Челси разгроми Пари Сен Жермен с 3:0 и спечели първото издание на новото Световно клубно първенство на стадион „МетЛайф“ в Ню Джърси. Коул Палмър бе звездата на вечерта, като отбеляза два гола и асистира за трети. ПСЖ, който пристигна в САЩ като първенец на Европа след спечелената историческа Шампионска лига и след гръмка победа с 4:0 над Реал Мадрид в полуфиналите, бе считан за безспорен фаворит. Но този път ролите се обърнаха: вместо да водят с три гола до почивката, както срещу Реал, французите се оказаха в ролята на догонващи – и то при резултат 0:3 още на полувремето.
Палмър откри резултата в средата на първото полувреме, удвои аванса на 30-ата минута, а в 43-ата подаде на Жоао Педро, който реализира третия гол, възползвайки се от лошата защита. Така ПСЖ бе напълно обезоръжен още преди почивката. Лошият ден за парижани завърши с червен картон за Жоао Невеш четири минути преди края – след преразглеждане с ВАР, той бе изгонен заради дърпане на Марк Кукурея, далеч от топката.
Резултатът бе шокиращ за мнозина, но напълно заслужен за Челси, който сложи край на дълъг, но исторически сезон – тимът спечели и Лигата на конференциите, и зае четвърто място във Висшата лига. Победата донесе на клуба и сериозна парична награда – около 125 милиона долара.
ПСЖ също ще получи финансова компенсация, но разочарованието е осезаемо – пропусната беше възможността да се прибави още един трофей към вече спечелените през сезона Шампионска лига, френско първенство и Купа на Франция. Все пак основната цел – покоряването на Европа – бе изпълнена, а тимът на Луис Енрике ще има месец почивка преди следващото си предизвикателство – Суперкупата на Европа срещу Тотнъм.
Стадион „МетЛайф“ в Ню Джърси създаде изключителна атмосфера с гледка към силуета на Манхатън. Сред над 81 хиляди зрители бяха и американският президент Доналд Тръмп с първата дама Мелания. Финалът бе гарниран и с първото в историята на ФИФА шоу на полувремето, напомнящо на спектаклите от Супербоул.
Челси – на прага на нещо специално след триумфа в САЩ
Дали Челси е най-добрият отбор в света в момента? Вероятно не, но последните събития поставят сериозна основа за подобно твърдение в близко бъдеще. Успехът на „сините“ в Лигата на конференциите без съмнение е впечатляващо постижение, независимо от опитите на някои критици да омаловажат турнира или значимостта на трофея.
Факт е, че това състезание изисква сериозен подход и физическа издръжливост, а Челси демонстрира както тактическа зрялост, така и ментална устойчивост. Аргументите, че участниците не са играли с максимално старание или, че умората е била решаващ фактор, не издържаха – всички отбори в надпреварата бяха изправени пред сходни условия.
Коул Палмър отново изигра ключова роля, показвайки, че е роден за големите мачове, но истинският архитект на този възход е мениджърът Енцо Мареска. Само преди седмици постът му изглеждаше несигурен, след като бе критикуван за прекалената си упоритост в очите на част от феновете на „сините“. Но в решаващите моменти Мареска демонстрира неочаквана тактическа гъвкавост.
По подобие на Ангелос Постекоглу и неговата трансформация на Тотнъм Хотспър, Мареска също захвърли рисковия стил в защита и заложи на директна игра с висока преса. Противникът, в случая ПСЖ, не успя да се справи с интензитета и дългите диагонални подавания зад гърба на защитата, което доведе до категорична победа за лондончани.
Така Мареска премина от мениджър на ръба на уволнение до фигура, която класира Челси за Шампионската лига и спечели два трофея в рамките на два месеца – нещо, което малцина очакваха в началото на кампанията.
Макар и все още далеч от статута на най-добър отбор в Англия или в света, Челси безспорно изглежда способен да изкачи още по-високи върхове. Младият състав набира увереност, резултатите започват да съответстват на вложените усилия, а атмосферата около клуба подсказва, че предстои нещо специално. Този триумф не е край, а вероятно само началото.
Луис Енрике в центъра на скандал след края на финала с Челси
Финалът между Челси и Пари Сен Жермен приключи с напрежение не само на терена, но и след последния съдийски сигнал, когато се разигра сериозен инцидент с участието на старши треньора на френския гранд Луис Енрике. Испанецът бе замесен в бурна конфронтация, след като се появиха кадри как удря шамар на нападателя на Челси Жоао Педро. В схватката се включиха и вратарят на ПСЖ Джанлуиджи Донарума, защитникът Ашраф Хакими и халфът на Челси Андрей Сантос.
Въпреки силния сезон, за който Луис Енрике и неговите футболисти получиха немалко похвали, поражението във финала доведе до загуба на контрол и дисциплина в заключителните минути и след края на срещата. Фрустрацията на парижани бе очевидна, след като отборът бе напълно надигран от Челси, а допълнително напрежение внесоха действията на халфа Жоао Невеш, който бе изгонен с директен червен картон за дърпане на косата на Марк Кукурея.
Секунди след последния съдийски сигнал, Луис Енрике влезе активно в конфликта, който избухна на терена, като се наложи част от щаба на ПСЖ да го отведат заедно с Донарума, преди ситуацията да излезе извън контрол. На пресконференцията след мача испанският специалист опита да омекоти напрежението с обяснение за действията си:
„В края на мача възникна ситуация, която според мен можеше да бъде напълно избегната. Целта ми, както винаги, беше да разделя играчите и да предотвратя по-сериозни сблъсъци. Имаше много напрежение, много натиск и оттам възникна верижна реакция от страна на много хора. Всички трябва да избягваме подобни сцени. Повтарям – моето намерение беше да предотвратя по-нататъшна ескалация“.
Коул Палмър се завърна с гръм и трясък
На стадион „МетЛайф“, където ПСЖ пристигна като безспорен фаворит с всичките си звезди, един футболист на Челси привлече вниманието и промени цялата картина – Коул Палмър. Скромен извън терена, но изключително уверен на него, 23-годишният атакуващ полузащитник от Уитеншоу изигра ключова роля в сензационната победа на „сините“, почти сам съкрушавайки съперника още през първото полувреме.
Двата му гола бяха отражение на неговата прецизност и хладнокръвие. И при двете ситуации Палмър се озова в зоната пред наказателното поле, откъдето с хирургическа прецизност прати топката в долния ъгъл на вратата, пазена от високия 195 см Джанлуиджи Донарума.
Това, което не се вижда на пръв поглед, но е също толкова важно, бе начинът, по който съотборниците му отваряха пространство. Пробивите на останалите в атаката създаваха условия Палмър да разгръща пълния си потенциал. Макар неговото движение, позициониране и четене на играта да са сред най-високото ниво в отбора, системата на Челси в този мач бе напълно ориентирана към това да извлече максимума от своя №10 – и резултатът бе безупречен.
След колеблив финал на сезона, белязан от известен спад във формата, Палмър избра най-подходящия момент да напомни за класата си. Без значение дали е позициониран отляво или вдясно в атакуващото трио, той оказва влияние върху играта, каквото малцина в състава на Челси могат да постигнат. За онези, които се усъмниха в него по време на трудните месеци – представянето му срещу ПСЖ бе ясен отговор. Палмър не само, че е отново във върхова форма, но и изглежда готов да поведе Челси към още по-големи цели.
Какво се обърка за ПСЖ срещу Челси?
Въпреки бляскавата и безмилостна игра на Челси, крахът на Пари Сен Жермен на финала бе изненадващо рязък и необясним с оглед на представянето им до този момент в турнира. Отборът на Луис Енрике, който бе отбелязал 16 гола и допуснал едва един в предишните си мачове от надпреварата, претърпя катастрофа, допускайки три попадения още до почивката – едно от най-слабите им полувремена в последните години.
Статистиката само подчертава колко рядко срещан бе подобен срив. Това бе едва третият случай от началото на катарската ера в ПСЖ през 2011-а година, в който парижани инкасират поне три гола в рамките на първите 43 минути. В предишните два – срещу Лион през 2012-а и срещу Амиен през 2020-а година, отборът успяваше да избегне поражението. Този път обаче нямаше спасение.
Разочарованието се задълбочи с червения картон на Жоао Невеш в самия край на мача, след като със ВАР се видя как полузащитникът дърпа косата на Марк Кукурея – действие, което показа тоталната загуба на дисциплина и контрол.
В контекста на сезона – в 64 официални срещи досега, ПСЖ бе допуснал три гола в значим мач само два пъти: веднъж при загубата с 1:3 от Ница в Лига 1 (когато титлата вече бе спечелена), и веднъж при драматичния четвъртфинален реванш в Шампионската лига срещу Астън Вила, завършил с общ успех 5:4. Това подчертава колко необичаен бе крахът в Ню Йорк.
Особено осезаемо се оказа отсъствието на ключовия централен бранител Уилиан Пачо, а Лукас Бералдо изглеждаше разколебан и често неподготвен. Той бе разкъсван между действията в центъра и по фланговете, а също бе замесен при всички три попадения на Челси.
При първия гол, Мало Густо напълно елиминира Нуно Мендеш в индивидуален дуел – нещо, което рядко се случва на левия бек на ПСЖ, това отвори пространство за числено предимство четирима на трима. Второто попадение бе плод на тактическа грешка – Витиня остави Коул Палмър на силния му ляв крак, а Бералдо не го затвори навреме, оставяйки му огромно пространство да стреля. При третия гол Палмър проби през празното пространство между халфовата и защитната линия и без особена съпротива пусна пас към Жоао Педро, който се измъкна зад Бералдо.
Целият отбор изглеждаше парализиран – без идеи, без агресия и без реакция. Липсваше структурна организация, а защитната линия бе хаотична. В мач, в който се изискваше максимална концентрация, ПСЖ направи един от най-слабите си мачове за сезона. И това хвърли сянка върху иначе впечатляващата 2025-а година на тима.
Президентът Тръмп на финала: аплодисменти, освирквания и златни трофеи
Президентът на САЩ Доналд Тръмп бе сред официалните гости на финала на Световното клубно първенство и даде кратко интервю на полувремето.
„Прекарвам си наистина страхотно. Страхотен спорт“, коментира Тръмп с типичния си ентусиазъм.
Но колкото и положително да звучеше пред камерите, посрещането му от публиката беше далеч по-смесено. Още по време на изпълнението на американския химн преди началото на мача, появата на Тръмп на големия екран предизвика ясно доловими освирквания. След последния съдийски сигнал, когато излезе на терена заедно с делегацията за церемонията по награждаването, реакцията на част от трибуните бе още по-силна – бурни и продължителни освирквания заглушиха иначе тържествената атмосфера.
Въпреки това, Тръмп зае мястото си до президента на ФИФА Джани Инфантино, когото самият той нарече „моят голям приятел“, и заедно двамата връчиха индивидуалните отличия. Именно Тръмп подаде „Златната топка“ на Коул Палмър за Най-добър играч на турнира, преди да връчи и големия трофей на капитана на Челси – Рийс Джеймс.
Любопитен момент бе и фактът, че Тръмп остана на сцената по-дълго от очакваното, ръкопляскайки, докато Джеймс вдигаше трофея високо над главата си.
Футбол, но не както го познаваме
„Шестдесет и три Супербоула за един месец!“ – така с гръмко обещание президентът на ФИФА Джани Инфантино анонсира новия формат на Световното клубно първенство, амбицирайки се да превърне всеки мач в грандиозно зрелище, достойно за сравнението с най-голямото спортно шоу на Америка – Супербоул. Ако това бе обещание, за мнозина то прозвуча по-скоро като заплаха.
През по-голямата част от турнира ефектът на „НФЛ стилистиката“ не се усещаше особено – някои от зрелищните елементи, като индивидуалните излизания на играчите преди мачовете, останаха без емоционален заряд и публика. Но финалът в Ню Джърси бе друго измерение. Там събитието наистина се доближи до холивудска продукция, с пищно шоу на полувремето, включващо звезди като Джи Балвин, Додже Кет и Coldplay, подкрепени от пиротехника, която би засрамила повечето новогодишни тържества по света.
Футболът върви в тази посока от известно време – видяхме го във финалите на Шампионската лига и Световното първенство в последните години. Но сега границата между спорт и шоу бе напълно размита. Това вече не изглеждаше като футболен финал, а по-скоро като гигантско ФИФА-шоу, около което е заложен футболен мач, а не обратното.
Неразделна част от този нов облик бе и забавеният старт на срещата – осем минути по-късно от обявеното време, както и удължената почивка между полувремената до 24 минути, вместо обичайните 15. Промени, които съвсем осезаемо нарушиха ритъма на футболното събитие, за сметка на всичко останало.
От една страна, този подход цели да отвори играта към нови пазари и аудитории. От друга – за много традиционалисти, това вече не е футболът, който познават. Или поне не в същата си същност. Както би казал някой – това е футбол, но не такъв, какъвто го обичаме.
Няма коментари.