Английският шампион Ливърпул спечели 70% от мачовете си във всички турнири през настоящата кампания и заема второ място във Висшата лига, но тимът на Арне Слот изглежда навлезе в период на сериозни колебания.
„Червените“ се радваха на впечатляваща кампания под ръководството на нидерландския специалист миналото лято, а натовареното лято с няколко рекордни трансфера създаде очаквания за начало на нова ера на доминация. Разточителните инвестиции обаче изиграха обратна роля, нарушавайки баланса в състава, който миналата година стигна до титлата във Висшата лига с лекота.
Седемте поредни победи в началото на сезона се оказаха подвеждащи. Серията бе поддържана от доза късмет и късни обрати, но това вече се изчерпа. Ливърпул загуби три последователни срещи преди октомврийската пауза за националните отбори – нещо, което не се бе случвало от 2023-а година насам, след като самият тим бе жертва на драмата, която доскоро му носеше успех.
First seven games of the season: 7 wins
— SportyTV (@SportyTV_) October 6, 2025
The next three: 3 losses
From flying high to struggling for form… Tough stretch for Liverpool#Liverpool pic.twitter.com/ZhLIzfkzQD
Загубите при гостуванията на Кристъл Палас, Галатасарай и Челси не предизвикаха спорове – съперниците заслужено надвиха „червените“. За щастие на Слот, паузата в първенството му дава шанс за задълбочен анализ и възстановяване на контрола, преди играчите да се завърнат от международните си ангажименти.
1. Разпада в защитата
Нестабилността в играта на Ливърпул се корени в защитата. Дори при успехи, отбраната често е разтеглена и уязвима срещу всеки съперник, атакуващ с бързина и числено предимство.
В пет от първите победи на тима този сезон, съперниците поведоха на два пъти, а в „Къмюнити Шийлд“ Ливърпул дори загуби след дузпи от Палас. В последните три поражения тимът изоставаше още до 16-ата минута. Отборът вече е инкасирал девет гола във Висшата лига – повече от Евертън, Съндърланд и Борнемут – и допуска средно по 1,38 очаквани гола на мач. Защитата, която миналата година бе най-солидна в елита, сега се пропуква твърде лесно.
Ротацията при крайните защитници също наруши стабилността. Новите попълнения Жереми Фримпонг и Милош Керкез, известни с офанзивния си стил, оставят празни пространства при преходите. Първият трудно се налага като титуляр, а вторият стартира разочароващо.
Нестабилната халфова линия допълнително утежнява ситуацията – проблемите с кондицията на Алексис Мак Алистър, както и непостоянството на Ибрахима Конате и капитанът Върджил Ван Дайк, подкопаха организацията. Пристигането на множество офанзивни звезди също наруши баланса.
Поправянето на защитата няма да е лесно – ще се изискват както персонални, така и тактически промени. Докато не постигне стабилност отзад, Ливърпул не може да повтори успеха си от миналата година.
2. Ситуацията с Ибрахима Конате
Ибрахима Конате се превърна в символ на защитните проблеми на Ливърпул. Макар да не е единственият виновен, индивидуалните му грешки са твърде видими, особено на фона на слуховете за интерес от Реал Мадрид. Французинът изглежда склонен да последва Трент Александър-Арнолд на „Сантиаго Бернабеу“ като свободен агент следващото лято, но засега представянията му подкопават репутацията му.
Лошото позициониране, безразсъдните влизания и несигурното разпределение на топката станаха честа гледка. Конате имаше сериозни трудности срещу бързи и мощни нападатели като Жан-Филип Матета и Виктор Осимен.
Макар винаги да е бил склонен към непостоянство, този сезон слабите му изяви са прекалено чести. Слот трябва да намери начин да го съживи или да го предпази, тъй като алтернативите в центъра на защитата са ограничени.
3. Загадката „Флориан Виртц“
Критиките към Флориан Виртц следва да бъдат внимателни. Германският халф, привлечен за 116 милиона паунда, е сред най-талантливите атакуващи играчи в света, но адаптацията му към Висшата лига се оказа по-трудна от очакваното.
Виртц зае ролята на „десетка“, заменяйки Доминик Собослай, но за разлика от унгареца не осигурява същата работа без топка и дефанзивно покритие. Това често оставя Ливърпул да се защитава с човек по-малко.
Германецът предпочита да действа около наказателното поле, но прекалено високите му позиции оголват центъра при загуба на владение. „Червените“ не са свикнали с толкова изявен офанзивен халф в системата си, което изисква нова тактическа адаптация.
Основната задача пред Слот е да намери баланс между атакуващия талант на Виртц и структурната дисциплина на отбора – предизвикателство без очевидно решение за момента.
4. Формата на Мохамед Салах
Мохамед Салах бе архитектът на триумфа миналия сезон, когато записа 34 гола и 23 асистенции. Очакванията да повтори тези показатели бяха нереалистични, но спадът му е видим.
Салах има три гола и три асистенции в девет мача – статистика, която изглежда прилична, но не отговаря на стандартите му. Египтянинът е пропуснал най-много чисти положения (три) и има успеваемост при дрибълите от едва 12,5%.
Той вече не е толкова клиничен и не успява да създава проблеми на левите бекове с обичайната си експлозивност. Макар далеч от слаба форма, влиянието му е намаляло именно в момент, когато Ливърпул се нуждае най-много от лидерите си.
33-годишният нападател трябва да повиши интензитета и ефективността си, ако „червените“ искат да избегнат задълбочаването на кризата, която се очертава под повърхността на иначе добрите резултати.
Няма коментари.