Георги Иванов – Гонзо излезе по късни доби от Националния стадион и започна да чете лекция на журналисти и фенове. Главата на българския футбол отново потърси и намери оправдание във всичко, което не е в Централата в Бояна. За Гонзо се превърна в традиция да изкарва тиради и да говори в назидателен тон на цялата футболна общественост. А масово се шири мнението, че когато няма резултати, трябва да се запази мълчание и да се работи още по-усилено. Сега, не че няма резултати, няма дори капка надежда.
Гонзо заяви в прав текст, че с тези футболисти не трябва да очакваме нищо и нямаме шанс за нищо. Иванов развя белия флаг за квалификационната група, въпреки че преди 2.5 години ни уверяваше, че „до две-три години България ще има резултати“: „С тези футболисти, без да искам да се обиждат, България няма никакъв шанс да се гордее с футбола си“. Гонзо допълни и че групата ни е „ужасна“. Нахвърли се и на „бивши безработни футболисти“, които организирали частни школи, и работили за количество вместо за качество.
Управлението му дотук в БФС може да се охарактеризира със същото определение – ужасно, дори пълен ужас. За година и половина като президент и още близо три години като изпълнителен директор, Гонзо постигна едно голямо нищо. Ужасът се простря от 2:5 срещу Грузия до 1:6 срещу Турция. Нито крачка напред, а само срам след срам и обвинения към всичко друго, не и към взетите от него решения. Атаката към националите, с които „България няма никакъв шанс да се гордее“ е нищо повече от безсилна реплика и опит за отместване на фокуса. Признак на пълна безпомощност.
Да обвиниш футболистите, които са продукт на твоето управление, и това, на което ти пристана с охота, е и върла форма на лицемерие. Гонзо, съгласил се да бъде част от управлението на БФС преди години, очевидно паметта е избирателна. Интернет архивите помнят как той обиждаше Борислав Михайлов и целия му екип, преди да се присъедини към него при първата появила се покана. Сега се сърди, когато журналисти го питат за оставки, задават му критични въпроси и го притискат максимално?! Ами как да е след инкасирани шест гола у дома?! Нима Михайлов, Лечков, Костадинов и останалите нямаше да бъдат хулени и не са били при срамни резултати? Но дори и тяхната безгранична наглост все някъде спираше, била тя притискана от журналисти, фенове, собственици на клубове или някой друг по веригата.
Гонзо изглежда сякаш е насила на поста и действията му говорят точно за това. Иванов изглежда инсталиран на поста и без да може да каже „Не“. Все едно прави услуга и е заставен „да работи“. Действията, думите и изказът му говорят за нулево желание и амбиция да помага на родния футбол, камо ли на националния отбор, който така яростно атакува в безсилие. В нетолкова апатична страна и среда, репликите на Гонзо биха подкладили бунт срещу самия него и господарите му. Като върнал се бумеранг. Не че и сега е късно… стига да е останал живец у някого. А тогава от безсилие думите на Гонзо ще се превърнат в първата копка към собствения му футболен гроб.
Няма коментари.