Челси победи Манчестър Юнайтед с минималното 1:0 на „Стамфорд Бридж“ в мач от предпоследния 37-и кръг на английската Висшата лига. Единственото попадение в срещата реализира Марк Кукурея в 71-ата минута.
С този успех лондончани се изкачиха на четвъртото място в класирането и останаха в борбата за участие в Шампионската лига. В последния кръг Челси ще гостува на Нотингам Форест в решаващ мач за класирането в най-престижния европейски турнир.
Манчестър Юнайтед отново не впечатли с представянето си в първенството и допусна 18-ата си загуба в първенството. Отборът обаче ще има възможност да приключи сезона с трофей, когато се изправи срещу Тотнъм Хотспър във финала на Лига Европа, който ще се играе в Билбао следващата сряда.
Докъде се простират надеждите на Челси за Шампионската лига?
Челси постигна победата, от която отчаяно се нуждаеше, за да запази шансовете си за участие в Шампионската лига и вече държи съдбата си изцяло в свои ръце. Отличната голова разлика в сравнение с Астън Вила дава сериозно предимство на лондончани, а евентуален успех срещу Нотингам Форест в последния кръг трябва да гарантира мястото им в Топ 5.
Преднината на Челси пред състава на Унай Емери по голова разлика е цели 11 попадения. Колкото и колеблив да беше Манчестър Юнайтед през този сезон, трудно е да си представим, че ще допусне толкова много голове срещу Вила на „Олд Трафорд“ следващата неделя. В същото време Челси оказа допълнителен натиск върху Нюкасъл Юнайтед и Манчестър Сити преди техните ключови сблъсъци срещу Арсенал и Борнемут.
Въпреки това, трите точки срещу Нотингам Форест, който сам преследва място в европейските турнири, не са никак гарантирани. „Сините“ са записали едва една победа като гост след триумфа над Тотнъм Хотспър на 8 декември – успехът над Фулъм на 20 април, изкован с два късни гола.
Равенството срещу Форест също може да се окаже достатъчно, за да остане пред него в класирането, но при това положение Челси ще трябва да се надява, че Манчестър Юнайтед, който изравни клубния си антирекорд от девет домакински загуби в рамките на един сезон, ще му направи услуга срещу Астън Вила.
Ако Юнайтед бъде повлиян от евентуално изтощение след финала в Лига Европа, независимо дали ще спечели трофея или не, това може да изиграе роля в битката за местата, даващи право на участие в Шампионската лига.
Това ли ще бъде стартовият състав на Рубен Аморим за финала в Лига Европа?
Рубен Аморим заложи на силен стартов състав само пет дни преди финала в Билбао, точно както предварително бе загатнал, аргументирайки се, че поддържането на игрови ритъм е по-важно от риска от евентуални контузии. Рискът се оказа оправдан.
Умората не би трябвало да бъде решаващ фактор, като се има предвид последователната ротация, прилагана от Аморим – в последните шест мача на Юнайтед в първенството той направи поне по пет промени. Може ли това да е съставът, който ще видим и на „Сан Мамес“? Имаше известни подсказки в тази посока.
Андре Онана се завърна на вратата, след като пропусна последните две срещи в първенството. Младите футболисти, които получиха шанс за изява напоследък, бяха оставени на пейката. Във всеки случай опциите за ротация както в защитната тройка, така и в предни позиции не са много.
Мануел Угарте и Алехандро Гарначо също имат основание да претендират за място сред титулярите, особено, след като започнаха и в четирите двубоя от четвъртфиналите и полуфиналите на Лига Европа.
Същевременно, завръщането на Амад Диало и Мейсън Маунт даде възможност на Аморим да прекрои формацията си и да внесе свежест, като и двамата направиха едни от най-силните си представяния за Юнайтед.
Въпреки тези тактически корекции и известните обещаващи сигнали в първите 30 минути, Юнайтед в голяма степен отново изглеждаше беззъб в атака и нерешителен в завършващата фаза, както често се случва напоследък. Това бе първият път, в който Аморим избра този конкретен състав. Ако се довери на същите единадесет и в Билбао, представянето ще трябва да бъде далеч по-убедително.
Колко важни са головете на Марк Кукурея за Челси?
Марк Кукурея може да се почувства пренебрегнат, след като Мойсес Кайседо бе избран за Играч на сезона на Челси, особено с оглед на новопридобития му усет към головете през тази кампания. Испанският ляв бек реализира пет попадения в първенството (и общо седем във всички турнири), изравнявайки се с Йошко Гвардиол от Манчестър Сити, като последният му гол се оказа и най-значимият до момента.
Асистенцията дойде от Рийс Джеймс, върнал се в познатата си позиция на десен бек след кратък престой в халфовата линия. В един от малкото моменти на качество в иначе безличен двубой, Джеймс овладя топката на границата на наказателното поле, завъртя се елегантно и центрира прецизно, а Кукурея с мощен удар с глава преодоля Онана.
Друг негов гол с глава в Лигата бе решаващ при победата с 2:1 над Брентфорд през декември. Не само количеството, но и значимостта на попаденията му се откроява. Силният му удар извън наказателното поле срещу Лестър Сити донесе трудната победа с 1:0.
Още по-важно е, че Кукурея се отличаваше с постоянство в дефанзивните си задачи през сезона, като включванията му по левия фланг осигуряваха широчина и дълбочина в изграждането на атаките при Енцо Мареска. Но, ако Челси успее да си гарантира участие в Шампионската лига през следващия уикенд, неговото неочаквано голово докосване ще остане сред най-запомнящите се приноси на сезона.
Какво се случва с Расмус Хойлунд?
Още една трудна вечер за Расмус Хойлунд – нападателят на Манчестър Юнайтед отново се мъчеше да направи нещо на върха на атаката, но не успя да затрудни защитата на Челси, като дори не отправи нито един удар към вратата.
Трудно е да не изпитаме известна симпатия към Хойлунд, като се има предвид, че той продължава да разчита основно на дълги и несигурни подавания от дълбочина, вместо да бъде интегриран в комбинационна игра. В определени моменти през последните мачове играта му с гръб към вратата показа подобрение, но в този двубой той отново срещна сериозни затруднения.
Няколко от атаките на Юнайтед приключиха в краката на Хойлунд, включително едно обещаващо разиграване, завършило с това, че нападателят загуби топката на ръба на наказателното поле на Челси. Бруно Фернандеш няколко пъти демонстрира раздразнение, когато Хойлунд не направи правилните движения в атака.
Подобни ситуации не са новост за датчанина през този сезон, но в началото на второто полувреме настъпи и странен инцидент – съдията Крис Кавана го принуди да напусне терена, за да премахне електронно устройство от китката си, което остави Юнайтед с човек по-малко в ключов момент. Макар Хойлунд редовно да носи този артикул през сезона, правилникът на IFAB забранява покриването на бижута с лента, като играчите подлежат на санкция при неспазването му.
Нищо не изглежда да върви в полза на нападателя в момента, въпреки надеждите, че головете срещу Борнемут и Атлетик Билабо ще дадат нов тласък на формата му. Рубен Аморим сякаш няма алтернатива и ще трябва да заложи на Хойлунд и във финала в Билбао. Самият нападател със сигурност би искал да бъде по-близо до образа на безкомпромисната „деветка“, на която Юнайтед да може да разчита.
Колко слаб беше Манчестър Юнайтед този сезон?
Последното гостуване на Манчестър Юнайтед във Висшата лига за този сезон завърши с поредна загуба – девета като гост през кампанията. Включвайки и шест равенства, тимът е събрал едва 18 точки далеч от дома – най-слабият им актив като гост в ерата на Висшата лига след 1992-а година, което е по-малко от точка средно на мач.
Не че представянето на „Олд Трафорд“ беше много по-добро, но контрастът с миналия сезон е поразителен – тогава Юнайтед бе с шестия най-добър актив като гост в първенството. Сега ситуацията изглежда коренно различна.
Вярната гостуваща публика на Юнайтед трябваше да изтърпи множество разочарования още от август насам. Единствените стадиони, на които „червените дяволи“ постигнаха победи и ще посетят отново следващия сезон, са „Крейвън Котидж“ на Фулъм и „Етихад Стейдиъм“ на Манчестър Сити.
Въпреки слабите резултати, все още съществува математическа възможност тимът да завърши на четвъртото място отзад напред, макар че до момента е победил само четири от отборите над себе си в класирането. А в периода на Рубен Аморим на „Олд Трафорд“ успехите срещу отбори от Топ 6 се броят на пръсти – едва три.
Нищо от това вече не изненадва особено, а част от причините могат да се търсят и в отклоненото внимание към европейските ангажименти. Но каквото и да се случи във финала в сряда вечер, представянето извън дома просто трябва да бъде драстично подобрено през следващия сезон.
Няма коментари.