Петкратният носител на „Златната топка“ – Кристиано Роналдо, реализира своя 137-и гол за националния отбор и изведе Португалия до първата ѝ победа над Германия от 25 години насам, осигурявайки място на родината си във финала на Лигата на нациите в неделя.
Германия откри резултата малко след началото на второто полувреме чрез Флориан Виртц. Младата звезда на Байер Леверкузен реализира след прецизна асистенция на капитана Йозуа Кимих, оставяйки безпомощен вратаря Диого Коща.
Възпитаниците на Роберто Мартинес обаче реагираха бързо и изравниха чрез Франсиско Консейсао, който се беше появил на терена пет минути по-рано. Младият флангови нападател преодоля няколко защитници с индивидуален пробив и изпрати мощен удар покрай Марк-Андре тер Стеген.
Роналдо пък се разписа в 68-ата минута, отбелязвайки победния гол от близка дистанция. Капитанът получи топката на границата на засадата след отлично извеждащо подаване на Нуно Мендеш, който впечатли с индивидуалната си класа по левия фланг.
Португалия ще се изправи във финала в Мюнхен срещу победителя от другия полуфинал между Испания и Франция, който ще се проведе в Щутгарт.
Кристиано Роналдо (отново) герой за Португалия
Изглеждаше, че вечерта (отново) нямаше да принадлежи на Кристиано Роналдо. Пропусна цяло първо полувреме, след това и второто започна трудно. Изпрати с глава над вратата опасен свободен удар, а малко по-късно не успя да засече центриране на Педро Нето пред голлинията.
През последните години често срещан упрек към 40-годишния нападател, донякъде основателен, предвид грандиозната му кариера, е, че бележи с лекота в квалификациите (десет гола в девет мача за ЕВРО 2024, пет попадения в пет мача от груповата фаза на Лигата на нациите), но не успява да се разпише в решаващите фази на големите турнири (нула гола в пет срещи на последното Европейско първенство, само един от пет на последното Световно първенство).
Но ето го отново – на голям международен полуфинал, в ключов момент, реализиращ победния гол. Макар и завършекът да бъде прост, движението му преди това беше впечатляващо. Роналдо се промъкна зад германската защита, веднага след като предишната атака на Португалия бе спряна. Той се включи в следващата офанзива, когато Нуно Мендеш комбинира блестящо с Бруно Фернандеш с двойно подаване. Мендеш намери идеално нападателя на Ал Насър, който прецени перфектно тайминга си, задържа се на границата на засадата и хладнокръвно завърши атаката.
Това беше неговият 137-и гол в 220-ия му мач за националния отбор, а Роналдо, за пореден път, беше героят на Португалия.
Как се справи основната цел на Ливърпул Флориан Виртц?
Флориан Виртц реализира попадението за Германия, а предвид огромното внимание, което привлече към себе си, радостта му след гола беше напълно разбираема. Попадението бе страхотно, с доза късмет, но изцяло в стила на Виртц: ефективна комбинация от подавания и движение в ограничени пространства.
Въпреки това, за Виртц вечерта не беше никак лесна. От една страна, той все още не е напълно възвърнал формата си след контузията, която получи срещу Байерн Мюнхен през март. Едва след края на сезона в Бундеслигата започна реалното му възстановяване както във физическо, така и в игрово отношение.
От друга страна, атаката на Германия беше с необичаен състав, в центъра на който бе поставен именно Виртц. Ник Волтемаде дебютира с добра игра, но профилът му на терена понякога се препокрива с този на класическа „десетка“, което изисква адаптация. На моменти двамата си пречеха взаимно, а изграждането на ефективно разбирателство между тях ще отнеме време.
В миналото Виртц често играеше с Джамал Мусиала в националния отбор като двойка плеймейкъри, зад Кай Хавертц. Настоящата ситуация обаче бе коренно различна – трудно могат да се открият прилики между Мусиала и Лирой Сане, с когото Вирц бе в атака този път.
Въпреки това, представянето му беше показателно за играч с голям интерес около себе си. Виртц бе на моменти небрежен при владението и прибързан в търсенето на креативни решения, но същевременно ръководеше атаките на Германия с лекота, движение и техническа изтънченост. Загуби няколко единоборства, но остана активен.
Беше ли това типичен мач за Виртц? Не съвсем – липсваше обичайната му интензивност. Но с оглед на амбицията му, умението да пробива и движи топката динамично, една пълна предсезонна подготовка би трябвало да го върне на познатото ниво.
Нуждае ли се Бруно Фернандеш от почивка?
Бруно Фернандеш изигра разочароващ и сравнително незабележим мач в Мюнхен – представяне, което трудно може да се нарече изненадващо. След изтощителен сезон с цели 64 участия за Манчестър Юнайтед и национален отбор, португалският плеймейкър изигра своя пети мач в пета различна държава в рамките на едва 15 дни.
Серията започна на 21 май с финала на Лига Европа срещу Тотнъм Хотспър в Билбао, продължи с последния мач от Висшата лига срещу Астън Вила на 25 май в Манчестър, а след това включваше две приятелски срещи на Манчестър Юнайтед по време на азиатското турне – срещу сборен отбор на звездите от държавите от Югоизточна Азия в Малайзия (28 май) и срещу Хонконг (30 май). На 4 юни Фернандеш излезе срещу Германия в Мюнхен в полуфинала от Лигата на нациите.
В тези пет срещи той игра пълни 90 минути в първите две, по 45 в приятелските, и още 90 в последната – всичко това, съпътствано от дълги пътувания и важни кариерни решения, включително отказа да приеме оферта от Ал Хилал.
В Мюнхен Фернандеш изглеждаше напълно изтощен през първото полувреме – без нито един удар, нито едно ключово подаване, три неуспешни центрирания и осем загубени топки. Лошото му полувреме завърши с болезнена контузия след неволно настъпване от Флориан Виртц, което наложи медицинска намеса и го остави куцайки до почивката.
След антракта обаче Фернандеш показа своята класа. Отправи страхотен удар, преминал на сантиметри от целта, и впоследствие допринесе с интелигентни докосвания в епизода, довел до победния гол за Португалия.
Откъде намира сили при подобен натиск и умора, остава загадка. Но е ясно едно – Бруно Фернандеш отчаяно се нуждае от няколко седмици заслужена почивка.
Трябва ли Германия да се тревожи след тази загуба?
Германия излезе срещу Португалия с осезаемо отслабен състав. Отсъстваха ключови фигури като Джамал Мусиала, Кай Хавертц, Нико Шлотербек и Антонио Рюдигер – играчи с основополагаща роля в структурата на Юлиан Нагелсман. Поради това би било несправедливо да се правят крайни изводи на база представянето на експериментален състав.
И все пак притесненията остават. Световното първенство е само след година, а допуснатите голове срещу Португалия отразяват точно онези слабости, които в миналото многократно са саботирали германския национален отбор. Особено голът на Кристиано Роналдо бе показателен – резултат от колективна разконцентрация, недопустима за мач от такова ниво.
Да, Лигата на нациите не е турнир от най-висок приоритет. И да, футболистите бяха изморени след дълъг сезон, включващ тежки битки както във вътрешните първенства, така и в европейските клубни турнири. Но Германия се разглежда като един от фаворитите на Мондиал 2026 и в страната вече се усеща вълна от оптимизъм.
Въпросът е: на какво се гради тази увереност? До момента тя се опира основно на победи над Франция и Нидерландия в началото на 2024-а година и на стабилното представяне на последното Европейско първенство. Тези успехи обаче са ограничена основа за реални претенции.
Истината, както показа поражението от Португалия, е, че в състава все още има твърде много „второкачествени“ играчи, на които не може да се разчита в ключови моменти. Нагелсман ще трябва да разполага с всички основни фигури в най-добрата им форма и кондиция, ако иска да изведе отбора до нивото на очакванията през следващото лято.
Под повърхността на този отбор има нестабилност, която не бива да се подценява.
Победителите в Шампионската лига блестят и за родината си
Триото на Пари Сен Жермен – Нуно Мендеш, Жоао Невеш и Витиня, би могло да получи разбиране за евентуално по-слабо представяне само четири дни след най-емблематичната вечер в кариерите им, когато спечелиха Шампионската лига на същия стадион в Мюнхен. Но вместо това, те имаха централна роля в обрата на Португалия срещу Германия.
Особено впечатляващ беше Нуно Мендеш, който демонстрира типичния афинитет към атаката по левия фланг. Той комбинира отлично с Педро Нето в началото на мача, когато крилото на Челси беше особено продуктивен. По-късно Мендеш организира атаката, довела до победния гол – размяна на подавания с Бруно Фернандеш, пробив в наказателното поле и прецизен пас към Роналдо.
Жоао Невеш започна като десен бек – позиция, на която Луис Енрике понякога го използва в ПСЖ. В дефанзивен план бе стабилен без топка, а когато Португалия я владееше, се изтегляше към халфовата линия, осигурявайки числено предимство и допълнителна креативност. Той бе в основата на някои от най-силните моменти за „мореплавателите“ през първото полувреме, оставяйки германската отбрана в неведение как да го неутрализира.
Витиня се появи от пейката на мястото на Рубен Невеш, а заедно с Франсиско Консейсао и Нелсон Семедо в 57-ата минута даде нов облик на Португалия. Халфът придаде енергия, динамика в играта, като умело дирижираше темпото и непрестанно поставяше германската отбрана под напрежение.
Селекционерът Роберто Мартинес заслужава голямо признание, както за първоначалния си избор на състав, така и за ранните и решителни промени, които преобърнаха мача след почивката. При наличието на толкова богат избор, включително Рафаел Леао, Гонсало Рамос и Жоао Феликс, които останаха на резервната скамейка, той често е изправен пред тежката задача да създаде балансиран отбор. Но тази вечер в Мюнхен Мартинес успя и то по начин, който може да се окаже неговият най-силен момент, откакто пое Португалия през 2023-а година.
Няма коментари.