Доказа ли ПСЖ, че е най-силният отбор на планетата?

Европейският шампион Пари Сен Жермен показа класата си и разгроми Реал Мадрид с гръмкото 4:0 на полуфинала на Световното клубно първенство, с което си осигури място във финала срещу Челси.

Фабиан Руис и Усман Дембеле шокираха „белите“ още в първите девет минути на мача, като бързо заглушиха над 77 000 мадридски фенове на стадион „МетЛайф“ край Ню Йорк. Испанският полузащитник добави още едно попадение преди почивката, а Гонсало Рамос оформи унизителното 4:0 в края на мача.

Така тимът на Луис Енрике е само на една победа от триумф в новия формат на турнира. При успех срещу Челси в неделя, ПСЖ ще завърши исторически сезон, в който вече спечели френската Лига 1, Купата и Суперкупата на Франция, както и първата си титла в Шампионската лига.

62 изиграни мача, оставащ един финал, 192 отбелязани гола и близо 2,5 милиона зрители – Световното клубно първенство приключва с повече въпроси, отколкото отговори. Но когато става дума за определяне на най-добрия отбор в света, съмненията отсъстват. Всичко стана ясно в задушаващата жега на Ийст Ръдърфорд, Ню Джърси, където Пари Сен Жермен шокира Реал Мадрид и неговите многобройни привърженици, повеждайки с 2:0 още в първите девет минути на полуфиналния сблъсък в сряда. Всичко за испанците пък приключи в 24-ата минута, когато след плавна атака Ашраф Хакими проби по десния фланг и подаде на Фабиан Руис, който отбеляза впечатляващо трето попадение.

Още тогава изглеждаше сякаш ФИФА може спокойно да короняса ПСЖ като световен клубен шампион, въпреки оставащия час игра срещу Реал и предстоящия финал с Челси в неделя. От началото на годината парижани демонстрират форма, надхвърляща дори очакванията на треньора им Луис Енрике. След като донесоха първата в историята на клуба титла в Шампионската лига по зрелищен начин, сега са твърдо решени да завоюват и тази от световната сцена. Фабиан Руис определи успеха с 4:0 като „перфектен“, докато Луис Енрике го нарече просто „красив“.

Т.нар. ера на „блясъка“ в ПСЖ, както я описва президентът Насер Ал-Хелаифи, донесе някои от най-звездните имена във футбола, включително Неймар, Килиан Мбапе и Лионел Меси. Но липсваха големите трофеи, тъй като поредица от треньори не успяваха да изградят ефективна колективна игра в средата на множество индивидуалности.

Днес ситуацията е коренно различна. Нов, подмладен състав, изграден умело от спортния директор Луис Кампос и ръководен професионално от Луис Енрике, се превърна в пример за модерния колективен футбол. Тимът разполага с халфова линия, която комбинира техника и борбеност, с динамични защитници и крила, които действат с решителност във всяка фаза от играта. След напускането на Мбапе, който се превърна в голмайстора №1 в историята на клуба, съставът стана по-балансиран, изграден около колектив, а не около отделни звезди.

Контрастът с Реал Мадрид е забележим. Преди година „белите“ триумфираха за 15-и път в Шампионската лига, но настоящият сезон се оказа разочароващ. Ако турнирът се приеме като обобщение на изминалата кампания, както намекна новият наставник Шаби Алонсо, то Реал е допуснал 15 загуби в 68 мача, спрямо едва две поражения в 55 срещи през предходния сезон.

Публиката често акцентираше върху индивидуалностите, а не върху отборната игра – нещо характерно за турнирите на ФИФА с представяне на играчите преди началото на двубоите. Играчите на Реал получаваха най-гръмките овации на „МетЛайф Стейдиъм“, особено Джуд Белингам, Винисиус Жуниор и Мбапе. Но култът към личността е чужд за съвременните топ треньори. Дори и най-талантливите, като Дезире Дуе и Хвича Кварацхелия, са длъжни да се раздават за отбора.

„Всичко е въпрос на колектив. Имаме отлични индивидуалности, но без колективна структура сме просто поредният отбор“, заяви Фабиан Руис, след като получи наградата си за Играч на мача срещу Реал.

Алонсо, който доказа качествата си в Байер Леверкузен, несъмнено ще изисква същата отборна отдаденост и в Реал. Той подчерта, че ПСЖ се намира в своя пик и, че загубите срещу подобен съперник са „разбираеми“. Вратарят Тибо Куртоа, в типичен за него стил, бе по-прям:

„Беше шамар. Изобщо не бяхме на тяхното ниво“.

Сега пред Алонсо стои предизвикателството да впише Белингам, Мбапе, Винисиус и другите в стройна система, без да ги разглези. Това е коренно различна задача от тази, с която успешно се справи в Германия. Мбапе вкара 44 гола в дебютния си сезон за Реал, но не донесе подобрение на колективно ниво. Понякога големите имена, дори без умисъл, нарушават хармонията и баланса на отбора.

Както, може би, се случваше в ПСЖ, преди да напусне. Парадоксално, именно напускането на такава фигура понякога „освобождава“ състава. Усман Дембеле, който отбеляза едва шест гола в първия си сезон в ПСЖ и цели 35 през втория, е пример за футболист, разцъфнал след заминаването на Мбапе.

Важно е да си спомним колко силен беше ПСЖ през изминалото десетилетие, както преди, така и след трансфера на Мбапе от Монако през 2017-а година. Но никога не беше толкова безпощаден, както по пътя към триумфа си в Шампионската лига. Парижани елиминираха последователно Манчестър Сити, Ливърпул (след дузпи), Астън Вила и Арсенал, преди да разгромят Интер с 5:0 във финала – най-едностранчивия в историята на надпреварата.

Спечелването на най-ценния европейски клубен трофей беше мисия за ПСЖ още от придобиването им от Qatar Sports Investments през 2011-а година, точно както това беше за Челси след закупуването им от Роман Абрамович през 2003-а година. Световното клубно първенство, дори с новия си разширен формат, не носи същата тежест, въпреки усилията на президента на ФИФА Джани Инфантино да убеди света в противното.

Твърдението, че турнирът определя „най-добрия отбор в света“, е спорно. Турнирите с директни елиминации рядко са точен барометър за реалното състояние на футбола. Идеята, че сред участниците са „32-та най-добри клуба в света“, е подвеждаща – отсъстваха шампионите на Испания (Барселона), Англия (Ливърпул) и Италия (Наполи), а отбори като Уидад Казабланка (Мароко), Есперанс (Тунис), Ред Бул Залцбург (Австрия) и Интер Маями (САЩ) трудно могат да претендират за място сред елита.

Но понякога превъзходството е толкова очевидно, че няма нужда от допълнително доказателство. Така беше с Барселона на Хосеп Гуардиола и Луис Енрике, както и с Манчестър Сити на Гуардиола. И така изглежда днес с ПСЖ.

Неделният финал със сигурност не е решен, но наставникът на Челси Енцо Мареска признава, че неговият тим още търси своята идентичност. Докато ПСЖ изглежда като добре смазана машина в начина, по който пресира, разиграва, атакува и защитава. Дембеле и останалите нападатели демонстрират изключителен нюх в последната третина.

Не става дума само за резултатите, а и за начина, по който се постигат. Парижани поставят нови стандарти. Това изглежда като тяхната година – млад и амбициозен отбор, в пика на своето развитие, който задава висока летва за всички останали. Дори за Челси достигането на нивото, на което е ПСЖ, изглежда като почти непосилна задача.