ЦСКА се класира на финал за Купата на България след добър мач срещу Черно море. Победата с 2:1 дойде една идея по-лесно, отколкото се очакваше. Може би сравнително ранните голове и грешките на „моряците“ обуславиха подобно чувство. Попадението на Берк Бейхан разклати „червените“ в края, но за повече от това време нямаше през призмата на гостите от Варна. „Армейците“ ще се борят за 22-ра купа на 22 май, но дотогава им предстои месец на битки и изпитания. Месец, в който тимът на Томаш трябва да затвърди, че вече е узрял и може да държи едно по-високо темпо.
Ясно е за всеки – кампанията е разочароваща за ЦСКА. Максималното пето място прави сезона втория най-лош статистически за цялата история на клуба. Има едно-единствено единадесето място в крайното класиране отпреди 61 години! Сега мачовете от втората четворка (5-8) могат да се ползват като трамплин. Към постоянство, към висок интензитет, към победна серия и още, и още. Защото за ЦСКА е непривично да е в борба за баражно място и евроквота през иглени уши, а не за шампионска титла и медали.
„Армейците“ съвсем спокойно можеха да влязат в топ 4, ако бяха демонстрирали малко повече постоянство. Александър Томаш води ЦСКА вече точно 30 мача след пристигането си в края на месец август. И в тях наставникът само един-единствен път нареди три поредни победи. Звучи като фантасмагория, но е абсолютен факт. Томаш и ЦСКА са най-постоянни в своето непостоянство. Един-два добри изблика, последвани от някоя чутовна глупост. Един-два сравнително силни мача, последвани от разочароващ хикс. Това са релсите на ЦСКА през целия сезон. Безкрайно далеч от стандарта ЦСКА. Навремето Аспарух Никодимов, една от най-големите легенди в червено, е заявявал, че когато си от ЦСКА, трябва да имаш 7-8 силни мача, един по-среден и само един слаб. Това е критерият, това е заложено в армейските ценности и история. Доминация, надиграване и почти никакви грешки – това е армейското сито. Така се печелят титли и се коват национали и бъдещи звезди в европейския футбол. Друг начин все още не е измислен.
С един-два силни мача от пет – няма как да се случи. Без поредица от победи – резултатът отново ще е незадоволителен. В ЦСКА, с този му бюджет и организация, нищо друго освен победите не може да бъде счетено за позитив. Догодина летвата ще е още по-високо – борба за титлата. А с грешка на всеки три кръга злато няма как да се гони. Може би дори и Европа няма как да се гони. Освен ако конкуренцията не заспи.
Критерият в ЦСКА трябва само да се вдига, вместо да се застопорява и държи на финал за Купа и евробараж. Победа над Черно море в полуфиналите е задоволителна, но и задължителна. „Червеният“ клуб е орисан да преследва трофеи до последния възможен миг, че и след това. Разочароващо е, че Купата се явява единственият възможен повод за усмивка в този посредствен сезон. Кампания на непостоянството, грешките и прехода. Сезон, който трябва да се използва като трамплин за ЦСКА. Засилка за много по-висок отскок. Стратегията „Сергей Бубка“, както неколкократно натърти изпълнителният директор Радослав Златков.
Няма коментари.