Левски най-накрая победи Черно море през този сезон! Звучи като новина и е точно такава. 2:0 над „моряците“ гарантира сребро за „сините“ и това е главната тема. Пропуските на Мустафа Сангаре останаха на заден план и малийският национал, по неведоми пътища, се размина със стихия от критики. Сангаре влезе 15-20 минути преди края в мач, в който Левски започна без чист нападател. От Сангаре се изискваше свежест и ефективност в атака, но за жалост на „сините“, дойде само първото. Ефективността на снажното острие граничи с нулата, а що се отнася до мача с Черно море, то тя е под критичния минимум.
С просто око личи, че Сангаре има огромна крачка и наистина завидна скорост. Тук някъде приключват и положителните качества на нападателя. Въпреки солидната си физика Сангаре отявлено бяха от по-тежки единоборства или ако все пак влезе в тях, излиза, лежейки на тревата. Сангаре няма очакваното присъствие, каквото трябва да притежава един нападател на Левски. Няма ли пространства, няма Сангаре – може и така да го кажем. Стрелецът е силен само и единствено при малко по-отворени отбори, при малко повече пространства и прочие. В противен случай е блед 195-сантиметров силует.
Влизането в игра на Сангаре срещу Черно море раздвижи атаката на Левски. Нападателят и останалите му офанзивни съотборници набързо създадоха няколко положения. Уви, почти всички нападателни акции бяха опропастени от един човек. Мустафа Сангаре, наричан Батман заради маската… Малиецът демонстрира ужасен мерник и в две 100-процентови ситуации лиши Левски от сигурен гол. Едно от положения бе създадено на практика от самия Сангаре с много мощен спринт. Завършващият удар мина покрай вратата, което ясно подчерта, че Сангаре не борави добре и с по-слабия си ляв крак. От ситуация, в която е просто задължително да уцелиш вратата, снажният футболист прати топката в аут. При следващото си положение Сангаре бе „подканен“ да отбележи на няколко метра от вратата, но за втори път не успя.
За цял сезон игра със синия екип Батман така и не успя да се утвърди като №1 избор в атаката на Левски. Същото важи и за конкурента му Александър Колев. Определено между двата не витаят и топли чувства. Но никой от тях не взе превес в битката им за върха на атаката. И може би причината е, че не това са нападателите за Левски. Ако за Колев това е донякъде обяснимо с оглед нарастващата му футболна възраст, то за Сангаре Левски се очертава транзитна станция. Малиецът вече дори не може да се облегне на статистиката си за попадения. Та той не бе вкарвал гол над 7 месеца време в първенството…
Ако в Левски вече наистина гледат към евротурнирите, както се изрази Георги Костадинов, то „сините“ трябва вече да се оглеждат за нов стрелец. Или по-точно казано – нов голмайстор. Сангаре доказа, че не е такъв, за Колев до болка важи същото. Единствено клубната принадлежност и възможността за ротация биха задържали Колев на „Герена“. Не същото важи за Сангаре, чиято принадлежност и към съотборниците му изглежда въпросителна. Егоизмът на Сангаре го изтика до позицията на грешник №1 в мача с Черно море. Щастлива случайност е, че не се стигна до изравняване, а Левски вкара втори гол и узакони среброто си. Дойде ли оферта за Сангаре, Левски не трябва да се колебае, а да подплати съществуването му в клуба, което вече вреди.
Няма коментари.