След историческия сезон 2023/2024, в който Черно море стигна до второто място в крайното класиране, очакванията към тима бяха високи. Варненци, водени от дългогодишния си наставник Илиан Илиев, се намираха в позиция на утвърдено присъствие в елита, но предстоящата кампания постави отбора пред нови и сериозни изпитания.
Съчетание от възрастови фактори, ключови напускащи фигури и структурни размествания, свързани със съвместяването на треньорски пост на „Тича“ и националния отбор от страна на Илиев, оформиха сезон, белязан от колебания и промени. Макар и лишен от блясъка на предходната година, пътят на Черно море през 2024/2025 показа устойчивост, зрялост и способност за адаптация – качества, които превърнаха бронзовото отличие в напълно заслужен край на турбулентна, но важна кампания.
Външните фактори също поставиха „моряците“ под напрежение, включително публичните конфликти с шефа на ПФЛ Атанас Караиванов относно съдиите и възможен конфликт на интереси. Напрежението достигна пик с подаването на оставка от страна на Илиев в националния отбор, която обаче не бе приета. Специалистът получи доверие от БФС и ръководството на Черно море, с очакване за нов договор. Това би удължило престоя на най-дългия задържал се треньор у нас, започнал в края на 2017-а година, като вероятно ще надхвърли десетилетие.
Още в началото се появиха сигнали, че нещо в Черно море не върви – нулево равенство срещу ЦСКА 1948. В третия кръг дойде и първата загуба от намиращия се в слаба форма Локомотив София. Въпреки това тимът намери сили да влезе в ритъм и започна да трупа актив. Нападението зависеше почти изцяло от Дуду, който бе подпомогнат и от ветерана Клаудиу Кешеру, реализирал шест гола. Но спадът бе осезаем както в атака, така и в защита. Въпреки запазения характер, липсваше решителност – в предходната кампания отборът печелеше тежки мачове с късни голове, а сега често губеше, когато не започне силно. Това коства и лидерската позиция на отбора през зимата, която тимът заемеше година по-рано.
Все пак тимът влезе в пролетния дял на трета позиция, с равен актив с Ботев Пловдив и Левски. Но вместо стабилизиране, през зимата настъпи разпад – Дуду бе продаден на Арис Солун, а Кешеру сложи край на кариерата си и пое ръководен пост в Румъния.
Опитите за адекватна замяна с Дерик Осей, Тиерно Бари и Димитър Тонев не дадоха резултат. Логично, пролетният спад бе неизбежен. За щастие на Черно море, сериозни проблеми настъпиха в Ботев Пловдив, където след напускането на собственика Антон Зингаревич започна финансова криза. Варненци стартираха пролетта със загуба от Локомотив Пловдив на „Тича“ – първа у дома от година и половина. Това не доведе до срив, но домакинските победи се превърнаха в рядкост – шест поредни ремита с резултат 1:1. В нападение отборът бе неефективен – рядко вкарваше повече от гол. Победи дойдоха само срещу последния Хебър Пазарджик, с късен гол, и срещу Левски, над който Черно море надделя два пъти в първенството и веднъж за Купата на България. „Сините“ обаче дръпнаха напред, а Арда притисна варненци и дори временно ги измести от третото място.
В плейофната фаза обаче се проявиха класата и опитът на Илиев и отбора му – равенства с Арда (два пъти) и с Левски гарантираха бронзовото отличие. А след като Лудогорец спечели дубъл, Черно море получи директна квота за третия по сила европейски клубен турнир Лигата на конференциите.
Макар и изпълнена с предизвикателства, кампанията 2024/2025 може да се нарече успешна. За първи път в клубната история „моряците“ завършват в Топ 3 два поредни сезона – второ място през 2023/2024 и трето през настоящия. Любопитно е, че през пролетта тимът спечели едва три от 17-те си мача.
Вратарят Пламен Илиев пък завърши сезона в Първа лига с най-много „сухи“ мрежи. Стражът на варненци не допусна гол в 14 срещи. Илиев бе титуляр във всичките 36 двубоя от шампионата и оглави тази класация. След него се наредиха Янко Георгиев от Крумовград и Ханс Кристиан Бернат от Ботев Пловдив с по 13 „сухи“ мрежи.
Черно море може и да не повтори сензацията от предходната година, но остави ясно послание – стабилността и идентичността не се измерват само в трофеи и победи. Бронзовият медал, спечелен сред вихър от изпитания, е символ не просто на класиране, а на устойчивост, професионализъм и вярност към клубната философия. Сега „моряците“ се изправят пред нова страница – време за преосмисляне, обновление и търпеливо изграждане. Основни футболисти като Даниел Димов, Виктор Попов и Мазир Сула си тръгват, което ще означава изграждането на почти изцяло нов състав.
А дали идва период на преход или начало на нов подем – ще покаже само времето. Но едно е сигурно: Илиан Илиев вече е доказал, че притежава умението да гради боеспособни отбори и под негово ръководство Черно море ще продължи да бъде фактор, с който всички трябва да се съобразяват.
Няма коментари.