Ако сте фен на ЦСКА, колко пъти в последните години сте чували да се говори за зимната подготовка като за оазис? Вероятно поне в пет-шест от последните десет, че и повече години. Идва поредният нов треньор и моментално се започва с „Чакаме зимната подготовка, чакаме попълненията в паузата“. В болшинството случаи е едно и също. Тази зима, в която ЦСКА е воден от Александър Томаш, не направи изключение. Наставникът с голяма уста поне няколко пъти призова за търпение, спокойствие, хармония и още, наред с всички клишета, които изговаря.
„Това е ЦСКА“ при победа и „Това не е ЦСКА“ при загуба, са двете маркови изказвания за неособено големия речников запас на Томаш. Но за да сме пунктуални и съдържателни, ще прехвърлим топката към зимната подготовка и първия пролетен мач – загубата с 0:1 от Славия. „Прехвърлим топката“, както възпитаниците на Томаш не успяха да го сторят достатъчно пъти. Не и така че да затруднят скучаещия на „бялата“ врата Николай Кръстев.
Наред с всичките си словоблудства, Томаш падна и в един прозаичен и безкрайно разтеглив капан. Може да бъде наречен „Капанът на пролетта“. Първият пролетен мач за ЦСКА е винаги изпълнен с напрежение, подобаващо на не един, а два гранда с по 31 титли. Винаги се говори за кондиционно състояние, тактическо ниво, физически белези у индивидуалните футболисти и още, и още… Но общото е, че винаги са неща, които трябва да са изчистени в първите две-три седмици на зимната подготовка. Няма как да оправдаеш лагер от над 100 000 лева с друго освен с победа или поне добра игра. Такава, която да покаже, че все пак си се готвил.
Години наред, в които ЦСКА на теория се бореше за титлата с Лудогорец, но реално застраши хегемонията не повече от два-три пъти, мантрата бе една-единствена. „Предстоят ни N на брой финали“. И много често така се случваше, че „първият финал“ не бе взиман. Поправителен и намусено сядане на второто място, ако се спрем на училищната риторика.
Ето как е изглеждал ЦСКА в първия пролетен мач в последните 10 години, без да броим сезона в Трета лига по обясними причини.
2025 г. – загуба от Славия с 0:1 на стадион „Александър Шаламанов“.
2024 г. – победа с 3:0 над Ботев Враца в първото домакинство на Националния стадион „Васил Левски“.
2023 г. – успех с 4:1 над Берое в Стара Загора, дошъл след обрат за едно полувреме.
2022 г. – разочароващо равенство 1:1 с Локомотив София. „Железничарите“ домакинстват на „Васил Левски“.
2021 г. – победа с 1:0 над Славия в „Овча купел“ в много снежен и скучен мач.
2020 г. – равенство 0:0 с Левски, в което ЦСКА изглежда малко по-добре от съперника в синьо.
2019 г. – фрапантна загуба с 0:2 от Черно море на „Тича“.
2018 г. – разгром с 5:0 над почти фалиралия Верея като гост.
2017 г. – победа с 2:0 срещу Черно море на „Тича“ с два късни гола.
2015 г. – кошмарна загуба от Локомотив София с 0:2 на стадиона в „Надежда“.
Цифром и словом: пет победи, две равенства и три загуби. Много далеч от стандартите на ЦСКА. И определено „Това не е ЦСКА“, влизайки в до болка втръсналата риторика на Томаш. Психологическата бариера „Първи пролетен мач“ датира именно от 2015 г. и „първият финал“ от борбата за титлата тогава. 0:2 и начало на поредица от мачове без вкаран гол. А краят на сезона е най-апокалиптичният в цялата история на ЦСКА. Новият кошмар е първият пролетен мач, а оазисът на спокойствието не е зимната подготовка, която и Томаш толкова чакаше…
Няма коментари.