Френският и европейски първенец Пари Сен Жермен изненадващо се превърна в първата голяма „жертва“ на Световното клубно първенство в САЩ. Парижани отстъпиха във втория си мач от Група „B“ с 0:1 от Ботафого. В герой за бразилците се превърна Игор Жезуш с попадението си в 36-ата минута.
Парижани нямаха загуба от началото на месец май и бяха наредили шест поредни победи. Възпитаниците на Луис Енрике просто нямаха късмет в нощта срещу петък, когато контролираха топката през 75% от времето. Те отправиха цели 16 удара, но само два от тях бяха точни. Тези на Ботафого бяха четири от общо толкова.
Сега Ботафого е в серия от пет поредни победи и е лидер с шест точки, а в последния кръг ще срещне Атлетико Мадрид, който е с три пункта. Толкова има и вторият ПСЖ.
Преди първия съдийски сигнал се чуваха само барабаните на колоритните фенове на бразилския шампион, а после се развяха и черно-белите знамена. Привържениците пристигнаха с надежда – надеждата, че първенеца на Южна Америка може да направи изненада срещу европейския крал. Осъзнаваха колко трудна е задачата. Знаеха, че Пари Сен Жермен разполага с огромен арсенал от начини да те разгроми. Но знаеха и друго – имаха своя шанс.
„Нищо не е невъзможно“, заяви халфът Алън преди двубо, а треньорът Ренато Пайва бе още по-категоричен: „Гробището на футбола е пълно с фаворити“.
Ботафого надви домакините от Сиатъл Саундърс в първия си мач от Световното клубно първенство, но трудно с 2:1. Сега вече бразилиците искаха да постигнат нещо много по-запомнящото се.
Но преди всичко – сгреши ли Луис Енрике със състава? За дебюта на ПСЖ в турнира срещу неевропейски съперник, испанецът остави някои от титулярите си извън стартовите 11. Гонсало Рамос водеше атаката вместо контузения Усман Дембеле. Сени Маюлу и Уорън Заир-Емери бяха опора на Витиня в средата. В защита стартираха Люка Ернандес и Лукас Бералдо вместо Нуно Мендеш и капитана Маркиньос.
Резултатите бяха противоречиви. ПСЖ владееше топката, но трудно създаваше положения. Тимът самоизолира Хвича Кварацхелия, след като той създаде две отлични ситуации в първите 15 минути. Рамос бе почти невидим, а пропусна и „златен“ шанс след центриране на Дезире Дуе. Бералдо и Уилиан Пачо имаха добри моменти в защита, но не успяха да се справят при гола на Игор Жезус.
Скоро след почивката и още една опасна контраатака на Ботафого, Луис Енрике реши, че е време за промени. В 55-ата минута вкара Брадли Баркола, Фабиан Руис, Жоао Невеш и Мендеш. Това донесе повече баланс и острота в атака, като ПСЖ започна да контролира темпото. Но бе твърде малко и твърде късно. Парижани не само не изравниха, но и трудно стигаха до чисти положения. Защитата на Ботафого се позиционираше отлично и с напредването на времето изглеждаше все по-уверена.
С оглед на ранните положения и обичайната ефективност на ПСЖ в Шампионската лига, логично възниква въпросът защо Луис Енрике даде почивка на толкова основни играчи и не заложи на типичния ранен натиск.
Както казахме, ПСЖ очаквано доминираше във владението на топката, но отново се сблъска с непроходимата стена на защитата на Ботафого – Александър Барбоса и 20-годишният Жаир Куня бяха феноменални. Халфовете Грегоре, Марлон Фрейтас и Алън действаха като капани, пречупвайки ритъма.
„Ще ни създадат различни проблеми от европейците“, предупреди Луис Енрике и се оказа прав.
Ботафого се защитаваше с търпение и сила. В отбора знаеха, че ще имат малко шансове. Но един им стигна. Плеймейкърът Джеферсон Саварино, „нашият магьосник“, според Алекс Телес, изведе Игор Жезус с феноменален пас. Нападателят реализира след лек рикошет и се хвърли в прегръдките на публиката.
Надеждата бавно се превърна във вяра. Ботафого задържа аванса си до почивката, а веднага след нея Саварино едва не удвои. Луис Енрике вкара всички резерви, но сценарият не се промени – ПСЖ атакуваше, Ботафого се защитаваше умело.
Контекстът е важен. Ботафого може да е южноамерикански шампион, но не е гигант, като ПСЖ. Въпреки имената на Гаринча и Нилтон Сантос, клубът десетилетия наред тънеше в посредственост. За разлика от Палмейрас или Фламенго, не разполага със сериозни ресурси. По брой фенове е едва десети в Бразилия.
Големите им успехи през последната година и половина са сензационни. Основна роля изигра амбициозният американски собственик Джон Текстор, но и самите играчи. Отборът няма звезди – най-разпознаваемите са Алън и Телес, но има невероятно единство в тима. Дори смените в ръководството не разклати отбора.
Затова сцените след последния съдийски сигнал бяха така емоционални – Игор Жезус коленичи, Текстор крещеше от радост, а снажният бранител Александър Барбоса сочеше небето. Това не беше просто успех за Южна Америка или жест срещу футболния империализъм. Беше глава от велика приказка за аутсайдерите.
„Лудост – не можем да повярваме“, смееше се уругваецът Сантиаго Родригес. „Историческо“, каза Барбоса. Крилото Артур, което изтормози ПСЖ цяла вечер, изглеждаше изтощен: „Тази нощ ще я помним цял живот“.
После бе капитанът Фрейтас, със сълзи в очите: „Това е… свръхестествено. Знаехме, че ще е трудно. Имахме само един процент шанс. Но за нас един процент е много“, заяви той пред Globo.
Думите му се носеха върху ритмите, звучащи още преди началото на мача – този оглушителен карнавал от трибуните. Половин час след последния съдийски сигнал, феновете на Ботафого все още бяха там, веейки знамената, удряйки барабаните и мечтаейки.
Тук идва и един интерес въпрос – полезни ли са за турнира две поредни загуби на европейски отбори в един ден? Първите шест дни преминаха без изненади, но в в четвъртък срещу петък се случи нещо доста неочаквано.
Еми, спокойно можем да кажем, че това е добро развитие за надпреварата. Доскоро се страхувахме, че разликата между Европа и останалите ще направи групите неравностойни. Победата на Интер Маями над Порто беше първият шамар срещу европейската хегемония, но триумфът на Ботафого над носителя на Шампионската лига може да промени хода на турнира. Бразилците се защитаваха отлично и контрираха ефективно френските шампиони. Обикновено отборите трудно се справят със скоростта на ПСЖ, но Ботафого отговори както физически, така и тактически.
Южноамериканските клубове вече имат пет победи, три равенства и нито една загуба срещу тимове от други континенти. Може би климатът и фактът, че са в разгара на сезона, им помага. Но европейците усещат, че победите вече не идват толкова лесно или по подразбиране.
Няма коментари.