Дерби на контрастите: Арсенал печели с рутина, Юнайтед търси новото си лице

Английският вицешампион Арсенал спечели с минималното 1:0 гостуването си на Манчестър Юнайтед първото голямо дерби във Висшата лига през новия сезон.

В герой за победителите се превърна Рикардо Калафиори с попадението си още в 13-ата минута. Тогава вратарят на „червените дяволи“ – Алтай Байъндър, показа несигурна игра при центриране от корнер, той докосна леко топката, която отиде към втора греда, а там италианецът я засече и откри резултата на опразнената врата.

Още преди почивката Арсенал можеше да загуби преднината си, след като топката беше загубена в центъра на терена. След бърза контраатака Патрик Доргу завърши от границата на наказателното поле, но кълбото се отби от лявата греда на Давид Рая и излезе в аут.

През второто полувреме „червените дяволи“ контролираха топката в 67% от времето, а от 12 опита, създадени от играчите на Рубен Аморим, само четири бяха точни.

Сега пред Манчестър Юнайтед предстои гостуване на Фулъм, а Арсенал приема новака Лийдс Юнайтед на българския национал Илия Груев-младши.

Има ли проблем Манчестър Юнайтед с вратарския пост?

В навечерието на двубоя мениджърът Рубен Аморим заяви, че Андре Онана вече е възстановен от контузията в подколянното сухожилие, но въпреки това е предпочел да заложи на Алтай Байъндър като титуляр. 27-годишният турски национал преживява нестабилен период в Англия. За разлика от много клубове, които използват резервния си вратар основно в националните купи, Байъндър се явява по-скоро традиционен заместник – на терена влиза единствено при контузия на Онана, както бе по време на предсезонната подготовка, или когато камерунският страж има нужда от почивка.

Ограниченията в играта му обаче са очевидни – пасовете му са несигурни, а слабостите му при статични положения и най-вече при корнери вече неведнъж са били експлоатирани от съперниците. Миналия сезон Байъндър допусна гол директно от ъглов удар, след като противници нарочно наситиха наказателното поле, за да ограничат движението му при центрирания. Тези проблеми се проявиха и при първия гол на Арсенал, когато стражът не успя да се справи със силовото присъствие на Уилям Салиба. Вместо да използва правилна техника – лявата ръка за избутване на защитника и дясната за избиване на топката, турчинът позволи ситуацията да се превърне в попадение. Подобни грешки подчертават неговата плахост и липсата на необходимата решителност, особено когато Юнайтед не успява да осигури адекватна защита при статични положения.

За Аморим проблемът е още по-сложен, защото връщането на Онана не гарантира стабилност. Камерунският национал е тренирал едва три пъти след възстановяването си и също има своите слабости срещу съперници, които запълват наказателното поле, както и непостоянство при спасяванията.

Това поражда въпроса дали Манчестър Юнайтед трябва да обмисли да привлече нов вратар преди края на летния трансферен прозорец. Това обаче изглежда малко вероятен, освен ако Байъндър или Онана не бъдат продадени. Част от феновете настояват за трансфер на Джанлуиджи Донарума, но и италианецът има проблеми при излизанията си за високи топки въпреки ръста си от 1,96 м. Емилиано Мартинес е сред най-силните в това отношение, но Астън Вила трудно би се съгласил да го пусне за по-малко от 40 милиона паунда.

Юнайтед действително страда от липса на увереност в и около наказателното поле. Решението пред Аморим е дали да прояви смелост и да потърси трайно решение още това лято, или да се довери на настоящите си опции с надеждата да се стабилизират.

Как работи „новата“ схема на Арсенал при статичните положения?

Новият сезон не променя едно от най-силните оръжия на Арсенал – изобретателността при изпълнение на статични положения. От началото на сезон 2021/2022, когато специалистът по статични положения Николас Жовер пристигна от Манчестър Сити, Арсенал е най-резултатният отбор във Висшата лига от подобни ситуации (без да се броят дузпи) – общо 71 гола. Зад него остава Ливърпул с 64 и Манчестър Сити с 60. Това подчертава колко сериозно „артилеристите“ развиха този компонент от играта си.

Схемата с петима играчи, стартиращи от границата на наказателното поле точно преди изпълнение на корнер, не е напълно нова. Тя беше използвана за първи път в предсезонната подготовка срещу Тотнъм Хотспър, а Арсенал се възползва още при първия си корнер за кампанията. В тази ситуация Габриел Мартинели и новото попълнение Мартин Субименди направиха пробиви в сърцето на наказателното поле, създавайки хаос и привличайки вниманието на защитниците. Така Мейсън Маунт бе принуден да се справя едновременно с Уилям Салиба и вратаря Байъндър, което позволи на Рикардо Калафиори да остане сравнително необезпокояван на задната греда.

Подобни ситуации вече бяха наблюдавани и в контролите – например при попадението на Кристиан Норгард срещу Виляреал, когато Арсенал използва различна схема, но отново атакува задната греда. Именно създаването на свободно пространство в подобни зони често се оказва по-опасно от директните сблъсъци в центъра на наказателното поле.

Фактът, че Арсенал отново поведе след статично положение, едва ли трябва да изненадва. Миналия сезон значителна част от попаденията срещу Манчестър Юнайтед дойдоха именно по този начин – доказателство, че внимателно изработените комбинации остават ключов елемент от арсенала на тима на Микел Артета.

Какво беше по-хубавото в Манчестър Юнайтед?

След назначението на Рубен Аморим през ноември 2024-а година, Манчестър Юнайтед изглеждаше далеч от необходимата физическа кондиция, за да прилага ефективно формация 3-4-3 и принципите на игра, които португалецът изисква. Самият наставник нееднократно призна в пресконференции, че една от причините за по-добрите изяви на отбора в Лига Европа е именно разликата във физическата натовареност в сравнение с темпото във Висшата лига.

Началото на сезон 2025/2026 обаче показа съществени подобрения. В двубоя срещу Арсенал на „Олд Трафорд“ Юнайтед изглеждаше значително по-остър в действията си без топка. Таймингът на пресата бе по-прецизен, липсваше нерешителност при притискането на футболистите на съперника, а в средата на терена „червените дяволи“ печелеха повече единоборства.

Повишената интензивност и физическа мощ не само позволиха на Юнайтед да се справи по-добре в ситуациите без топка, но и разкриха повече възможности за преходи. На няколко пъти през първото полувреме домакините си възвръщаха владението и мигновено изнасяха атаката – било чрез прехвърляне на топката към Брайън Мбемо по десния фланг, било чрез директно придвижване напред с целенасочен завършващ удар.

Най-яркият пример дойде в 30-ата минута, когато Мартин Доргу, включил се в атаката, стреля мощно и разтресе гредата, което е показателно за по-директната и динамична игра на Юнайтед под ръководството на Аморим.

Какво показа Виктор Гьокереш в дебюта си във Висшата лига?

Шведският нападател Виктор Гьокереш изкара точно час в дебюта си за Арсенал във Висшата лига. Представянето му напомни на първия му старт за „артилеристите“ в контролата срещу Виляреал през лятната подготовка – с активност и желание, но и с пропуснати възможности в ключови моменти.

Матайс де Лихт започна по-силно в индивидуалната битка, но с течение на времето Гьокереш намери начин да се впише в мача. Той даде на Арсенал ценен отдушник в офанзивен план, особено когато тимът на Артета изпитваше затруднения да задържа топката под натиск. Подобно на изявите му през предсезонната подготовка, шведът не показа егоизъм в атака. Често търсеше съотборниците си Габриел Мартинели и Букайо Сака, но прекаленото разчитане на подавания го лиши от възможността да завърши сам създадените ситуации. Взимането на грешни решения бе проблем не само за Гьокереш, но и за целия отбор на Арсенал, който игра по-скоро реактивно срещу Манчестър Юнайтед, отколкото да налага своето темпо.

Ключов фактор за успеха на Арсенал бе Давид Рая. Вратарят направи решаващи спасявания и в двете полувремена, благодарение на които „артилеристите“ започнаха сезона с победа и „суха“ мрежа.

След смяната на Гьокерес с Кай Хавертц, германецът не блесна особено, макар да спечели няколко нарушения. Това означава, че за следващия двубой срещу Лийдс Юнайтед на „Емиратс“ шведският нападател няма особени причини да се притеснява за титулярното си място. Дебютът на Гьокереш не бе бляскав, но показа обещаващи знаци. При повече увереност в завършващата фаза той може да се превърне в ценен инструмент за атаката на Арсенал през сезона.

Какво донесе Бенямин Шешко от пейката за Манчестър Юнайтед?

Още в 20-ата минута Манчестър Юнайтед показа идея, характерна за стила на Рубен Аморим – пас на Брайън Мбемо намери включващия се Диого Далот в дълбочина. Това бе типичен пример за търсене на директна топка от „десетката“, преди нападател да атакува пространството срещу неорганизираната защита. Проблемът беше, че в наказателното поле липсваше играч, към когото Далот да насочи центриране.

Предната тройка – Мбемо, Матеуш Куня и Мейсън Маунт, осигуряваше енергия и ротации без топка, но заплахата в завършващата фаза бе ограничена. До 60-ата минута Юнайтед имаше четири удара срещу три на Арсенал, като най-опасен остана ниският шут на Куня от малък ъгъл. Не бе изненада, че в 65-ата минута Аморим прибегна до Бенямин Шешко. Словенецът замени Маунт и веднага започна да атакува пространствата между централните защитници и Рикардо Калафиори, готов да получи подаване с гръб към отбраната.

Още при първите му включвания личеше агресия и добро позициониране. При една атака по левия фланг Шешко се втурна между Габриел Магаляеш и Салиба, освобождавайки пространство за Мбемо на задната греда. Впоследствие нападателят търсеше и центрирането на Доргу, но топката прелетя над него и стигна до Мбемо, чийто удар с глава бе спасен.

Скоростта на Сеско в първите метри и готовността му да пресира високо подсказват, че той може да се превърне в сериозно предизвикателство за защитите във Висшата лига. Първото му докосване и таймингът при скоковете за центрирания все още се нуждаят от доусъвършенстване, но движението му и способността да се бори със защитниците го отличават от Расмус Хойлунд и Джошуа Зиркзее.

Шешко внесе именно това, което липсваше на Юнайтед през миналия сезон – чист централен нападател, способен да създава напрежение в наказателното поле. На 22 години словенецът ще бъде оценяван по головете, които ще донесе на отбора на Аморим, но в половинчасовия си дебют даде обещаващи знаци, че може да се утвърди като ключов играч.

Заслужава ли по-голямо уважение трудът на Арсенал?

Още в предсезонните мачове Микел Артета демонстрираше оптимизъм – говореше за това, че е „супер развълнуван“ и „няма търпение“, излъчваше позитивна енергия и изглеждаше решен да зададе тон и настроение около Арсенал. След последния съдийски сигнал на „Олд Трафорд“, той отново изглеждаше въодушевен. Да, испанецът имаше забележки, като броя на загубените топки в центъра, но оценяваше високо реакцията на своите футболисти.

Началото на сезона винаги поражда очаквания за нови акценти, особено, когато съставът е подсилен с качествени попълнения като Мартин Субименди и Виктор Гьокереш, а играчи като Бенджамин Уайт, Габриел, Букайо Сака и Мартин Йодегард се завръщат в добра форма след проблеми с контузии. И все пак, това което Арсенал показа в Манчестър, бе напомняне за вече изградените силни страни. През последните два сезона тимът е лидер във Висшата лига по два ключови показателя – най-малко допуснати голове и най-много отбелязани попадения от статични положения.

Гостуване на Юнайтед традиционно се приема за важен тест за всеки претендент за титлата. Арсенал го премина с манталитет и устойчивост – качества, които в миналото често му липсваха. Представянето на централната двойка Салиба – Габриел срещу сложната и непредсказуема атака на Юнайтед бе едно от големите постижения в мача. Въпреки това, устойчивостта не бе истинският проблем на Арсенал през миналия сезон. По-сериозният въпрос бе дали интензивният стил не се отразява на креативността в атака. Често трудностите идваха не от пропуснати положения, а от липсата на достатъчно създадени възможности.

Дебютът на Гьокереш във Висшата лига не изненада – той потвърди репутацията си на по-бърз и агресивен център нападател от Хавертц или Габриел Жезус, но и на по-малко изграден в комбинационен план. Победата обаче не бе сензация, а по-скоро логично продължение на вече познатите качества на отбора. Успехът над Юнайтед също е доказателство за стабилността, която лондончани вече имат, но и напомняне, че истинският тест за титлата е постоянството в креативността и ефективността през целия сезон.