Победата на Левски с 3:0 над Витоша Бистрица от 1/8-финалите в турнира за Купата на България официално затвори футболната година за „сините“. Един дълъг и емоционален полусезон, изпълнен с множество изпитания, но завършил по възможно най-позитивния начин – със заслужено усещане за стабилност и растеж. Сега започва кратката, но ключова пауза за футболистите, треньорския щаб и целия клуб. Период, който трябва да донесе спокойствие, възстановяване и ясна мисъл.
Левски може спокойно да определи изминалия полусезон като изключително успешен. Това се потвърждава и от статистиката, натрупана от лятото насам. „Сините“ изиграха 29 официални срещи – брой мачове, който в други кампании често покрива цял сезон, и постигнаха впечатляващите 18 победи. Четиринадесет от тях бяха регистрирани в първенството, а по две – в турнира за Купата на България и в Лигата на конференциите. В турнира за Купата Левски разгроми Хебър Пазарджик и сега Витоша с по 3:0, докато в Европа надделя над Сабах с 1:0 на „Герена“ и 2:0 в Баку.
Тези резултати не са просто статистика, а важен маркер за прогреса. Справка в архивите показва, че клубът никога досега не е достигал повече от тези 18 победи през есенния дял. Преди Хулио Веласкес само двама треньори са успявали да постигнат подобен актив. Първият е Георги Василев, чийто тим през есента на 1993-а година също записва 18 успеха, включително пет за Купата и знаковата победа с 2:1 над Рейнджърс. Вторият е Ясен Петров през есента на 2010-а година, когато Левски отново достига 18 победи, но този път впечатлява с шест европейски успеха, сред които над Калмар, АИК Стокхолм, Гент и Спортинг Лисабон.
Тази историческа рамка подчертава постигнатото от сегашния отбор. Двубоят с Витоша беше от онези срещи, които Левски просто е длъжен да спечели. Треньорът Хулио Веласкес подходи далеч по-сериозно в сравнение с грешния авантюристичен избор срещу Славия и загубата с 0:2. Срещу отбор от Трета лига той заложи на доста от титулярите си, демонстрирайки, че е осъзнал грешката си. Автогол даде тон за успеха, а след това Радослав Кирилов и Марин Петков се разписаха. Ударите в гредите пък лишиха тима от още по-убедителен резултат. Двубоят показа и добре познатите слабости – колебания в завършващата фаза, липса на достатъчно ударна мощ и въпроси около ефективността на някои офанзивни футболисти.
Същественото обаче не е в този мач. Най-важната работа беше свършена през цялата година, особено през лятото и есента. Левски завършва като убедителен лидер в класирането за първи път от много години, с минимум седем точки аванс пред Лудогорец и ЦСКА 1948. Преднината може да нарасне още, тъй като разградчани имат един оставащ двубой срещу Берое.
Ако някой през лятото беше попитал феновете на „сините“ дали ще приемат седем точки преднина на Коледа, отговорът щеше да бъде ясен. Това е резултат от стабилност, последователност и отлично структурирана работа в клуба. Да, имаше и тежки моменти, като загубата срещу Славия, дербито с ЦСКА и хиксът във Враца. Но без грешки няма футбол. Важното е, че тази година Левски не се срина през октомври и ноември, както често се случваше в миналото, а напротив – запази лидерската си позиция и изгради истински шампионски профил на отбора.
Сега е моментът всички около клуба да осъзнаят, че ако след всяко колебание се стига до паника, обвинения и вътрешно напрежение, Левски сам ще си попречи да стане шампион. За да се задържи на върха, е необходимо хладнокръвие, единство и подкрепа към треньора и футболистите. Този сезон ясно показа колко силно влияе общността – пълните стадиони, атмосферата в началото на европейската кампания и мощната положителна енергия дадоха тласък както на отбора, така и на самия Веласкес.
Испанецът пристигна в България като почти непозната фигура, но днес изпраща годината като треньор, който изгради стил, дисциплина и вяра, въпреки че авантюристичният му характер понякога крие рискове. Треньор без грешка няма, а най-важното е, че той показа способност да се адаптира и да взема правилните решения, когато натискът е най-голям.
Сега на дневен ред предстои въпросът със селекцията. Левски има нужда не от много промени, а от точни попадения – две, най-много три класни попълнения на ключови позиции, които да добавят мощ в нападението и стабилност в дълбочина. Очаква се напускането на играчи като Патрик Мислович, Карлос Охене, Фабио Лима.
В същото време Карл Фабиен изглежда праволинеен и белязан от контузиите, Борислав Рупанов работи много, но не е типичният голмайстор, а атаката като цяло се нуждае от още експлозивност. Важно е, че според всички индикации Левски няма намерение да продава основни футболисти, освен ако не пристигне неприлично висока оферта за някой като Майкон, Мустафа Сангаре или Марин Петков. Идеята е ясна: да се запази ядрото и да се атакува титлата от стабилна позиция, а не от такава на разпродажба.
Пролетният полусезон ще бъде ожесточен. Лудогорец не се е отказал, напротив. Нов треньор, нови помощници, очаквани силни зимни попълнения и всичко сочи, че ще атакуват титлата яростно.
Следва кратката ваканция, а отборът ще се събере за лагер в Турция в началото на следващата година, където ще изиграе четири контроли. Интересното е, че следващият официален двубой на „сините“ и мач за трофей – финалът за Суперкупата на България именно срещу Лудогорец. Веднага след това стартира пролетният полусезон, в който Левски ще трябва да брани преднината си и да докаже, че тази есен не е била случайност.
Левски влиза във ваканцията като лидер, с отбор в добро състояние, с треньор, намерил формула за успех, и с общност, жадна за трофеи. След жребия за Купата другата седмица ще стане ясно какъв е пътят и там, но едно е сигурно – пролетта обещава студено време, много адреналин и шампионски амбиции. С единство и подкрепа Левски може да превърне този сезон не просто в добър, а в исторически.
Няма коментари.