„Нападаj, нападаj, Партизане нападаj!
Нападаj, нападаj, Партизане нападаj!“
Ехото от трибуната закънтя с плашеща сила. Футболистите в черно, току появили се от тунела на „Райко Митич“, аплодираха огромната маса. Бяха само те единадесетте, няколко резерви на пейката, треньорът Сърджан Благойевич и екзалтиралите фенове в Юга. Друг не вярваше, че Партизан може да измъкне нещо в кучия студ онзи съботен следобед. Луди хора! Нима не знаеха, че срещу тях е цялата държава.
…
Тръгнахме за Сърбия с голямо въодушевление. Със съратника ми вече правим подобни пътувания по два пъти в годината. Сякаш вчера бяхме първи курс и кръстосвахме България със сивото „Волво“ през ден. Но не, животът и ежедневните задания не подминаха и нас. Вече сме „големи“. Знаете как е…
Вероятно не беше минал и половин час, а се сбогувахме с родните земи. Поне към днешна дата, защото тепърва гумите на автомобила ни щяха доста да се повъртят из български пътища, останали несправедливо зад граница. Тема на друг разговор. Още с първите километри извън Шенгенското пространство (б.а. бонус точки респект, че вече мога да го кажа) сръбските знамена никнеха като печурки подир дъжд. Шовинизма на западните ни съседи е пословичен. Бяхме се и подготвили за настроенията в страната, където масовите протести продължават с пълна сила. А студент изрече репликата „Не давам интервюта за българска телевизия“.
Километрите до Белград летяха неусетно. Едва ли има футболен фен, който не е чувал за лютото дерби между Партизан и Цървена Звезда. Еквивалентът на ЦСКА – Левски е по-напред във всички класации на ултраси в мрежата. Да, нашето си ни е на сърцата и никога друг мач не би бил по-специален, но всеки, който живее с футбола, задължително поне веднъж трябва да посети Звезда – Партизан.
…
Въздухът миришеше на футбол. Винаги в деня на дерби се носи едно странно усещане – сякаш дори уличните кучета са наясно какво предстои. Бяхме прекарали добре предишната вечер с приятели от Румъния и Сърбия. Малко неща обединяват така хората, както го прави любимата на цял свят игра. А аз за пореден път се убедих как на Балканите въобще нямаме нужда от английски, немски или какъвто и да било друг западен език, за да се разберем. Определено ми направи неприятно впечатление, че в Белград всеки гледа как да те преметне. От таксито до продавача на пица. Дори за билетите си платихме „Такса Вучич“, както през смях я определи едно от момчетата в нашата многоезична група.
Сборният пункт беше пред стадиона на „гробарите“. По армейска линия пристигнаха и много гърци от Солун. Нямаше как подобен голям мач да мине и без представители на ЦСКА Москва, които допълваха интересната картинка. Около час и половина преди първия съдийски сигнал тръгна шествието. Стадионите на двата гранда не са далеч един от друг – на не повече от 7-8 минути пеша. Множеството се изви към голямо кръстовище. Някъде тук осъзнах, че никога не съм виждал повече полиция на едно място. Движението бе блокирано от всички страни. Редица минувачи спираха да проследят с поглед и заснемат тълпата – публиката си имаше своя публика. С много песни, бомбички и димки колоната в черно вече приближаваше „Райко Митич“. Миг подир миг настроението ставаше все по-френетично.
На трите входа се заформиха „влакчета“, като всеки фен бе хванал за рамената човека пред себе си и с почти танцова стъпка след има-няма десет минути масата вече беше на трибуните! Нямам идея как и защо, но проверки нямаше. Нито за билети, нито за евентуално внасяне на забранени предмети. Това много ме учуди, защото на нашето Вечно дерби проверките са поне три. Първата е за лична карта, а няколко метра след нея биваш щателно претърсен. На входа на самия сектор при преминаването на турникетите пък следва ново претърсване. Е, на „Мала Маракана“ нищо от това не се случи. Нямам идея дали е инцидентно.
…
Бога ми, чудото може и да стане. Тази мисъл ми мина през главата, докато гледах как двата отбора се прибират към съблекалните след първото полувреме. Партизан водеше с ранен гол на леко нескопосания Зубайру Ибрахим. Ганаецът някак успя да добута топката в мрежата след първоначалното спасяване от вратаря на Звезда. А до почивката домакините натиснаха здраво и по чудо не успяха да изравнят. Десет положения за гол и 73% владение на топката не им стигнаха. Помежду си обаче коментирахме, че много мъчно резултатът ще се задържи в настоящото си изражение. Голобради юноши играеха срещу скъпоплатени звезди.
Прогнозите ни се сбъднаха и 15-милионната атака на Звезда имаше нужда от само няколко секунди да изравни след подновяването на играта. В 51-ата минута вече беше 2:1. И тогава „Райко Митич“ закънтя под оглушителните скандирания от началото на текста. Тези хора са луди! Цяла Сърбия беше впрегната да работи за врага им. Отборът им е във финансов колапс – на 21 точки зад съперника, който ще вдигне осма поредна титла и играе успешно в Шампионска лига. Обърнаха ги за пет минути, а те се настървиха да подкрепят още по-пламенно!
Излишно е да казвам, че атмосферата на дербито беше спираща дъха. Дори в ругатните и закачливите транспаранти имаше чар. Все пак още не е открит по-подходящ език за ругаене от сръбския, а на Партизан – Звезда количеството „пожелания“ в минута превърташе всички измерителни уреди. Пиротехника се палеше през цялото време, че дори и половин час след края на мача. Така и не разбрах тази идея от трибуната отсреща. Иначе феновете на Цървена звезда бяха на принципа „ще мръзнем, ама ще мръзнете и вие“, отказвайки да напуснат съоражението до последно, което удължаваше процедурата по пускане на „гробарите“.
…
Има ли нещо по-красиво от гол в последната минута? Господ е отредил специално място в рая за съдиите, които след справка с ВАР телевизора посочват „бялата точка“ пет минути отвъд редовното време. Е, ако дузпата е за твоите хора, разбира се. В противен случай половината страна за секунди поставя под сериозно съмнение сексуалната ориентация на рефера. Голът от дузпа за 3:3 отприщи сцени на делириум.
Видях големи мъже да плачат. Един дядо хвърли бастуна си и заподскача като дете. Три реда над мен момче се беше съблякло голо на минус десет градуса. Вероятно тениската му още лети някъде в централните части на Белград.
Равенството на Партизан със Звезда беше една мини победа за всички „гробари“. В агонизиращата дълга битка с несправедливостите. Самият факт, че букмейкърите даваха 1,25 коефициент за „единица“ показва нагледно каква пропаст дели двата клуба към днешна дата. На всяко ниво. В онзи мразовит съботен следобед „гробарите“ отказаха да бъдат погребани в дома на най-големия си враг. Ехидните усмивки отсреща и настроенията за погром не ги смутиха. Отбор и публика бе едно цяло. А клуб, който отказва да умре, рано или късно ще се върне пак на върха. Туко виж дузпата в 95-ата минута се окаже началото на една красива приказка. Украсена с черни багри, защото черното винаги е на мода!
