В съвременния футбол всеки отбор има своите лидери и колкото повече са те, толкова по-спокойни са техните съотборници, треньори и фенове. Защото да си лидер и обединителна фигура, означава да притежаваш безспорни футболни качества, силен характер и манталитет на победител.
Този тип играчи имат огромно влияние върху играта и представянето на своите тимове. Те могат с едно отиграване или докосване да решават мачове, да обръщат негативни развои и да изваждат съиграчите си от заплетени ситуации.
Когато обаче те нямат ден или не показват по една или друга причина това, което умеят, стават сложно за отбора и другите негови футболисти на терена. Тогава много често сме виждали изпълнители с по-скромни възможности, които опитват да компенсират с дух, желание и раздаване, да изпитват трудности и да страдат.
Когато говорим за Ботев Враца, веднага казваме, че неговите лидери в предни позиции са Браян Переа и Даниел Генов. Играчи с опит и рутина, играчи с голям спортно-технически потенциал и играчи, които са еднакво полезни както при изграждането на атаките, така и при техния завършек.
Какво обаче се получи с двамата през изминалата есен? Генов навърши 35 години и очевидно пика на кариерата му е зад гърба му, но това не му попречи да показва същата всеотдайност и страст, и да вкара важни голове, донесли ценни точки на врачани.
На другия полюс се оказа колумбиецът, който е с четири години по-млад и в предните два сезона и половина демонстрира класа. Тя го превърна в един от най-добрите атакуващи чужди футболисти по нашите терени и по едно време се създаде впечатление, че Ботев може да получи солидна сума от негова продажба.
В началото на тази година Браян попадна и в полезрението на ЦСКА, но до сделка така и не се стигна. Впоследствие очаквано той имаше принос Ботев да запази елитния си статут, но през първата половина на тази кампания бе бледо копие на играча, чийто изяви феновете горещо аплодираха.
Ако се позовем на цифрите, те убедително сочат, че през есента Браян се превърна в разочаровние и длъжник на всички в Ботев. Халфът участва в 15 от 19-те шампионатни мача, като в 14 от тях излезе титуляр, а в 12 остана през цялото време на зеления правоъгълник. Веднъж бе сменен в добавеното време, а в друга среща излезе в 60-ата минута.
Също в 60-ата при домакинската загуба от Левски бе и единствената му поява като смяна. За тези 1260 игрови минути обаче Переа има два вкарани гола, като само единият е от игра, и не записа нито една асистенция. Той откри резултата при загубата с 1:2 от Черно море във Варна, а в следващия кръг направи същото от дузпа при успеха с 2:0 над Септември на „Христо Ботев“.
В шестия кръг Ботев надделя и срещу Локомотив в София и тогава никой не говореше как играе Переа, защото двете поредни победи вдъхваха оптимизъм. Врачани обаче не само, че не тръгнаха нагоре, но стана точно обратното – останаха на дъното, след като в последвалите 13 двубоя записаха една победа, три равенства и девет загуби.
Обективно погледното завръщането на Христо Янев като треньор не даде нужния ефект до този момент, а изявите на Переа бяха посредствени и оставаше усещане, че не само, че не помагаше, но беше и в тежест на другите. Разбира се, може да гадаем дали и контузиите, които получи, не нарушиха игровия му ритъм, но като цяло Браян беше далеч под нивото си. Това, естествено, се отрази и на резултатите на Ботев, който зимува предпоследен.
Отборът обаче доказа през миналата пролет, че е способен да се справи и в далеч по-деликатна ситуация под ръководството на Янев, така че надеждите да го направи и през този пролетен дял са живи. Хубаво ще бъде и ако Браян Переа покаже другото си лице до лятото – онова привлекателното, и в последните си 6 месеца от договора си с Ботев му помогне да си осигури осми пореден сезон в групата на майсторите. Все пак Переа е най-квалитетния, най-конвертируемия и най-скъпия играч на Ботев, и е логично очакванията от него да са най-високи.
Няма коментари.