иска да се асоциира с представяния като това срещу септемврийци, но пуст инат… Затова и толкова думи в защита на Томаш. А той за пореден път излезе неподготвен и ако не бе красивият изстрел на Ето’о, в момента щеше да бъде разкъсван от критики. Не че и сега трябва да е коренно по-различно. За столичния гранд предстои серия без право на грешка – само с отбори с по-задно класиране.
Целта на ЦСКА неминуемо е победа във всеки мач, но при такива затруднения със Септември, картината не обещава да е различна и срещу Локомотив София. „Железничарите“ са доста „по-вещ“ съперник на ЦСКА в исторически план. Има я закачката, подобаваща на градско дерби. „Червено-черните“ показват доста добри игри през пролетта и ще е чудо, ако не грабнат зрителския интерес и на стадион „Васил Левски“ в междинния 27 кръг. Ратко Достанич донесе нов полъх в тима, който може от своя страна да вкара много сериозно течение в платната на Томаш. Не просто вятър.
Треньорът на ЦСКА показва изключително явни пропуски срещу по-опитни наставници от себе си. Илиан Илиев не успя да се възползва и стигна само до 1:1 преди паузата, Николай Митов като по чудо не измъкна точка след нея, но Златомир Загорчич победи Томаш на рестарта на първенството. А не се заблуждавайте особено – маята на Достанич и Загорчич е подобна.
Томаш сам заяви, че няма представа защо играчите му влизат лежерно в мачовете си. Но пък му харесва как реагират в течение на 90-те минути и измъкват позитиви от началната яловост. Остава отворен въпросът къде е неговата реакция при подобно поведение от подопечните състезатели. Добрият треньор е добър именно защото счупва тази апатия у футболистите и ги кара да се раздават на 100 процента за самия него. С просто око се вижда, че Томаш не може да влезе под кожата на сегашните играчи на ЦСКА. И ако има нещо, което го задържа над водата, е все още подкрепящото рамо от ръководството на „червените“. Спекулира се особено и с ангажираността на ръководните фактори в подкрепа на Томаш след срамната загуба в „Овча купел“. Но това си остават догадки. Фактът е, че оттогава ЦСКА няма загуба, макар и да прави някои невзрачни игри.
А феновете със сигурност заслужават повече. Колкото и някои от тях да бранят с жива верига Томаш. Колкото и романтични да са мислите за наставник, произлязъл от „червената“ школа. Колкото и да е желан български треньор в ЦСКА. Е, може би просто не е дошъл моментът. Няма го постоянството не само у играчите. Най-вече у самия Томаш. Който също като футболистите си не се предава, но излъчва апатия и собствено противоречие с много свои решения и думи.
Няма коментари.