Отборът на Черно море завърши по подобаващ начин есенния полусезон със заслужена победа над ЦСКА с 2:0 в своя дом. Тази среща бе изиграно умно и тактически мъдро и дисциплинирано от „моряците“.
Те излязоха за първи път с трима защитници и се бранеха умело с 5-3-2, като много активни в двете фази бяха халф-бековете Николай Златев и Асен Дончев. Бронзовите медалисти показаха защо имат третата най-добра отбрана в елита, а напред търпеливо очакваха момента, в който да нанесат решителен удар.
Първи това направи Уеслен Жуниор с първия си гол за сезона, а след почивката Георги Лазаров фиксира крайния резултат. Като цяло Черно море бе на познатата висота в дефанзивен план и демонстрира ефективност в завършващия удар.
Така подопечните на Илиан Илиев ще зимуват на четвърто място с 33 точки, като при най-лошия вариант ще изостават на по 6 пункта от втория и третия.
Важно е обаче да се отбележи, че Черно море показа класа и през тази есен, отстоя високите си позиции и запази реални шансове напролет да изпълни високите си цели в трети пореден сезон.
Разбира се, „моряците“ преминаха и през няколко деликатни момента, които са нормални за футбола. Предвид това обаче, че отборът вдигна високо летвата, всеки негов неуспех има широк отзвук и дава повод за най-различни коментари, някои от които прибързани и несъстоятелни.
Черно море например нямаше победа в два мача поред, после и в три, а след това записа две поредни загуби, но тимът успяваше да се връща към победите и да не изостава от челниците.
По този начин Черно море доказа, че никой не бива да се съмнява в индивидуалните качества на играчите му и в неговата стойност като отбор, който е способен да преодолява всяко едно препятствие, за да остава най-горе в класирането.
Любопитно е също, че Черно море спечели повече точки като гост – 18, и по този показател е на второ място в групата на майсторите.
Разбира се, ако трябва да посочим причините за добрите игри и позитивни резултати, на първо място те ще са свързани с отборната игра на Черно море и треньорския гений на Илиан Илиев.
Но все пак е редно да отдадем заслуженото и на някои изпълнители. Започвам с Георги Лазаров и Николай Златев. Първият е голмайстор на отбора със 7 попадения в първия си полусезон в елита, стигна до младежкия национален отбор и започна да прави име във футбол.
С елегантните си действия по целия фронт на атаката, голмайсторските си умения и усет за комбинативност, Георги е еднакво полезен както на върха на атаката, така и зад тарана и по левия фланг.
Златев пък е втория най-добрия стрелец на Черно море с 5 гола и също младежки национал. Но най-важното е, че през тази календарна година и особено през есента, показа, че се развива в правилната посока и се превърна в основна фигура.
Иначе на местата си продължиха да тежат стожерите в ариергарда Живко Атанасов и Влатко Дробаров, десния бек Асен Дончев, който срещу ЦСКА припомни, че може да се справя и отляво, както и капитана Васил Панайотов в средата на терена.
Що се отнася до останалите нови попълнения, при някои адаптацията към стила на игра на Черно море продължи по-дълго.
Асен Чандъров например имаше свои силни моменти, но остава впечатление, че може да дава далеч повече. Давид Телеш пък започна на добро ниво първенството, но после направи крачка назад.
Що се отнася до Селсо Сидни, той дълго чакаше своя първи гол, но след като се отпуши, загатна, че е възможно да върши работа в най-предни позиции.
Вратарят Кристиан Томов дойде като втори избор през лятото, но през последните седем шампионатни двубоя стана първи и записа четири сухи мрежи.
Жоао Бандаро игра само в последните две срещи, като срещу ЦСКА за първи път бе титуляр, но даде заявка, че с качествата си ще е солидна опция напролет както при схема с трима бранители, така и като ляв бек.
На този етап длъжници от летните попълнения остават Жоао Педро, въпреки че имаше някои проблясъци, Густаво Франса, Фелипе Кардосо и Телеш. Визирам тях, тъй като получиха много повече игрови минути от Бандаро.
Радващо е още, че Берк Бейхан се завърна по-силен след контузиите, а отписвания Уеслен Жуниор заигра по-редовно в последните мачове и отбеляза важен гол срещу „червените“, който би трябвало да му вдъхне увереност и самочувствие.
По една или друга причина останалите футболисти не разкриха напълно потенциала си, макар че Цветомир Панов до травмата се представяше така, както се очаква него. Конкурентът му Даниел Мартин пък бе на приливи и отливи.
Вън от съмнение е обаче, че всички тези въпросни играчи имат качества и които от тях останат за втория полусезон на „Тича“, ще поддържат висока вътрешната конкуренция.
Няма коментари.