Случи се! Повярвахме и го изстрадахме! България обърна САЩ от 0:2 до 3:2 и е полуфиналист на Световното първенство по волейбол във Филипите. След 19 години страната ни отново е сред последните четири на Мондиал, а сега дори изгледите са за по-силен медал от бронза на Матей Казийски и компания. Цялата нация отново е обединена. Сърцата на всички сънародници бият в ритъма на волейбола.
Наречете ме оптимист, но още след първия мач с Германия (3:0) прогнозирах финал за нашите! Наречете ме мечтател, но защо да не станем и шампиони! Но нека оставим емоциите на страна за момент, защото преди всичко предстои полуфинал срещу Чехия. Сблъсъкът е в събота от 9:30 ч. наше време. Съперникът наглед е доста под нивото на „лъвовете“, но не бива да се подценява и за миг.
Селекционерът Джанлоренцо Бленджини за момента ръководи по перфектен начин отбора във Филипините. Италианският специалист и за миг не дава на младия български състав да се отпуска. Дори в протоколния мач срещу Чили от групите, когато сънародниците ни затвориха втория и третия гейм на по 12 точки.
Желязна воля
За да обърнеш САЩ от 0:2 с толкова млад състав, трябва да демонстрираш изключителна воля. В най-важния момент нашите момчета го показаха. Алекс Николов тръгна много трудно и играта му въобще не вървеше в първите две части. Много е лесно в такът момент да си кажеш „просто не ми е ден“. Навярно и мнозина биха го направили, защото това го има в големия спорт. Преди всичко професионалните спортисти са хора.
Но нашите се вдигнаха – всички заедно. Изпадне ли някой в дупка, другите го хващат за ръка и го издърпват. Силата на този млад български отбор е колективът!
Династията Николови
В часовете след триумфа цялата нация е благодарна на Владимир Николов и съпругата му Мая. Възпитали са отлично своите синове Алекс и Симеон, които в момента са две от изгряващите суперзвезди на световния волейбол. Извън залата обаче остават здраво стъпили на земята. Начетени и смирени момчета. Такива са истинските шампиони! Минаха през колежанското първенство в САЩ, където далеч от родината и семейството се превърнаха в мъже. А бойното им кръщене е това Световно първенство.
Защото настоящият отбор на България е готов за велики дела – тепърва в следващото десетилетие. Мони е необикновен разпределител. Той променя играта. След него състезателите на този пост ще са съвсем друг тип. Благодарение на ръста си атакува невъзможни за другите разпределители топки на мрежата. Вчера победи иконата на янките през последните години и разпределител-магьосник – Майка Кристенсон.
В лицето на Симеон Николов имаме състезател от друга галактика. Каквото и да кажем за Алекс също ще е малко. В последните два гейма завърши сам срещу тройна блокада наглед невъзможни точки и приключи мача с 29. Такива трябва да са българските спортисти – културни и отдадени. Родителите им днес са изключително горди с тях.
Не на последно място, трябва да отчетем и страхотната работа на Джанлоренцо Бленджини. Националният селекционер надиграва всеки свой съперник на треньорската скамейка и същото важеше за Карч Кирали. Треньорът на американците гледаше като „изпаднал германец“ в тайбрека. Звездният му състав бе напълно надигран от наглед невъзможна ситуация и голяма част от „вината“ носят Бленджини и целият треньорски щаб.
Теодор Салпаров при 0:2 застана пред телевизионните камери и отсече: „Нищо не е свършило!“. Този път италианският специалист не успя да хване съперника в крачка след видео повторения, но това се дължеше на безгрешните якинки. Бленджини обаче вдъхна кураж на тези момчета и във всеки един момент им показваше, че вярва в техните способности. Именно психологическата работа на треньора печели важните мачове, за които всички ние след време ще си спомняме с усмивка на лице.
Няма коментари.