Някои футболисти се отличават драстично от останките. Сякаш са пипнати отгоре. Наричат ги таланти на поколението или просто онези големи звезди, за които след време всички си спомнят и си казват „имахме честта да го гледаме“.
Гарет Бейл е един от тях.
Уелсецът обяви края на славната си кариера в понеделник и предизвиква вълна от реакции. На 33 години той прецени, че е дал достатъчно и се оттегли за заслужена почивка. Направо го точно така, както полага на всеки един голям футболист и човек – публикува две отделни благодарствени писма към клубния и националния отбор. Изказа своето удовлетворение от работата си с всички съотборници и треньори през годините, не забрави и феновете.
Много голями звезди преди него не го сториха, някои дори си тръгнаха със скандали. Бейл обаче е друга порода. Той беше, да ще е странно на първо време да използваме минало време, от онези играчи с „екс фактор“. Преминаваше съперниците си сякаш са ученици в гимназията… пускаше им топката от едната страна, надбягваше ги и си я взимаше.
Застанеше ли са изпълнява свободен удар в близост до наказателното поле пък нямаше кой да го спре. Почти винаги топката се оплиташе в мрежата, а повторения на виртуозните му изпълнения се въртят в мрежата години наред.
Ще бъде запомнен и с онази задна ножица срещу Ливърпул при победата във финала на Шампионска лига, както и с хеттрика си във вратата на Интер с екипа на Тотнъм, отново в същия турнир. Ювелираните изпълнения са в кръвта му.
През сезон 2012/2013 година вкара 21 гола за „шпорите“, а 9 от тях бяха с удари извън наказателното поле. Голямото му майсторство винаги е било гарнирано с професионализъм, а както вече споменахме, талант не му липсва.
Гарет спечели пет пъти Шампионска лига. Стана три пъти шампион на Испания и два пъти вдигна Купата. Той обаче няма да бъде запомнен само с титлите си, а най-вече със своето творчество. Един художник на зеления килим, който твърде рано нарисува последното си произведение.
Няма коментари.