ЦСКА най-после показа добра игра и зарадва своите фенове. Победата над Берое (5:1) дойде като лъч светлина в края на тунела за 31-кратния шампион на България. По-важното обаче бе, че столичният гранд демонстрира огромно желание да се докаже и да се реваншира на своите фенове. Дори при резултат 5:0 „червените“ натискаха в последните 10 минути и пропуснаха няколко положения, а стигнаха и до поредни ъглови удари.
Именно това качество бе позабравено от „червена“ България. Преди този двубой ЦСКА бе отборът, който е изпуснал най-много точки в Първа лига, след като е повеждал в резултата. Дори седмица по-рано ясно се видя как „армейците“ дръпнаха „ръчната спирачка“ и трепериха до самия край при гостуването на Добруджа (1:0). А това не е в ДНК-то на столичния гранд. ЦСКА няма право да се пази така. Дори срещу Лудогорец в Разград не се толерира бавене на времето в края и някои хитринки, присъщи за отбори като Славия, с цялото ми уважение към „белите“.
Да не забравяме равенствата по 1:1 с Ботев Враца и Локомотив София, когато 31-кратният шампион епизодично показваше силна игра, но липсата на постоянство коства още точки. Сега Петко Панайотов, Йоанис Питас и компания продължаваха да мачкат съперника в битката за всяка педя терен до самия край. А случайният гол на Берое в края не бива да заблуждава никого. Все пак по-добре столичният гранд да допуска такива попадения в този момент при 5:0, отколкото в края на Вечното дерби с Левски, например.
Споменавайки Панайотов, то младият полузащитник на „армейците“ несъмнено заслужава да получава още повече игрово време. Неговото присъствие променя изцяло ЦСКА и Христо Янев съвсем заслужено започна да го налага сред титулярите. Дори при някои от загубите по-рано през сезона, като тази от Локомотив Пловдив (0:1), Петко получаваше най-висока оценка от всички в състава. Не сведе глава след хулите и дюдюканията по свой адрес от страна на феновете, които под афект си изляха гнева върху него.
Футболната му зрялост на 20 години е завидна. Надеждите са той да повлече крак и тепърва още много кадри от школата да намират място в първия отбор. При Христо Янев това не само, че не е невъзможно, но и е много вероятно да се случи. Голямото „червено“ сърце не се свени да рискува със собствени кадри. Още през първия си престой на „Българска армия“ преди десетилетие връчи капитанската лента на Валентин Антов. Тогава защитникът беше едва на 15 години. Вече сезони наред гради кариера в Италия.
Но рисковете на Янев са оправдани. Не хвърля в боя на сляпо млади български момчета, колкото да се хареса на Сектор Г. Преди година за кратко начело на „армейците“ застана Томислав Стипич. Хърватинът много избърза с включването на Георги Чорбаджийски, например. Форсирането на големи таланти е нож с две остриета. Ето че все още обещаващият атакуващ халф търси себе си и играе предимно за дубъла във Втора лига.
Едно е ясно – Ицо Янев се оказа най-доброто решение на новата власт в ЦСКА. Старши треньорът пое „червените“ в един от най-трудните моменти в клубната история. Не се уплаши, а напротив. Завари изпусната съблекалня. Футболисти с пораженческо мислене. Сега малко по малко започва да прави от тях отбор, който не се предава и играе до последно за всяка педя терен!
Няма коментари.