Най-успешният треньор на Лудогорец – Георги Дерменджиев, празнува днес своя 70-годишен юбилей. Като играч той прави кариера в Славия, а като треньор освен разградчани, е водил Левски и Ордабаси. Бил е също и селекционер на националния отбор на България.
Навръх личния си празник пред Nostrabet.com специалистът се връща към първите си стъпки във футбола и най-приятните спомени от терена.
„Като всяко дете започнах да играя футбол на улицата в махалата ми в Пловдив и в училище, а на 13 години станах държавен училищен шампион с „Футболна смяна 68“ под ръководството на първия ми треньор Йордан Андреев. След това преминах в школата на Локомотив Пловдив, където мой треньор до юноши старша възраст беше Бъчваров. Преди да вляза в казармата тренирах и с представителния тим, но впоследствие ме взеха войник в Ударник. С него участвах в първенството на Строителни войски и на финала в София ме забеляза Атанас Пържелов, и ме взе в мъжете на Славия“, върна се назад във времето Дерменджиев.
През следващите пет години той играе като централен защитник на „белите“, като става вицешампион и печели Купата на България. В европейски турнир за КНК пък е четвъртфиналист през пролетта на 1981 година.
В един от най-силните отбори в историята на Славия Георги Дерменджиев е съотборник с имена като Андрей Желязков, Божидар Григоров, Чавдар Цветков, Атанас Александров-Кимбата, Иван Илиев, Иляз Алиев, Ваньо Костов, Георги Минчев, Милчо Евтимов, Иван Хайдарлиев, Илия Величков, Ботьо Малинов, Георги Гугалов и други.
През 2013 година Дерменджиев попада сред 77 големи играчи на Славия, които са наградени с почетен медал „За заслуги“ по повод стогодишнината на клуба.
Специално за Nostrabet.com Дерменджиев разказа и любопитна случка с двукратния носител на „Златната топка“ Кевин Кийгън.
„По мое време Славия представяше редовно страната в летния турнир на УЕФА „Интертото“, където срещахме силни съперници. Един от тях беше Хамбургер. Когато се изправихме срещу германците, те току-що бяха взели Кигън от Ливърпул. Той не игра срещу нас и гледаше отстрани, но след мача го чакаха около 200 души за автографи. Зарадва всички, а после призна, че когато е бил малък, е поискал автограф от своя идол. Той обаче махнал с ръка и му отказал, което е било прието тежко от Кигън“, разкри Дерменджиев.
След периода си на „Овча купел“ Георги играе няколко сезона за Янтра Габрово, а след това приключва кариерата си в Спартак Пловдив. Там прави прощъпалника си и в треньорския занаят като помощник на легендата Георги Попов-Тумби.
Следва деветгодишен престой в Ловеч, през който Дерменджиев е помощник на редица старши треньори, сред които Люпко Петрович, Димитър Димитров-Херо и Ферарио Спасов. Признава, че е взел по нещо от всеки един от тях, тъй като мечтата му е била да бъде треньор. Затова старателно си записвал видяното по време на заниманията в тефтерче и търпеливо очаквал да удари неговия час.
Впоследствие за кратко е част от екипа на Драголюб Симонович в Сливен, когато са поканени от кмета Йордан Лечков да възродят футбола в града. Някъде тогава обаче Георги получава обаждане за проект в Разград и след като приема предложението, започна да пише своята треньорска приказка.
В началото е помощник на Ивайло Петев, но по-късно три пъти е наставник на Лудогорец и с него постига най-големите успехи на клуба. Разградските орли влизат два пъти в груповата фаза на Шампионска лига и стават първия български отбор с победа в нея. Веднъж те излизат от групата си и напролет участват в елиминациите в Лига Европа, а в последния период на Дерменджиев на „Хювефарма арена“ правят същото и в Лига на конференциите. Отделно Георги извежда Лудогорец до четири шампионски титли на България.
„За мен бе чест да водя Лудогорец срещу колоси като Ливърпул, Реал Мадрид и ПСЖ. В Реал тогава бе Кристиано Роналдо, а да си конкурентен треньор на Карло Анчелоти и да се ръкостискаш с него, е приятно чувство. Винаги ще помня и двата мача със Стяуа и Пилзен, които Лудогорец изигра на много високо ниво. Ако ме питате на какво се дължи успешния проект „Лудогорец“, ще ви отговоря, че разковничето е в решенията, които вземат братя Домусчиеви. Те вдъхнаха вяра и взискателност на всички в клуба, и избраха правилния управленски екип. Всичко това позволява да се привличат точните треньори и подбора на играчите също да е успешен“, заяви Дерменджиев.
В заключение той разкри какъв ще бъде и тоста му на юбилея: „Здраве за мен, за всички българи и за една сплотена България. Радвам се, че и на 70 продължавам да съм жизнен, и да изпитвам тръпка и удоволствие от футбола, и дори бих станал отново треньор някъде, стига да си заслужава. Благодаря и на моето семейство, което е опората в живота ми. Много години им бях длъжник заради футбола, но сега се радвам, че всеки ден сме заедно.“
Няма коментари.