Вече са ясни квалификационните групи в зона УЕФА преди Световното първенство през 2026 година. Мондиалът ще се проведе на територията на САЩ, Мексико и Канада, но за родните национали отново ще остане телевизионно изживяване.
И все пак – победителят от плейофа в Лига на нациите Испания или Нидерландия, съседите от Турция и страната от отсрещния бряг на Черно море – Грузия, ще са нашите съперници в група Е. За зла участ, още преди няколко седмици стана ясно, че „лъвовете“ ще са в „къса“ група само с 4 отбора. Но това носи и рискът за по-тежки съперници, каквито се паднаха. Съвсем в реда на нещата. За българския тим лесно няма.
Непонятно е и защо тегленето в Цюрих провокира толкова емоции у феновете. За журналисти, анализатори и експерти всичко изглеждаше в една идея по-умерен вид – наясно са, че възможността да се класираме граничи с тази папата да приеме исляма. Но въпреки всичко се прокрадваха изречения и заглавия като „Кошмарна група“, „Мисията невъзможна“, „Изтеглихме късата клечка“ и тем подобни. А реално няма защо, мисията е невъзможна отдавна, кошмарът не обещава да свърши, а късметът ходи при подготвените и няма как да изтеглим „дълга“ или цяла клечка.
От урна 1 – греда. Испания или Нидерландия. Европейският шампион или полуфиналистът от континенталния форум. „Ла Фурия Роха“ е вероятно отборът в най-добра форма в Европа, а предвид факта, че отдавна не сме мерили сили, е твърде вероятно избраниците на Луис де ла Фуенте да не ни подценят. „Лалетата“ пък са традиционно труден съперник и под ръководството на Роналд Куман търпят бавен прогрес. Имат и да ни връщат за световните квалификации през недалечната 2017 година.
От урна 2 – съседски сблъсък. С други думи – Турция. Южните ни съседи бяха един от най-тежките възможни опоненти в урна 2. Реално погледнато, „лунните звезди“ са и първият ни сигурен противник. Винченцо Монтела, вдигнал сериозно акциите си начело на турците, определи групата като „трудна“, чисто от италианска куртоазия. Самолетчето отлично знае, че турският състав ни превъзхожда многократно. Както индивидуално, така и отборно. В състава на Монтела личат имена като Хакан Чалханоглу, Кенан Йълдъз и Арда Гюлер, които играят за някои от най-големите еврограндове ала Интер, Ювентус и Реал Мадрид. Местната им лига пък е една от най-проспериращите и вече спокойно може да се нарече шестата най-силна в Европа.
От урна 3 – пак прогрес, оттатък Черно море. Грузия с Хвича Кварацхелия. Воденият от Вили Саньол тим неотдавна игра с нашите „трикольори“. В Лига на нациите „кръстоносците“ победиха с 5:2 в Разград, а две седмици по-късно ни изпуснаха в столицата си Тбилиси – 0:0. Онова пътуване до другия бряг на Черно море ще се запомни най-вече с катастрофата, която претърпя отборът ни в столицата на Грузия. В последните години Грузия си проправя път нагоре в европейската футболна пирамида и смело може да се нарече средноевропейска сила. Страната изкара футболисти като Хвича Кварацхелия, звездата на Наполи и един от най-добрите флангови нападатели в света, както и Гиорги Мамардашвили, бъдещият вратар на Ливърпул. Около дузина пък са футболистите на Саньол, които играят в топ 5 първенствата на Европа – Англия, Испания, Италия, Германия и Франция.
След това кратко резюме на група Е в световните квалификациите, сами можем да кажем, че отборът от урна 4 – България, не е с мащабни шансове за Мондиал 2026. Илиан Илиев и възпитаниците му трябва да направят много повече от чудо, за да гонят изобщо едно от най-добрите втори места. А то дори не го класира, а само му дава още една пресявка под формата на плейоф. Но за втората позиция едва ли трябва да се притесняваме. Има кой да си я оспорва.
Няма коментари.