Тринадесет дни преди първия официален мач на Локомотив Пловдив Душан Косич показа състава, с който ще стартира в пролетния полусезон. Словенецът започна първите две зимни проверки с едни и същи играчи, с което дава ясен знак, че ако всички са здрави, ще разчита на тях, с малки изключения, за първото гостуване през тази година на Черно море на 8 февруари.
Когато говорим за изключение, визирам капитана Димитър Илиев, който влезе на смяна срещу Раднички и Торпедо, но ще е в рамките на нормалното да излезе титуляр край морето. Иначе Косич е прав да стартира зимните контроли с едни и същи футболисти, тъй като малкото време в предсезонния период не му позволява да експерементира със състава.
Отделно пък Локо прави селекция според възможностите си, а те в момента са силно ограничени и макар че се очакват нови попълнения в следващите дни и през февруари, след като те ще са изтървали подготвителния период и не са участвали в нито един спаринг, няма как изведнъж да заиграят.
Затова, ако приемем, че тези, които Косич пуска в мачовете на турска земя, ще започнат и пролетния дял в първенството, девет от тях би трябвало да дават всичко от себе си, за да помогнат на „черно-белите“ да се измъкнат от деликатната ситуация и да тръгнат нагоре.
Тези футболисти са атакуващи и ще играят основна роля при изграждането на атаките и техния завършек, като от това как се справят и какво влияние имат върху продукциите на Локо, ще зависят до голяма степен и резултатите му.
Първият от тях, с който ще започна, е Димитър Илиев. Футболист, извоювал си отдавна статут на легенда на „Лаута“. Макар че пика на кариерата на Митко премина, той си остава лидер на тима и важна фигура, най-малко защото може да реши даден мач само с едно докосване или отиграване.
Отделно Илиев е играч, с който съперниците винаги се съобразяват и който ги респектира, а предвид това, че е закърмен с ДНК-то на Локомотив, е вън от съмнение, че ще продължи да се раздава на максимума, когато е на терена. Без значение дали е включен в стартовия състав или влиза в хода на срещите.
Важното е обаче да се отбележи, че отминаха времената, когато един футболист носеше отбора на гърба си. В съвременният футбол сега подобна задача изглежда непосилна, каквито и качества да притежава един изпълнител, след като играта в дефанзивен план като отбор и играта на защитниците са достигнала почти до съвършенство.
С други думи няма как Митко Илиев много често сам да решава мачове, и редовно да лъже по няколко съперници и да извежда съиграчи на чисти позиции. Заплахата трябва да идва от повече хора, за да става по-сложно за защитите на съперниците и те да биват подлагани постоянно под натиск и сериозно напрежение.
Това означава, че и останалите осем играчи трябва имат по-значим принос към отбора. Един от тях – Парвизджон Умарбаев, вече е показал, че може да го прави и дано след завръщането си в Локо отново да има успешен период.
Други петима пък продължават да са длъжници на „черно-белите“, но пред тях има достатъчно мачове, за да покажат, че стават за Локомотив. Това са Христо Иванов, Ивайло Иванов, Марсилио Силва, Владимир Медвед и Мартин Петков.
И стигаме до двамата чужденци, към които има големи очаквания, най-вече да материализират усилията на колектива – Жулиан Лами и Хуан Переа. Французинът имаше силно начало в тазгодишната кампания и в първите пет кръга през есента вкара три гола. После се разписа и два пъти при драмата с Хебър у дома, когато заби първото и третото попадение, и Локо поведе с 3:1. За съжаление в добавеното време домакините допуснаха по наивен начин изравняване на резултата.
Хуан Переа пък дебютира чак в 11-ия кръг, но в последвалите девет срещи бе титуляр и отбеляза два гола – при 2:2 срещу ЦСКА и 1:2 срещу Славия.
Този срещу „белите“ в столицата бе истински шедьовър, като подобни попадения не могат да се реализират от случайни играчи. Така че, ако приемем, че колумбиецът има нужните качества за Локо и адаптацията му към стила на игра е приключила, напролет той разполага с реални шансове да е сред голмайсторите на отбора.
Няма коментари.