Сезонът за Левски ще стартира по-рано от обичайното заради участието на тима в квалификациите на втория по сила европейски клубен турнир Лига Европа. Първото сериозно изпитание ще бъде срещу израелския Апоел Беер Шева – съперник с опит и традиции. Как обаче ще изглеждат „сините“, си остава пълна мистерия, въпреки че вече приключиха с лятната подготовка. Причината – треньорът Хулио Веласкес все още не е очертал ясен титулярен състав, като продължава да ротира съставите в двете полувремена на проверките и няма изявени лидери по изиграни минути.
Ситуацията напомня на тази от зимната подготовка – в контролите едно, в официалните мачове – друго. Самият Веласкес намекна за това след последната проверка. Светослав Вуцов изглежда непоклатим под рамката и ще стартира сезона като титуляр. Въпреки продажбата на Келиан ван дер Каап, в центъра на отбраната Кристиан Димитров и Кристиан Макун изглеждат като предпочитана двойка. По двама футболисти има и за фланговете – вдясно се борят Алдаир и Оливер Камдем, а вляво конкуренцията е между Майкон и капитанът Вендерсон Цунами. Засега Камдем и Майкон са с крачка пред съперниците си.
Най-сериозна е конкуренцията по фланговете на атаката. Националът Радослав Кирилов вече демонстрира самочувствие и е готов за титуляр, а Карл Фабиен се връща след дълго отсъствие заради контузия. За съжаление, проблемите му продължиха и по време на лагера в Правец. Двамата се конкурират с Марин Петков и с Евертон Бала, който бе лидер по асистенции от миналия сезон.
Претенции има и най-скъпоплатеният играч в тима Фабио Лима, но шансът му да получи основна роля е минимален. Джавад Ел Джемили също е сред опциите, но отказът му да поднови договора, който изтича в края на годината, го отдалечава от стартовата единайсеторка. Той е пряк конкурент на новото попълнение Рилдо за позицията зад нападателя. Бразилецът видимо подобри физическата си форма, демонстрира самочувствие с хубав дрибъл и удари от всякакви позиции, но трябва да повиши ефективността си, ако иска да се превърне във фактор.
В предни позиции почти без конкуренция остава Мустафа Сангаре – ситуация, която тревожи щаба. Александър Колев вече не е част от отбора, а младият Борислав Рупанов не успява, поне на този етап, да се наложи. При такова положение привличането на нов централен нападател изглежда наложително, ако клубът иска да има сериозни амбиции в Европа и Първа лига.
Още по-належаща обаче е нуждата от качествен вътрешен халф. Левски продължава да изглежда уязвим в сърцето на терена. Карлос Охене и Патрик Мислович не показват необходимата динамика, а Георги Костадинов, макар опитен и стабилен в изявите си, вече е в напреднала футболна възраст. Към момента изглежда като сигурен титуляр, но въпросът кой ще партнира до него остава отворен, след като Гашпер Търдин е използван единствено като централен защитник в проверките. Не е изключено и Цунами да бъде поставен до Костадинов в халфовата линия, особено при положение, че Асен Митков отново е в лазарета след поредната си контузия.
Въпреки очевидните слабости, Хулио Веласкес подчерта, че е доволен от работата по време на лагера. Избягва да обсъжда селекцията, заявявайки, че работи с футболистите, които му се предоставят. В даден момент обаче ще трябва да настоява по-сериозно за подсилване на състава. Очакванията към него са големи, а без качествени попълнения на ключови позиции трудно ще се постигне прогрес. Вярно е, че Левски спечели всичките си контроли, но играта не впечатлява. Хубавите моменти са малко, а задържането на топката не води до достатъчно изостряне на атаките или създаване на реални положения, пример за това беше и скучният мач срещу Монтана.
Феновете на Левски по традиция са оптимистично настроени преди началото на сезона с надеждата, че „този път ще е различно“. Но твърде често тази надежда се изпарява още в първите седмици. Търпението на „синята“ публика не е безкрайно и става все по-непретенциозно, което не е добър сигнал. Предстои да разберем дали и този път очакванията ще останат само добри намерения.
В четвъртък вечерта на „Герена“ трябва да се види „новият“ Левски. Какво точно обаче ще види всеки, си остава въпрос на лична преценка, но една от малкото позитивни тенденции е, че за първи път отдавна новите попълнения изглеждат като потенциални титуляри. Разбира се, никой не иска да се меси в работата на треньорския щаб. И все пак, когато Веласкес сам признава, че са нужни нови играчи, ситуацията придобива друг характер. Проблемът обаче не е в количеството, а в съотношението между цена и качество. Не е тайна, че Левски не разполага с бюджетите на Лудогорец или ЦСКА, за да си гарантира по двама еднакво качествени играчи на всички позиции.
От гледна точка на треньора обаче е ясно – Левски има нужда от повече качество. Проблемът е комплексен. Решението е или увеличение на бюджета за заплати, или изключително прецизен подбор на евтини, но стойностни играчи. Веласкес работи в рамките на икономически модел, но това не променя неговите цели – да се задържи колкото може по-дълго начело на Левски, получавайки стабилна заплата и постигайки добри резултати. Ако не се бори за първото място, следващото лято вероятно ще е без него.
Факт е, че настоящият състав не изглежда способен да прави чудеса. Дори срещу противници от ниско ниво в контролите „сините“ не са убедителни. Пример – Берое, които със зор организираха пътуване до София, поведоха с два гола, но рухнаха едва, когато вече нямаха сили. В този контекст, „новият“ Левски не изглежда много по-различен от „стария“, с изключение на Ради Кирилов, който внася повече острота в атаките, и Рилдо, който трябва да замени Ел Джемили. Двамата обаче няма как да променят облика на отбора из основи.
Още в четвъртък ще има частични отговори на всички тези въпросителни. А и ще стане ясно не само какъв е „новият“, но и дали първото европейско изпитание за Хулио Веласкес ще се окаже и най-голямото му предизвикателство досега.
Няма коментари.