Отборът на Добруджа държи солидни козове в битката на оцеляване напролет, които са свързани с качествата на новия треньор, на няколко играчи от есента и на три от новите попълнения. Добричлии запазиха състава си, ако изключим продажбата на Лукас Кардозо, и успяха да надградят през зимната пауза, така че очакванията към тях за втория полусезон стават по-големи.
Обективно погледнато, в този си вид Добруджа не само, че не отстъпва спортно-технически на другите четири тима, с които ще се бори да оцелее – Септември, Монтана, Берое и Спартак Варна, но и в някои отношения ги превъзхожда. Това означава, ако всичко на терена е феърплей до края на сезона, Добруджа има реални шансове да се спаси директно или в най-лошия случай чрез бараж.
Според мен обаче основният коз на добричлии е Ясен Петров и с неговото привличане Сергей Серафимов улучи десетката. Ясен бе най-подходящия за овакантения от Атанас Атанасов пост, тъй като има нужните умения и опит, с които да стабилизира отбори и да ги развива.
Твърдя го, защото имам поглед върху неговата работа още от третия пролетен кръг през 2006-а, когато наследи Илиан Илиев в Черно море. Малко след това под ръководството на Ясен варненци елиминираха Левски за Купата, а впоследствие стигнаха до финал, който от изгубиха от ЦСКА.
Петров водеше „моряците“ до май 2007-а и ги държеше в златната среда, като е важно да се отбележи, че тогава собствениците на клуба още не инвестираха толкова сериозни средства във футболисти и отбор, както го направиха впоследствие.
След като Ясен си тръгна от „Тича“, продължих да следя как се справя, и съм категоричен, че всички клубове, които водеше, играеха стегнато и дисциплинирано, и практикуваха модерен футбол. Те постигаха и резултати спрямо техните възможности, а тези в Китай дори надминаха очакванията.
Петров имаше и успешно начало в националния отбор, но конюнктурата в родния футбол не му позволи да довърши работата си. Това, разбира се, в никакъв случай не го прави по-лош специалист, след както преди него заради мръсотията във футбола ни на държавния тим не успяха да помогнат имена като Христо Стоичков, Лотар Матеус, Станимир Стоилов, Любослав Пенев, Красимир Балъков и други.
Но да се върнем към Ясен. В момента той се намира в златната за един специалист възраст, а отделно и ръцете го сърбят за работа. Така че е вън от съмнение, че Петров ще пипа с твърда ръка и ще даде максимума от себе си, за да изпълни единствената цел на Добруджа в следващите четири месеца.
Пловдивският Джанини ще разполага също с качество в състава и широк избор за 11-те. Все пак Добруджа има единици, които са по-добри от много играчи на конкурентите му. Визирам Богдан Костов, Венцислав Керчев, Антон Иванов, Монтесар Трики, Матеус Леони, Малик Ндур, Ди Матео Ловрич и Томаш Силва, да не изреждам още.
Тяхната индивидуална класа е безспорна, и тези, които имат дори елементарна представа за футбола, са наясно, че показаното от Добруджа през есента категорично не отговаря на точковия актив на отбора. Защото Добруджа демонстрира съдържателен футбол, но невероятния малшанс и липсата на късмет му попречиха да вземе още точки и да зимува на по-високо място в класирането.
Сега Ясен Петров ще има задачата да направи така, че Добруджа да практикува и печеливш футбол, тъй като за красива игра точки все пак не се дават. Хубавото за Ясен е, че добричлии взеха и три стойностни попълнения, които имат потенциала да се превърнат в едни от най-добрите легионери в първенството.
Това са централният защитник Вашко Оливейра, централния нападател Валду Те и крилото Бубакар Хане. Тримата са натрупали достатъчно опит в по-силни първенства и би трябвало да вдигна нивото на тима. Предвид рутината им пък е възможно да се предположи, че периодът за адаптация при тях няма да отнеме много време, както често се случва с други чужденци у нас. Така че още в първите пролетни мачове можем да виждаме на какво са способни Вашко, Валду и Бубакар. А те, повярвайте, могат много.
Няма коментари.