Напоследък все по-често говорим в минало време за фразата „Магията на ФА Къп“. Висшата лига отвори бездна между себе си и останалите нива на английската футболна система. Дори Чемпиъншип вече не се доближава особено до елита.
В съботния ден, макар с много резерви и младоци в съставите си, големите риби попиляха мечтите на нискоразрядните си съперници. Дори Лестър отнесе КПР с 6:2, а ето и част от останалите резултати: Манчестър Сити – Салфорд 8:0, Ливърпул – Акрингтън 4:0, Борнемут – Уест Бромич 5:1, Челси – Моркамб 5:0, Брайтън – Норич 4:0.
На фона на всичко това неутралните зрители оцениха подобаващо случилото се на мача Тамуърт – Тотнъм. Представителят на пета дивизия не допусна гол в редовното време от струващия 800 милиона евро гост и дори може да проклина късмета си, че не го елиминира!
Всичко започна със скъсаната мрежа на една от вратите, която забави началото на мача. Всъщност още в дните преди сблъсъка новини като тази, че местен бар обеща до живот безплатна бира на играча, който отбележи победен гол, разведриха световния печат. През първото полувреме на 1/32-финалния мач по нищо не разбрахме, че гостите са представители на Висшата лига.
Да, Тотнъм владееше топката в дълги периоди, но не създаде кой знае какви голови положения и изтръпна на няколко пъти пред своята врата. A футболистът с №4 Том Тонкс от състава на домакините създаваше хаос в малкото наказателно поле на „шпорите“ при всяко свое изпълнение на тъч. С уменията си да хвърля силно топката Тонкс може да съжалява, че не успя да помогне на своите да стигнат до чудото.
Ясно бе, че петодивизионният отбор се нужда от подобни тънкости и дори хитрости, за да повали лондондския гигант.
Мнозина очакваха Тотнъм да води комфортно още преди почивката, но и в средата на второто полувреме статуквото остана непроменено. Постепенно обаче аматьорските футболисти започнаха да се изморяват и Тотнъм сгъсти обръча около тяхната врата. Чисти голови положения обаче липсваха. Освен това „шпорите“ се изнервяха с всяка следващата минута.
Да, ако сте фен на Тотнъм, то час по-скоро ще искате да забравите неделния следобед заради всичко това. Отборът се представяше неузнаваемо. Но не бива да се омаловажават усилията на Тамуърт. Адреналинът и емоцията държаха далеч по-слабо подготвените физически играчи и ги окриляваха. В хода на срещата вратарят им Яс Синг извади всичко, което можеше и допълнително отчая лондончани.
Малко преди края на редовното време „четворката“ на домакините изхаби целия си запас от сили и беше сменен. Някъде тук неутралните фенове и тези на Тамуърт разбраха, че времето на аматьорите изтича. Без своя най-голям джокер те нямаха никакви шансове при продължения. А дълбоко в добавеното време дойде техният миг.
В последната му минута домакините отправиха два точни удара и единствено рефлексът на Антонин Кински избави Тотнъм от голям срам. Футболното щастие този път не намигна на симпатичните домакини. А в началото на продълженята се появиха футболисти от ранга на Деян Кулушевски и Хюн-мин Сон. Още дълго ще се помни подвигът на храбрия Тамуърт, който удържа един от най-скъпите отбори в света към днешна дата в рамките на 100 минути.
След това Тотнъм вкара три гола срещу изцедения до краен предел аматьорски състав. Драма нямаше. „Радостта“ след попаденията показа нагледно какво мислят футболистите на „шпорите“ за представянето си. В неделния ден те подходиха високомерно и за малко не бяха излъгани от в пъти по-слаб съперник. Чудото бе близо… но не достатъчно. Романтиката във футбола обаче е жива.
Няма коментари.