Много се говори как ЦСКА има зависимост от Джеймс Ето’о. Дефанзивният халф безспорно е един от най-добрите, ако не и най-добрият футболист на „червените“. Истински стълб в средата на терена и един от моторите в целия отбор. „Армейците“ изглежда се привързват опасно и към още един от своите играчи. Става въпрос за централния нападател Йоанис Питас. Кипърецът вкара на два пъти във вратата на Локомотив Пловдив за крайната победа с 2:0. А това се оказва, че е първият мач на „червените“ с вкарани повече от две попадения от… последния гол на Питас.
Кипърецът за последно се разписа срещу Берое. В Стара Загора ЦСКА надделя също с 2:0 срещу местния любимец в зелено, а Питас вкара ефектен втори гол. Кипърският стрелец оползотвори не по-малко магична асистенция на Зюмюр Бютучи.
Оттогава Питас бе изиграл пет мача, без да прати нито един път топката в противниковата мрежа. Черно море, Септември, Локомотив София, Ботев Враца и отново „моряците“ – никой от тези тимове не допусна попадение от кипърския стрелец. А във всички тези мачове ЦСКА отбелязваше точно по един гол, с изключение на ремито за Купата. При равенството 1:1 с Черно море за шампионат се разписа Лиъм Купър, победите над Септември и Локо Сф дойдоха с попадения съответно на Ето’о и Улаус Скаршем. Във Враца пък се разписа Матиас Фаетон. Четири мача – четири гола, ни повече, ни по-малко.
Улавя се една тенденция ЦСКА да бъде ялов в предни позиции, когато Питас не бележи. „Червените“ така и не намират начин да вкарат поне два гола, ако кипърският нападател не е на голмайсторското табло. Може би причината е в останалите състезатели около него – Скаршем, Фаетон, Бютучи, Джейсън Локило и Илиан Илиев не носят достатъчно голове. Но това е само едната страна на монетата. Другата вероятно са треньорските указания и стилът на ЦСКА, концентриращ се върху играта на централния нападател. С години назад „армейците“ бележеха основно чрез своеобразния си №9. Фернандо Каранга, Али Соу, Жорди Кайседо, Мауридес, Дюкенс Назон, а може би и някой изпуснат.
Но всички тези футболисти са доста по-различен профил от сегашния нападател Питас. И до известна степен физиката на въпросните петима им помагаше да бъдат обект на центрирания, дълги подавания, изсипани топки и прочие. Играта на Кайседо и Мауридес с глава е пословична, както и борбата с тяло за Каранга и Соу. Назон бе идея по-лек, но сравнително маневрен и труден за отместване, а и с доста силен голов нюх. Годуин Коялипу до известна степен приближава Назон като профил, а редовните му попадения и трансферът в Ланс подпечатаха класата му.
Сега налаганият сега стил предполага повече и по-различни голмайстори от това да се чака единствен Питас. Защото, както се видя отчетливо, кипърецът може да изпада в известни голови дупки. Тогава тласък трябва да дойде от футболистите около централния нападател, вместо да развиват зависимост от Питас, който все още няма и алтернатива на върха на атаката. Кипърецът, вкарал страхотен първи гол срещу Локо Пд, неминуемо е длъжник и заради пропуските си, но до голяма степен това важи и за тризъбеца зад него. А особено много за неотчелия се с нищо досега Аарон Исека.
Няма коментари.