България победи Грузия с 2:1 в мач, който е много повече за престиж, отколкото за каквото и да било друго. Грузинците допреди няколко дни имаха миниатюрни шансове за баражи преди Мондиал 2026, но те се изпариха и хората на Вили Саньол дойдоха в София с фиксирана трета позиция. В двубой за чест и слава, както се казва. При родните национали ситуацията бе сходна откъм класиране – за „лъвовете“ бе запазена последната позиция в група Е. Единственият въпрос бе дали „трикольорите“ ще направят най-лошата си квалификационна кампания за всички времена. Това не се случи, а реакциите след мача и победата говореха по-скоро за класиране на голям форум, отколкото за разминаване с исторически резил.
След мача президентът на БФС – Георги Иванов, на чист и народняшки български, се „изтъпани“, че България ще гони лидерите в групата Испания и Турция като развитие, управление и т.н… не му било ниво да гони Грузия. След пировата победа над грузинците да отправиш подобни думи звучи смешно, жалко, а за критиците на Гонзо нихилистично. Подобно изказване си изглежда подигравателно на фона на цялостната картинка в българския футбол. Националите имат само един футболист в топ 5 първенствата, който е резерва в новак от Висшата лига. Капитанът играе в един от силните гръцки отбори, но не и гранд. Вратарят пък пази на закъсалия в Шотландия Абърдийн. И това е топ 3 на футболистите на България за миналата година!? Но не са виновни те, че това произвеждаме…
Как с подобно „нямане“ ще гониш сили като Испания и Турция?! „Ла Фурия Роха“ от 20-25 години се утвърди като един от най-силните тимове на световно ниво, не просто на европейско. Най-титулуваният тим и актуален европейски шампион е именно Испания. „Лунните звезди“ инвестират милиони, а може би и милиарди в своя футбол – неслучайно и Суперлигата привлече звезди като Виктор Осимен, Милан Шкринияр, Мауро Икарди, Лерой Сане, Андре Онана, Тами Ейбрахам и други.
Дори най-големите футболни лаици разбират колко далеч е България от Турция и Испания, а дори от средноевропейските страни. „Трикольорите“ са насочват по-скоро към футболните джуджета и неотдавна излязоха и статистически олицетворения на слабостта на родните футболисти. Допреди последния кръг „лъвовете“ бяха в „елитната“ компания на тимове без точка в квалификационния цикъл. С отбори като Латвия, Гибралтар, Лихтенщайн и други.
Та, г-н Иванов, с кое ще гоним турци и испанци? Успехът над Грузия единствено отлепи ютията от дъното, както се изразяваше Любослав Пенев преди около десетилетие. Забележете – преди десетилетие! Когато все пак записвахме актив от 6-8 точки в квалификации, понякога стигахме и до 10 т., но не се класирахме. Досега за декада време не се е променило нищо или, ако се е променило, то е в негативна посока. Управлението на БФС, където Гонзо е от 1.5 години като президент и от общо три като директор, е слабо и неравностойно на останалите балкански съперници, какво остава за Турция?
Южните ни комшии вече гледат към най-големите европейски страни ала Испания и може и скоро да ги догонят. За нас остава борбата с футболните джуджета на Стария континент и сладко-кисели победи като тази над Грузия в мач за чест и слава. Страна, която с три пъти по-малко население от България, игра на Европейско първенство много достойно. Грузия наскоро загуби шансове за Мондиал 2026 и има футболисти в ПСЖ, Ливърпул и още куп отбори от топ 5 първенствата. Далеч сме и от тях, имаме да ги гоним много, Гонзо…
Няма коментари.