Мачът между ЦСКА 1948 и Лудогорец не беше просто поредната, макар и изключително интригуваща среща в шампионата, а сблъсък, който можеше да даде нова посока на първенството. И той наистина го направи. „Червените“ нанесоха зрелищен удар по четиринадесеткратния хегемон, побеждавайки го с 5:4 в един от най-емоционалните и резултатни двубои в последните сезони. Ако само преди няколко месеца някой твърдеше, че ЦСКА 1948 ще успее да надхвърли образа на вечния тим в преход и да вдъхне респект у грандовете, щеше да бъде прието с усмивка и недоверие. Днес обаче това е реалност.
Трудно е да се намери по-ярък пример за футболна метаморфоза от тази, настъпила в Бистрица. В края на миналата кампания клубът изглеждаше без посока, без ясна структура и с крехка вяра, че може да се задържи сред водещите отбори. През летния прозорец обаче бе извършена една от най-мащабните и целенасочени селекции в българския футбол от последните години. Почти цял титулярен състав бе подменен и заменен с футболисти от три различни континента. Новите попълнения не само донесоха качество, но и изградиха база за стил, модел на игра и идентичност.
Фактът, че от стартовите 11 в сблъсъка срещу Лудогорец през април, само Петър Витанов е останал в групата, говори красноречиво. Това е тим изграден наново, без да се плаши от риска и без да е ограничен от догми. Да, клубът заплати цена за това и трябваше да си плати за нарушаването на правилото за четирима български футболисти в стартовия състав и ограниченията за играчи извън ЕС. Но резултатите и играта показват, че стратегията е била правилна.
Победата с 5:4 над Лудогорец не беше просто успех. Тя дойде след среща, в която ЦСКА 1948 показа характер, импровизация и увереност в своята система. Домакините поведоха с 5:1 и макар да се стигна до глупава загуба на инициативата, в нито един момент не изглеждаха притеснени. Психологическият елемент, ключов срещу тим като Лудогорец, беше на тяхна страна.
Схемата 4-2-3-1, въведена от старши треньора Иван Стоянов, продължава да бъде отличителният знак на тима. Стоянов, който не блести с шумни изявления и силни думи, разполага с рядък талант, а именно говори на езика на своите футболисти, без излишни добавки. Играта на отбора е подредена, ясна, динамична и най-важното – адаптира се в движение, според ситуацията и противника. Срещу Лудогорец това личеше във всеки ключов момент.
Подемът в Бистрица не е само резултат от добри входящи трансфери. Изходящите сделки също оформиха финансова стабилност и позволиха устойчивост. Продажбите на Ета Куфре, Емил Цонев и Теодор Иванов донесоха сериозни приходи, но и показаха на пазара, че ЦСКА 1948 е клуб, който развива играчи и продава на високо ниво. Това беше сигнал, че проектът не е временен и не зависи от моментна вълна на ентусиазъм.
Главната фигура в управлението на клуба – Цветомир Найденов, ясно демонстрира амбицията си да стигне до върха. Подножието вече не е достатъчно. Победата над Лудогорец го доказва.
Тук идва големият въпрос. Това ли е краят на продължилото почти 15 години надмощие на Лудогорец? Истината е, че символичният удар вече е нанесен. Но за да се превърне той в историческа граница, са нужни последователност и хладнокръвие.
Лудогорец все още притежава най-широката и качествена селекция в България. Но тимът започва да губи психическото предимство, което години наред го пазеше във вътрешно първенство. Липсва онази увереност, че в крайна сметка сезонът винаги завършва с титла в Разград. Сега усещането е друго: за първи път от много време насам шампионатът изглежда отворен.
За да спечелиш титла през този сезон обаче трябва да победиш не само Лудогорец, но и Левски. А „сините“ при Хулио Веласкес са организирани, уверени и последователни. Те не разчитат на индивидуални проблясъци, а на игрова система, която функционира вече почти автоматично. Левски изглежда най-стабилният конкурент в битката за върха, а „сините“ вече победиха ЦСКА 1948 в първенството.
Именно тук се крие интригата на сезона: ЦСКА 1948 притежава инерцията, Левски – структурата, а Лудогорец – опита. Въпросът е кой ще издържи най-дълго?
Сблъсъкът в Бистрица промени нещо фундаментално в начина, по който гледаме на българското първенство. ЦСКА 1948 вече не е аутсайдер или проект под въпрос. Това е отбор с ясна цел и амбиция. Лудогорец вече не изглежда непоклатим, а Левски наблюдава от върха и чака своя момент. Това е новата реалност на българското първенство. За първи път от много години насам има не един, а три реални претендента за върха.
Титлата тази година няма да бъде спечелена от най-богатия, нито от най-шумния, а от най-подготвения да устои, когато напрежението достигне точката на пречупване. И ако досега българското първенство беше предсказуемо, то от този момент нататък става истинска надпревара. А сезонът тепърва става наистина интересен.
Няма коментари.