Хебър Пазарджик загуби от Левски с 1:4 у дома и в това може би няма нищо изненадващо. „Гробарите“ са последни в класирането с 10 точки и изгледите за оцеляване в елита едва-едва се виждат на хоризонта. „Гробарите“ копаят ли, копаят, може да се каже метафорично. Дори факир за родните терени като Бруно Акрапович трудно може да се оправи в подобна обстановка.
През зимата Хебър привлече над 15 нови футболисти, а може би има и необявени трансфери. Такива имаше и преди поражението от „сините“. 15-20 нови футболисти е извънредно голяма бройка и ненормална за европейски клуб. Това е цял един титулярен състав с почти запълнена резервна скамейка. Но всъщност Хебър не е първият такъв пример в родния футбол. През 2022 г. Царско село привлече също около 15 нови футболисти през зимната пауза. Няколко години по-рано същото стори и друг вече несъществуващ тим – Верея. Такава ситуация имаше и у Витоша Бистрица, а дори и през настоящата кампания Хебър не е сам. Крумовград е с точно 17 нови попълнения през зимния период за трансфери, който още не е завършил. Крумовградчани и Хебър могат да стигнат до кота 20 нови, ако направят по още няколко входящи трансфера до 24 февруари. Тогава е последният ден от българския пазар за футболисти.
Акрапович и друг път е правил огромни селекции. В Локомотив Пловдив той привлече дузина състезатели от бивша Югославия, а няколко месеца по-късно това фриволно действие му се отплати с Купата на България, спечелена срещу градския съперник Ботев. Сега мисията изглежда по-трудна заради очакванията. Босненецът не бе опрян до стената на „Лаута“ така, както сега е опрян на „Георги Бенковски“. В Пазарджик искат и очакват отборът да се спаси, само че разчитат на една огромна група от непознати играчи. Дори самите футболисти едва ли още си знаят имената, макар че по думите на Акрапович са „добра група и си помагат“.
Пределно ясно е, че от мач с Левски в Хебър трудно могат да правят сметки за печелене на точка или три. Загубата е най-логична. Особено срещу високо летящ Левски, тръгнал презадоволен в този пролетен дял. Акрапович и играчите му ще насочат усилия в двубоите със себеподобни противници. В мача срещу „сините“ се видя как състезателите на Хебър склониха глава при допускането на два бързи гола. Евертон Бала ги матира на два пъти и футболистите на Хебър нямаха, а може би и не искаха да отговарят. Наясно са със силите и възможностите си. А те не са големи и се уповават само на сърце и желание за себедоказване, което може да бъде демонстрирано до края на пролетта. Но срещу по-ниско ранкирани опоненти.
Битката за Хебър, приличащ на влакче от лунапарк с всичките нови попълнения, продължава. След голямото нанагорнище срещу Ботев последва голямо нанадолнище срещу Левски. Сега за Хебър или предстои ново спускане още по-надолу, или отборът на Бруно Акрапович ще отиде на върха на въртележката. Но въпросът и в двата случая ще е само един – „Докога?“
Няма коментари.