Габриела Димитрова спечели бронзов медал на Европейската отворена купа по джудо в София. В интервю за читателите на Nostrabet тя сподели мнението си за турнира и говори по актуалните теми в спорта.
– Какво значи за теб този медал от Европейска купа пред родна публика?
– Ценен е, означава много точно поради това, че е пред родна публика. В самото начало бях притеснена точно от този факт. Опасявах се да не се “изложа”, хората ме познават, не ми се искаше да разочаровам някого, но успях да се мобилизирам и влязох в състезанието с пълни сили.
– Миналата година взе отличия в Клуж-Напока и Ричоне. В Баку беше пета – сякаш вече се адаптира при жените, така ли е?
– Така е да, макар и трудно, като една от най-младите сред всички по-опитни състезателки. Не беше лесно, но понякога когато гоним определени цели ни се налага да се адаптираме бързо.
– Какво не ти достигна за злато в София, отчиташ ли свои допуснати грешки или друга причина?
– Отчитам свои грешки, да. Подцених ситуацията и не предвидих последствията от нея, съответно бях хваната на задържане от което не е лесно да се освободи човек след подобна тежка среща. По време на срещата ударих носа си, което също беше от значение в ситуацията. Не искам да звучи като оправдание, просто споделям развитието на случващото се. След като бях хваната на задържане, той беше силно пристиснат и това допълнително затрудняваше опитите ми да се освободя. Все пак продължаваме напред и се учим от грешките си.
– Редом до себе си имаше още много млади момичета, за които това е сред първите им големи изяви на татамито. Какво си казахте преди турнира?
– Нищо конкретно не сме си казвали, всеки минава първо от там, началото е трудно за всички. Единствено мога да ги посъветвам да бъдат по уверени. Това че сме по-млади и по-неопитни, не ни прави по-слаби. Напротив. Точно защото сме по-млади, сме и по-непокорни, по-мотивирани с повече хъс и жажда за победата. Точно за това, не ние трябва да сме притеснените, от нас се иска само да покажем тази увереност.
– Ивелина Илиева успя да спечели златен медал. Тя се беше отказала след Токио, а сега е в челото на всяко състезание. Мотивира ли те допълнително нейният път на татамито и успехи?
– Не познавам Ивелина твърде отблизо, за да кажа каквото и да било повече, но се радвам искрено за това което постига и за това че се върна на татамито с пълни сили, макар всички премеждия през които и се наложи да мине.
Горда съм с нея и се радвам, че я имаме в отбора ни! Но не мога да кажа, че това е моята лична мотивация. Мотивира ме собствения ми път, целите ми и това да бъда най-добрата версия на себе си с всеки изминал ден, мотивира ме всеки който се бори, дава всичко от себе си и не се отказва.
– Какво е влиянието на Ален Шмит върху вас? Откакто е главен мениджър на отбора са налице отлични резултати.
– Ален подходи напълно професионално към отбора ни, даде ни много, научи ни на много неща и продължава да го прави, но нека не говоря от името на всички, ще се фокусирам върху себе си. Той допринесе много за захвата, тактиката и начина ми на борба. Показа и ме научи на доста неща които не знаех до сега. Взискателен е и е строг понякога по време на тренировка, но смятам така би било редно да бъде. Мотивиран е, иска да бъдем най-добрите и се старае максимално да помогне и допринесе за нашия успех. Професионалист е и от психологическа гледна точка, знае как да стигне до нас, кога да бъде по-строг, кога по-разбиращ, как да ни мотивира и как да ни сплоти още повече. Аз лично се чувствам добре с него и харесвам начина му на работа.
– Как една малка държава като Косово може да създаде толкова много страхотни джудисти, особено при жените. Смяташ ли, че има какво да вземем от техния модел на работа?
– Със сигурност смятам, че мащаба на държавата не би трябвало да е толкова голям фактор за създаването на добри кадри в който и да е спорт. Когато има желание и отдаденост към процеса, всичко е възможно. Определено не бих казала, че нашият модел на работа е за подценяване, дори напротив. Но смятам, че винаги можем да вземем от всеки, не само от тях. Ние се учим докато сме живи. Винаги може да научим нещо ново, което би ни било полезно.
– Кои са основните неща, на които учиш своите възпитаници в ЦСКА?
– Едно от основните неща, които държа да знаят е, че ако искат да бъдат най-добрите, трябва да бъдат дисциплинирани във всяко едно отношение. Един човек, ако не е дисциплиниран за едно нещо, няма да бъде и за всичко останало, било то в спорта, в работата, в живота и т.н. Второто е да имат воля, върху нея се крепят реалните възможности на един човек. Имат ли воля, имат всичко. И не на последно място, никога да не се помислят за непобедими. По-лесно е да станеш първи от колкото да задържиш първото място. Непобедими не съществуват.
– Кое е най-хубавото нещо, което си чувала по свой адрес от тези деца?
– Често съм доста строга и рядко се стига до комплименти и хубави думи от тяхна страна пряко към мен, но има два израза, за които се сещам в момента. Единият от които доста ме изненада, когато го чух – „Тренерът е най-добрата, ще ги разбие“ и „Тренер обичам те“.
– Къде се виждаш след 10 години?
– След 10 години? Това е твърде много време, виждам се тук, може би семейна, с успешна кариера зад гърба си като състезател и предстояща професионална кариера като треньор. Едва ли с единствена професия треньор, но със сигурност не бих оставила тази работа, защото я харесвам и обичам да работя с деца. Ще видим… времето ще покаже какво ме очаква.
Няма коментари.