Голмайстор по професия, човек по душа – той беше Диого Жота

Това трябваше да бъде лятото на живота за Диого Жота…

Португалският нападател тъкмо бе спечелил първата си титла във Висшата лига с Ливърпул – клуба, на който служеше с отдаденост от 2020-а година. Само няколко седмици по-късно той вдигна друг трофей – Лигата на нациите с националния отбор на Португалия. На 22 юни сключи брак с дългогодишната си партньорка Руте Кардосо – майка на трите му деца, с която споделяше живота си от 13 години. Очакваше с нетърпение да се завърне в Ливърпул за началото на предсезонната подготовка.

Diogo Jota’s final Instagram post was a video from his wedding day with his wife.

So heartbreaking.
pic.twitter.com/X6xsuSWKSH

— Football Tweet  (@Football__Tweet) July 3, 2025

Но тогава съдбата нанесе жесток удар. В ранните часове на четвъртък сутринта, Жота и брат му Андре Силва катастрофираха в отдалечен район на северозападна Испания, близо до границата с Португалия. И двамата загинаха на място.

Новината потресе футболната общност. Жота бе само на 28 – в пика на кариерата си, донесла вече пет значими трофея с клуба и страната му. Очакваше се да бъде основна фигура в амбициозния състав на Португалия за Мондиала в САЩ, Канада и Мексико догодина. Вместо това, пътят му бе трагично прекъснат.

Както каза Кристиано Роналдо в своето изявление: „Това няма смисъл.“

Жота бе надарен и универсален нападател с богат арсенал от качества – интелигентен, техничен дрибльор, неудържим с топка, и смъртоносен в наказателното поле. Привържениците на Ливърпул го наричаха „Jota Slotter“ заради неговия хладнокръвен инстинкт да насочи топката в мрежата.

Но футболът беше само част от неговата същност. Той бе обичан не само заради уменията си, а и заради своята човечност. Дарвин Нунес заяви, че винаги ще помни „усмивката му – като добър приятел както на терена, така и извън него“. И не беше единствен.

Teammates were alongside friends and family at the funeral of Diogo Jota and Andre Silva on Saturday.

Ruben Neves was a coffin bearer, after playing for Al-Hilal in the Club World Cup in Florida on Friday. pic.twitter.com/iR5Y5CFneY

— B/R Football (@brfootball) July 5, 2025

Кариерата на Жота започна в местния Гондомар, преди да се присъедини към академията на Пасош де Ферейра през 2013-а година. Именно там дебютира при мъжете, появявайки се като резерва през октомври 2014-а година в турнира за Купата на Португалия. След първия си пълен сезон в мъжкия футбол привлече вниманието на Атлетико Мадрид, който го привлече през лятото на 2016-а година. Без да играе за испанците, той бе преотстъпен в Порто през 2016/17, а след това и в Уулвърхемптън Уондърърс за кампанията 2017/2018.

В Чемпиъншип Жота беше ключова фигура за промоцията на „вълците“, реализирайки 17 гола в 44 мача и подпомагайки спечелването на титлата. След това клубът го откупи за постоянно от Атлетико срещу около 14 милиона евро.

Бързо се адаптира към елита и за две кампании вкара 16 гола и записа шест асистенции, докато Уулвърхемптън два пъти завърши на седмо място, осигурявайки си участие в Лига Европа. В Европа блесна с девет попадения по пътя до четвъртфиналите.

Това не остана незабелязано от тогавашния шампион Ливърпул и Юрген Клоп го привлече през 2020-а година за 41 милиона паунда, подсилвайки атаката, включваща Мохамед Салах, Роберто Фирмино и Садио Мане.

Клоп, който напусна Ливърпул през 2024-а година, написа в Instagram: „Съкрушен съм от загубата на Диого и брат му Андре. Диого беше не само брилянтен играч, но и прекрасен човек, любящ съпруг и баща. Ще липсваш много!“

Жота се вписа блестящо сред елита, подкрепян от качествена среда. Помощникът на Клоп – Пепийн Линдърс, го нарече „пресиращо чудовище“ заради неговата непреклонна енергия и агресивен стил на игра. Първият му гол бе срещу Арсенал при победа с 3:1, а като цяло „топчиите“ често страдаха от него, но не бе единствен. Винаги излизаше на преден план в ключови моменти – два гола срещу Арсенал в полуфинала за Купата на Лигата през 2022-а година, решаваща дузпа срещу Лестър Сити, както и първият гол на Ливърпул под ръководството на Арне Слот срещу Ипсуич Таун миналия сезон.

Тогава, когато тимът се бореше да запази шансовете си за титла, той вкара изравнителен гол срещу Нотингам Форест през януари. Последното му попадение бе победното в дербито с Евертън – 1:0, с типичното си изпълнение: дрибъл, финт срещу защитник и удар в близкия ъгъл.

За пет години на „Анфийлд“ спечели всичко във вътрешен план – Висшата лига, ФА Къп и Купата на Лигата. Вкара 65 гола в 182 мача – бройка, която щеше да е далеч по-висока без травмите, които го спираха периодично. Но когато бе на терена, той беше постоянна заплаха, а Ливърпул изглеждаше по-силен с него в състава.

Да се каже, че бе обожаван от феновете на „Анфийлд“, е слабо казано. Някои играчи гледат на футбола като на работа, но не и Жота. Той усещаше пулса на града – суров, шумен и страстен, играеше с наслада, трудолюбие и амбиция да бъде най-добрият.

Песента, която феновете му измислиха – „Oh, his name is Diogo“ („О, неговото име е Диого“) по мелодията на „Bad Moon Rising“ се превърна в химн, отекващ на „Анфийлд“, при гостувания и из Европа.

Извън терена, Жота беше уважаван и харесван от всички. Винаги професионален, без капризи, любимец в съблекалнята. Най-близък бе със съотборниците от Южна Америка – Нунес, Луис Диас, с когото делеше място в съблекалнята, и Алексис Мак Алистър.

Футболът бе негова страст, но и електронните спортове заемаха място в живота му. Бе отличен играч във FIFA – завърши първи в глобалната ранглиста на FIFA 21 Champions през 2021-а година с резултат 30:0. Спечели и турнира FIFA 20 ePremier League Invitational през 2020-а година, побеждавайки Трент Александър-Арнолд на финала.

Той се класира за eChampions League във FIFA 23, като демонстрира празнуване след гол с имитация на геймплей. През 2021-а година основа собствен отбор по електронни спортове, преименуван през 2023-а година на Luna Galaxy – вдъхновено от името на едно от трите му кучета Бигъл.

Спортът бе неговият живот, но той беше модерен атлет, разбиращ важността на психичното здраве. През октомври 2024-а година в интервю за клубния сайт той открито говори за нуждата от психологическа подкрепа.

„Когато кажеш проблема на глас – усещането се променя. Имам страхове, но когато ги изразя, вече са по-леки“, сподели той.

Такива думи не са често срещани от футболист във Висшата лига. Но и Диого Жота не беше обикновен футболист.

За привържениците на Ливърпул той завинаги ще остане номер „20“ – онзи играч, който, както се пее в песента, умееше да се промъква и бележи за отбора. Момче от Португалия, по-добро от Фиго, нали така? Казваше се Диого.

И „Коп“ никога няма да спре да пее неговото име. Той никога няма да бъде забравен.

Анди Джоунс, The Athletic