Хавиер Пасторе се усмихна, докато изнасяше трофея – усмивка на искрена радост за тези, които щяха да го получат. Очите му заблестяха, когато всички погледи на футболистите на Пари Сен Жермен се насочиха към него, следейки всяко негово движение. Малко по-късно той го предаде, с ясното желание самият той да го издигне във въздуха в Мюнхен, а не капитанът на ПСЖ Маркиньос.
Пенсионираният аржентинец, който е едва на 35 години и по-млад от някои от победените играчи на Интер, бе първото голямо попълнение след придобиването на ПСЖ от Qatar Sports Investments през 2011-а година. Струваше 42 милиона евро, преминавайки от Палермо. Президентът Насер Ал-Хелаифи определи трансфера като част от стратегията да бъде открит новият Лионел Меси, вместо просто да се купи оригиналът.
По-късно ПСЖ се отказа от тази концепция – и все пак взе самия Меси десетилетие по-късно. Пристигането му съвпадна с Мондиала в Катар, където домакините получиха дивиденти от инвестицията си. След триумфа на финала в Лусаил емирът облече Меси в бишт, а Аржентина най-после достигна върха. Но Меси така и не донесе Шампионската лига в Париж.
Възникна големият въпрос: кой ще го направи? Ако не Меси, то със сигурност роденият и израснал в Париж Килиан Мбапе. Но миналото лято Мбапе избра Реал Мадрид, който току-що бе спечелил 15-ата си европейска титла на „Уембли“ и изглеждащи като най-сигурната формула за успех в историята на турнира. Очевидно шансът му се струваше по-голям с тях.
След като постави трофея на пиедестала на „Алианц Арена“, Пасторе отстъпи назад и наблюдаваше как ликуващите играчи на ПСЖ минават покрай него. Те погалиха трофея и го целуваха. Дезире Дуе спря и положи ръце отстрани, сякаш докосваше раменете на стар приятел. В полирания метал той видя отражението на човека, донесъл първата Шампионска лига на парижани.
Не беше Пасторе. Не беше Меси, Неймар или Мбапе. Нито пък Златан Ибрахимович, Единсон Кавани или Дейвид Бекъм, наблюдаващ от трибуните до Том Круз. Това беше самият той. Дуе бе избран за Играч на мача. Той бе фигурата, която сложи край на 32-годишното чакане на френския футбол за европейска корона.
„Нямам думи да го опиша“, призна тийнейджърът. Интер също нямаше отговор. Федерико Димарко трябваше да го покрива, но не стана. Франческо Ачерби се заблуждаваше, че ще задържи Усман Дембеле, когато изведнъж се появи Дуе. Бенжамен Павар бе зает с Хвича Кварацхелия и това отвори още пространство.
„Чудесна. Вълшебна“, така описа вечерта си Дуе. Подобно бе и въздействието му върху Интер – особено при първия гол, когато бе напълно фокусиран върху разсичащото подаване на Витиня. Със завъртане на задния крак отвори тялото си, огледа се и намери Ашраф Хакими, който вкара срещу бившия си тим. Той „изтегли“ Димарко за този гол и в следващата атака се възползва от отвореното пространство, превръщайки живота на италианеца в кошмар. Симоне Индзаги го замени в 54-ата минута – акт на милост, който дойде твърде късно.
При първия си гол Дуе имаше и малко късмет – ударът рикошира в нещастния Димарко. Но второто му попадение демонстрира зрялост, надхвърляща възрастта му. След нова асистенция от Витиня той запази хладнокръвие при излизането си сам срещу Ян Зомер и технично насочи топката покрай него. Ситуация, напомняща на шанса, който Рандал Коло Муани пропусна (или по-точно Емилиао Мартинес спаси) във финала на Световното през 2022-а година. Любопитен факт: Коло Муани бе отдаден под наем на Ювентус през зимата, след като загуби мястото си именно в полза на Дуе и Брадли Баркола.
„За мен всичко беше както обикновено“, заяви Дуе по повод двата си гола и асистенцията, част от петте попадения на ПСЖ. Така той стана третият най-млад реализатор във финал на Шампионската лига след Карлос Алберто (Порто, 19 г. и 5 месеца през 2004-а) и Патрик Клуйверт (Аякс, 18 г. и 10 месеца през 1995-а). По-късно съотборникът му Сени Маюлу (19 г. и 14 дни) го изпревари, влизайки от скамейката и оформяйки крайното 5:0.
„Както обикновено“, а? А Дуе навърши 20 години едва този вторник (3 юни)….
Може би тук е мястото да се отдаде заслуженото и на спортния директор Луис Кампос и работата на ПСЖ през сезона. Да, чекове с големи суми все още се издават, но тази година 250 милиона евро бяха инвестирани тихо. Без фанфари. Не защото публиката вече е безчувствена към харченето на клуба, а защото парите не отидоха за звезди. Дори Кварацхелия, бивш Играч на сезона в Серия А, е скромен и сдържан грузинец.
ПСЖ плати 50 милиона евро на Рен за Дуе – сума, надвишаваща всяка една дадена от Интер за настоящите му футболисти. И това далеч не бе последната демонстрация на катарската „щедрост“. Подобно на привличането на Жоао Невеш, ПСЖ вече мисли дългосрочно. Заедно с Барселона, те представляват бъдещето на турнира – и двата клуба изведоха най-младите състави в тазгодишната надпревара. И двата отбора блестяха.
„Алианц Арена“ бе мястото, където Ламин Ямал покори света с гол на полуфинала на Европейското първенство миналата година между Франция и Испания. На същата сцена Дуе се представи на света – с представяне, което срина Интер и короняса ПСЖ.
С тази титла клубът не само сложи край на дългогодишното си чакане, но и затвори един цикъл. Пасторе бе първата голяма покупка през 2011-а година, която беше символ на амбицията на собствениците. Дуе и настоящият състав вече са осъществената реалност. А когато тийнейджърът се огледа в трофея, оттам го гледаше бъдещето на ПСЖ и френския футбол.
„Пренаписваме историята не само на този клуб, но и на френския и европейския футбол. Гордеем се с всичко, което постигнахме. Не само тази вечер (б.а. – в събота), а през целия сезон“, сподели още новата звезда на парижани.
Използвана информация за материала: Джеймс Хорнкасъл, The Athletic
Няма коментари.